Шрӣмад Бха̄гаватам 2.6.42

Вече много пъти говорихме, че материалното творение не е вечно. То е временно проявление на материалната енергия на Всемогъщия Бог. Материалното проявление е необходимо за обусловените души, които не искат да общуват с Бога в отношения на любовно трансцендентално служене. На тях не се разрешава да проникнат в освободения живот в духовното битие, защото в сърцето си не изпитват желание да служат. Те искат да се наслаждават сами, подражавайки на Бога. По природа живите същества са вечни слуги на Бога, но някои от тях злоупотребяват с независимостта си и не искат да му служат; тогава те получават възможността да се наслаждават на материалната енергия, която се нарича ма̄я̄ (илюзия). Тя се нарича илюзия, защото пленените от нея живи същества си мислят, че се наслаждават, а всъщност не се наслаждават. През определени интервали от време на заблудените живи същества се дава възможност и да променят неестествения си манталитет на мними господари на материалната природа – тогава те получават уроци от Ведите за вечните си отношения с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а (ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣). И така, временното материално творение е проява на материалната енергия на Бога. За да управлява работите му, самият Бог инкарнира като Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, така както правителството назначава за определен срок губернатор, който да управлява отделната провинция. Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у става причина за проявяването на материалното творение, като поглежда материалната си енергия (са аикш̣ата). В Първа песен обяснихме донякъде смисъла на стиха джагр̣хе пауруш̣ам̇ рӯпам. Продължителността на илюзорното съществуване на материалното творение се нарича калпа и с всяка нова калпа съзиданието започва отново. Приемайки инкарнация във вселената, с енергиите си Богът проявява всички съставни елементи на творението: времето, пространството, причината, следствието, ума, грубите и фините елементи заедно с взаимодействащите си гун̣и на природата – добро, страст и невежество, – сетивата и техния източник, гигантската вселенска форма като втората инкарнация Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и всички живи същества, подвижни и неподвижни, които се раждат от тази втора инкарнация. В крайна сметка всички елементи на творението, както и самото творение, са проявления на енергията на Върховния Бог; всички са зависими от властта на Върховното Същество. Ка̄ран̣арн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, първата инкарнация в материалното творение, е пълна част от първоначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В Брахма сам̇хита̄ (5.48) Той е описан по следния начин:

Неизброимите вселени съществуват само докато трае едно дихание на Маха̄-виш̣н̣у, или Ка̄ран̣арн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който е само една пълна част от Говинда, Върховната Божествена Личност Бог Кр̣ш̣н̣а.