Шрӣмад Бха̄гаватам 2.6.40-41

Тук Богът е описан отделно от трансценденталните си дейности във временните, материалните проявления. С философията си ма̄я̄ва̄дӣте се опитват да принизят Бога, като твърдят, че когато приема форма на инкарнация, Той се замърсява с материално тяло. Дадената шлока напълно отрича подобни „допълнения“, като обяснява, че Богът остава чист и свободен от замърсявания във всички обстоятелства. Според философията ма̄я̄ва̄да когато душата е покрита от невежество, тя се нарича джӣва, а когато се освободи от него, се слива с безличностното битие на Абсолютната Истина. Тук обаче се казва, че Богът е вечен символ на пълното и съвършено знание. Неговата позиция е уникална: Той е вечноосвободен от всички материални замърсявания. Това го отличава от обикновените индивидуални живи същества, които са склонни да попадат под влиянието на невежеството и да приемат материални обозначения. Във Ведите се казва, че Богът е вигя̄нам а̄нандам, изпълнен с блаженство и знание. Обусловените души никога не могат да бъдат сравнявани с него, защото притежават склонността да се замърсяват. След като се освободят, тяхното съществувание става качествено равно на съществуванието на Бога, но склонността им да падат, която никога не може да се появи у Бога, ги прави различни от него. Във Ведите се казва: шуддхам апа̄па-виддхам – индивидуалната а̄тма̄ се замърсява с грехове, но Богът никога не може да бъде осквернен от грях. Богът е като могъщото слънце. То никога не се замърсява от заразите, защото е много силно. Нещо повече, с лъчите си то пречиства заразените неща. Богът никога не се замърсява с грехове; напротив, греховните живи същества се пречистват, когато общуват с него. Това означава, че Той също е всепроникващ като слънцето, затова в стиха е използвана думата пратяк. Съществуванието на потенциалните експанзии на Бога включва всичко. Богът е във всичко и покрива всичко, без да се влияе от дейностите на индивидуалните души. Следователно Той е безкраен, а живите същества са безкрайно малки. Във Ведите се казва, че съществува само Богът, съществуването на всички други зависи от него. Той е източникът, който поражда жизнеспособността на всеки; Той е Върховната Истина на истините от всички категории. Той е изворът на цялото великолепие, затова никой не може да се мери с него. Той притежава в пълна степен всички достояния: богатство, слава, сила, красота, знание и отречение, и затова е Върховната Личност. И тъй като е личност, Той има много качества, въпреки че излиза от обсега на материалните гун̣и. Вече разисквахме сентенцията иттхам̇-бхӯта-гун̣о харих̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.7.10). Трансценденталните качества на Бога са толкова притегателни, че привличат дори освободените души (а̄тма̄ра̄мите). Въпреки че притежава всички качества на личност, Той си остава всемогъщ. Той самият не е длъжен да прави нищо, защото всичко се върши от всемогъщите му енергии. Ведическите мантри потвърждават това: пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте сва̄бха̄викӣ гя̄на-бала-крия̄ ча. Това означава, че Той има специфична духовна форма, която не може да бъде възприета с материални сетива. Човек може да го види само когато пречисти сетивата си в процеса на преданото служене (ям еваиш̣а вр̣н̣уте тена лабхях̣). Следователно между Бога и живите същества има основни, принципни различия. Ведите утвърждават, че никой не може да бъде равен на Бога (екам ева̄двитӣям̇ брахма, дваита̄д ваи бхаям̇ бхавати). Богът няма съперници и няма причина да се бои от друго същество; Той няма равен на себе си. Въпреки че е основата на всички останали същества, между него и тях има съществени разлики. Иначе в предишната шлока нямаше да се каже, че никой не може да опознае в цялост истинската му природа (на ям̇ виданти таттвена). Сега също се казва, че никой не може да го разбере напълно, но се споменава и какви качества трябва да притежава човек, за да може да го разбере до известна степен. Само праша̄нтите, безкористните предани, могат да го опознаят в значителна степен. Причината е, че те не искат нищо друго в живота си, освен да бъдат покорни слуги на Бога, а всички останали – философите емпирици, мистиците и вършителите на плодоносни дейности – обикновено имат и други желания и затова не могат да бъдат спокойни. Кармӣте искат възнаграждение за работата си, мистиците искат да постигнат някакво съвършенство, а философите искат да се слеят с битието на Бога. Докато човек таи у себе си желание за сетивно наслаждение, няма никаква надежда да постигне спокойствие; тъкмо обратното, излишните разсъждения опорочават всичко и още повече отдалечават Бога от него. Благодарение на тежките отречения, които следват, сухите философи могат да узнаят до известна степен безличностния аспект на Бога, но няма никаква надежда да разберат най-висшата му форма, Говинда, защото само амала̄тманите, напълно безгрешните личности, могат да приемат чистото предано служене на Бога. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄ (7.28):