Шрӣмад бха̄гаватам 2.6.39

Творението не се различава от Бога и в същото време Богът не се намира в него. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (9.4) по следния начин:

Безличностната концепция за Абсолютната Истина също е форма на Бога, наречена авякта-мӯрти. Мӯрти означава „форма“, но безличностният аспект на Бога е недостъпен за ограничените ни сетива, затова Богът е авякта-мӯрти. В тази необяснима форма на Бога се намира цялото творение, или с други думи, цялото творение е самият Бог, то не се различава от него, но същевременно, като изначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Богът е отвъд пределите на проявеното творение. Имперсоналистите отдават по-голямо значение на безличностната форма или аспект на Бога и не вярват в изначалната му личност, но ваиш̣н̣авите приемат изначалната му форма, съзнавайки че безличностната форма е само един от аспектите ѝ. Безличностната и личностната концепция за Бога съществуват едновременно и този факт е подробно обяснен в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, а също и в други ведически писания. Неразбираема за човешката интелигентност, тази идея трябва просто да бъде приета от авторитетните писания. Човек може да я осъзнае на практика единствено като напредва в преданото служене на Бога, а не чрез умозрителни разсъждения или индуктивна логика. Имперсоналистите разчитат повече или по-малко на индуктивната логика и затова остават в мрака на невежеството по отношение на изначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Те нямат ясна представа за Кр̣ш̣н̣а, въпреки че във ведическите писания всичко е представено ясно. Нищожното знание на имперсоналистите не може да обхване съществуванието на изначалната личностна форма на Бога, който се разпространява във всичко. Това тяхно несъвършенство се дължи най-вече на материалната им представа, че субстанция, която се разпространява в различни части, престава да съществува в първоначалната си форма.

Изначалната Божествена Личност (а̄дях̣), Говинда, се разширява в инкарнацията Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в Причинния океан, създаден от самия него. Брахма сам̇хита̄ (5.47) потвърждава това по следния начин:

Брахма̄джӣ казва в своята Брахма сам̇хита̄: „Обожавам предвечния Бог Говинда, който лежи в Причинния океан в пълната си част Маха̄-виш̣н̣у. От порите на трансценденталното му тяло се раждат всички вселени. Той спи своя вечен мистичен сън“.

И така, Маха̄-виш̣н̣у е първата инкарнация в творението. От него произлизат всички вселени и се създават едно след друго всички материални проявления. Богът сътворява Причинния океан като махат-таттва, облак в духовното небе, който е само една част от различните му проявления. Духовното небе е експанзия на личното сияние на Бога, Богът е също и облакът махат-таттва. Той лежи и създава вселените с диханието си, след това влиза във всяка вселена като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и създава Брахма̄, Шива и много други полубогове, които да поддържат вселената, и накрая, както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.7), отново поглъща всичко в себе си:

„О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия“.

Заключението е, че всичко е проявление на непроницаемите лични енергии на Бога, които никой не може да разбере напълно. Вече разисквахме този въпрос.