ТЕКСТ 39
Text 39
Текст
Texto
калпе калпе ср̣джатй аджах̣
а̄тма̄тманй а̄тмана̄тма̄нам̇
са сам̇яччхати па̄ти ча
kalpe kalpe sṛjaty ajaḥ
ātmātmany ātmanātmānaṁ
sa saṁyacchati pāti ca
Дума по дума
Palabra por palabra
сах̣ – Той; еш̣ах̣ – самият; а̄дях̣ – изначалната Божествена Личност; пуруш̣ах̣ – инкарнацията Маха̄-виш̣н̣у, пълна част от Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а; калпе калпе – във всеки милениум; ср̣джати – създава; аджах̣ – нероденият; а̄тма̄ – азът; а̄тмани – на аза; а̄тмана̄ – чрез своето собствено аз; а̄тма̄нам – собствено аз; сах̣ – Той; сам̇яччхати – поглъща; па̄ти – поддържа; ча – също.
sah — Él; eṣaḥ — el muy; ādyaḥ — la Personalidad de Dios original; puruṣaḥ — la encarnación Mahā-Viṣṇu, una porción plenaria de Govinda, el Señor Kṛṣṇa; kalpe kalpe — en todos y cada uno de los milenios; sṛjati — crea; ajaḥ — el innaciente; ātmā — el yo; ātmani — en el yo; ātmanā — mediante Su propio yo; ātmānam — propio yo; saḥ — Él; saṁyacchati — absorbe; pāti — mantiene; ca — también.
Превод
Traducción
Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, върховната и първоначална Божествена Личност, създава проявения космос, като излъчва пълната си част Маха̄-виш̣н̣у, но самият Той е нероден. Сътворението обаче се осъществява в него и материалните субстанции и проявления са самият Той. Той ги поддържа известно време и след това отново ги поглъща в себе си.
Esa suprema y original Personalidad de Dios, el Señor Śrī Kṛṣṇa, expandiendo Su porción plenaria como Mahā-Viṣṇu, la primera encarnación, crea este cosmos manifiesto, pero Él es innaciente. Sin embargo, la creación ocurre en Él, y la sustancia y las manifestaciones materiales son todas Él Mismo. Él las mantiene por algún tiempo y las absorbe de nuevo dentro de Sí.
Пояснение
Significado
Творението не се различава от Бога и в същото време Богът не се намира в него. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (9.4) по следния начин:
La creación no es diferente del Señor, y aún así Él no se encuentra en la creación. Eso explica el Bhagavad-gītā (9.4) de la siguiente manera:
джагад авякта-мӯртина̄
мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни
на ча̄хам̇ теш̣в авастхитах̣
jagad avyakta-mūrtinā
mat-sthāni sarva-bhūtāni
na cāhaṁ teṣv avasthitaḥ
Безличностната концепция за Абсолютната Истина също е форма на Бога, наречена авякта-мӯрти. Мӯрти означава „форма“, но безличностният аспект на Бога е недостъпен за ограничените ни сетива, затова Богът е авякта-мӯрти. В тази необяснима форма на Бога се намира цялото творение, или с други думи, цялото творение е самият Бог, то не се различава от него, но същевременно, като изначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Богът е отвъд пределите на проявеното творение. Имперсоналистите отдават по-голямо значение на безличностната форма или аспект на Бога и не вярват в изначалната му личност, но ваиш̣н̣авите приемат изначалната му форма, съзнавайки че безличностната форма е само един от аспектите ѝ. Безличностната и личностната концепция за Бога съществуват едновременно и този факт е подробно обяснен в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, а също и в други ведически писания. Неразбираема за човешката интелигентност, тази идея трябва просто да бъде приета от авторитетните писания. Човек може да я осъзнае на практика единствено като напредва в преданото служене на Бога, а не чрез умозрителни разсъждения или индуктивна логика. Имперсоналистите разчитат повече или по-малко на индуктивната логика и затова остават в мрака на невежеството по отношение на изначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Те нямат ясна представа за Кр̣ш̣н̣а, въпреки че във ведическите писания всичко е представено ясно. Нищожното знание на имперсоналистите не може да обхване съществуванието на изначалната личностна форма на Бога, който се разпространява във всичко. Това тяхно несъвършенство се дължи най-вече на материалната им представа, че субстанция, която се разпространява в различни части, престава да съществува в първоначалната си форма.
La concepción impersonal de la Verdad Absoluta es también una forma del Señor denominada avyakta-mūrti. Mūrti significa «forma», pero debido a que Su aspecto impersonal le resulta inexplicable a nuestros sentidos limitados, Él es la forma avyakta-mūrti, y en esa inexplicable forma del Señor reposa toda la creación; o, en otras palabras, toda la creación es el propio Señor, y, además, la creación no es diferente de Él; pero simultáneamente, Él, como la original personalidad de Dios, Śrī Kṛṣṇa, se encuentra apartado de la manifestación creada. El impersonalista le da mayor importancia a la forma o aspecto impersonal del Señor, y no cree en la personalidad original de Este; pero los vaiṣnavas aceptan la forma original del Señor, de cuyos aspectos la forma impersonal es solo uno. Las concepciones personal e impersonal del Señor existen simultáneamente, y ese hecho se enuncia de modo claro tanto en el Bhagavad-gītā como en el Śrīmad-Bhāgavatam, y también en otras Escrituras védicas. La idea, inconcebible para la inteligencia humana, simplemente ha de ser aceptada sobre la base de la autoridad de la Escrituras, y se puede llegar a comprender en la práctica solo mediante el progreso del servicio devocional que se le preste al Señor, y nunca mediante la especulación mental o la lógica inductiva. Los impersonalistas dependen más o menos de la lógica inductiva, y, por lo tanto, permanecen siempre en la oscuridad en cuanto a la Personalidad de Dios original, Śrī Kṛṣṇa. Su concepto de Kṛṣṇa no es claro, si bien todo se menciona claramente en todas las Escrituras védicas. Un escaso acopio de conocimiento no puede comprender la existencia de una forma personal y original del Señor, cuando Él se expande en todo. Esa imperfección se debe, más o menos, a la concepción material de que, una sustancia que se encuentre dividida en muchas partes y muy distribuida, no puede existir ya más en la forma original.
Изначалната Божествена Личност (а̄дях̣), Говинда, се разширява в инкарнацията Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в Причинния океан, създаден от самия него. Брахма сам̇хита̄ (5.47) потвърждава това по следния начин:
La original Personalidad de Dios (ādyaḥ), Govinda, se expande en la forma de la encarnación de Mahā-Viṣṇu, y yace en el océano Causal, el cual Él Mismo crea. La Brahma-saṁhitā confirma eso de la siguiente manera:
нидра̄м ананта-джагад-ан̣д̣а-сарома-кӯпах̣
а̄дха̄ра-шактим аваламбя пара̄м̇ сва-мӯртим̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
nidrām ananta-jagad-aṇḍa-saroma-kūpaḥ
ādhāra-śaktim avalambya parāṁ sva-mūrtiṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
Брахма̄джӣ казва в своята Брахма сам̇хита̄: „Обожавам предвечния Бог Говинда, който лежи в Причинния океан в пълната си част Маха̄-виш̣н̣у. От порите на трансценденталното му тяло се раждат всички вселени. Той спи своя вечен мистичен сън“.
El Señor Brahmājī dice en su Brahma-saṁhitā: «Yo adoro al primordial Señor Govinda, que se acuesta en el océano Causal en su porción plenaria de Mahā-Viṣṇu, de cuyos poros capilares, situados en Su cuerpo trascendental, se generan todos los universos, y quien adopta el sueño místico de la eternidad».
И така, Маха̄-виш̣н̣у е първата инкарнация в творението. От него произлизат всички вселени и се създават едно след друго всички материални проявления. Богът сътворява Причинния океан като махат-таттва, облак в духовното небе, който е само една част от различните му проявления. Духовното небе е експанзия на личното сияние на Бога, Богът е също и облакът махат-таттва. Той лежи и създава вселените с диханието си, след това влиза във всяка вселена като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и създава Брахма̄, Шива и много други полубогове, които да поддържат вселената, и накрая, както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.7), отново поглъща всичко в себе си:
Así que ese Mahā-Viṣṇu es la primera encarnación de la creación, y de Él se generan todos los universos y se producen todas las manifestaciones materiales, una tras otra. El Señor crea el océano Causal en la forma del mahat-tattva, como una nube del cielo espiritual, y dicho océano es tan solo una parte de Sus diferentes manifestaciones. El cielo espiritual es una expansión de Sus rayos personales, y Él es también la nube mahat-tattva. Él se acuesta y genera los universos mediante Su respiración, y, además, entrando en cada universo como Garbhodakaśāyī Viṣṇu, crea a Brahmā, Śiva y a muchos otros semidioses para la manutención del universo, y de nuevo absorbe en Su persona todo por completo, como se confirma en el Bhagavad-gītā (9.7):
пракр̣тим̇ я̄нти ма̄мика̄м
калпа-кш̣айе пунас та̄ни
калпа̄дау виср̣джа̄мй ахам
prakṛtiṁ yānti māmikām
kalpa-kṣaye punas tāni
kalpādau visṛjāmy aham
„О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия“.
«Oh, hijo de Kuntī!, cuando el kalpa, o la duración de la vida de Brahmā, se termina, entonces todas las manifestaciones creadas entran en Mi prakṛti, o energía; y de nuevo, cuando Yo lo deseo, la misma creación ocurre mediante Mi energía personal».
Заключението е, че всичко е проявление на непроницаемите лични енергии на Бога, които никой не може да разбере напълно. Вече разисквахме този въпрос.
Se concluye, entonces, que todos esos no son más que despliegues de las inconcebibles energías personales del Señor, de las cuales nadie puede tener plena información. Ese punto ya lo hemos discutido.