ТЕКСТ 39
VERSO 39
Текст
Texto
калпе калпе ср̣джатй аджах̣
а̄тма̄тманй а̄тмана̄тма̄нам̇
са сам̇яччхати па̄ти ча
kalpe kalpe sṛjaty ajaḥ
ātmātmany ātmanātmānaṁ
sa saṁyacchati pāti ca
Дума по дума
Sinônimos
сах̣ – Той; еш̣ах̣ – самият; а̄дях̣ – изначалната Божествена Личност; пуруш̣ах̣ – инкарнацията Маха̄-виш̣н̣у, пълна част от Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а; калпе калпе – във всеки милениум; ср̣джати – създава; аджах̣ – нероденият; а̄тма̄ – азът; а̄тмани – на аза; а̄тмана̄ – чрез своето собствено аз; а̄тма̄нам – собствено аз; сах̣ – Той; сам̇яччхати – поглъща; па̄ти – поддържа; ча – също.
saḥ — Ele; eṣaḥ — a própria; ādyaḥ — a original Personalidade de Deus; puruṣaḥ — a encarnação Mahā-Viṣṇu, uma porção plenária de Govinda, o Senhor Kṛṣṇa; kalpe kalpe — em todo e cada milênio; sṛjati — cria; ajaḥ — o não-nascido; ātmā — o eu; ātmani — ao eu; ātmanā — pelo Seu próprio eu; ātmānam — o próprio eu; saḥ — He; saṁyacchati — absorve; pāti — mantém; ca — também.
Превод
Tradução
Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, върховната и първоначална Божествена Личност, създава проявения космос, като излъчва пълната си част Маха̄-виш̣н̣у, но самият Той е нероден. Сътворението обаче се осъществява в него и материалните субстанции и проявления са самият Той. Той ги поддържа известно време и след това отново ги поглъща в себе си.
Essa suprema e original Personalidade de Deus, o Senhor Śrī Kṛṣṇa, expandindo Sua porção plenária como Mahā-Viṣṇu, a primeira encarnação, cria este cosmos manifesto, mas Ele é não-nascido. A criação, entretanto, acontece nEle, e a substância material e as manifestações são todas Ele mesmo. Ele as mantém por algum tempo e as absorve, então, para dentro de Si mais uma vez.
Пояснение
Comentário
Творението не се различава от Бога и в същото време Богът не се намира в него. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (9.4) по следния начин:
SIGNIFICADO—A criação não é diferente do Senhor, e, ao mesmo tempo, Ele não é a criação. Isso é explicado na Bhagavad-gītā (9.4) como segue:
джагад авякта-мӯртина̄
мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни
на ча̄хам̇ теш̣в авастхитах̣
jagad avyakta-mūrtinā
mat-sthāni sarva-bhūtāni
na cāhaṁ teṣv avasthitaḥ
Безличностната концепция за Абсолютната Истина също е форма на Бога, наречена авякта-мӯрти. Мӯрти означава „форма“, но безличностният аспект на Бога е недостъпен за ограничените ни сетива, затова Богът е авякта-мӯрти. В тази необяснима форма на Бога се намира цялото творение, или с други думи, цялото творение е самият Бог, то не се различава от него, но същевременно, като изначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Богът е отвъд пределите на проявеното творение. Имперсоналистите отдават по-голямо значение на безличностната форма или аспект на Бога и не вярват в изначалната му личност, но ваиш̣н̣авите приемат изначалната му форма, съзнавайки че безличностната форма е само един от аспектите ѝ. Безличностната и личностната концепция за Бога съществуват едновременно и този факт е подробно обяснен в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, а също и в други ведически писания. Неразбираема за човешката интелигентност, тази идея трябва просто да бъде приета от авторитетните писания. Човек може да я осъзнае на практика единствено като напредва в преданото служене на Бога, а не чрез умозрителни разсъждения или индуктивна логика. Имперсоналистите разчитат повече или по-малко на индуктивната логика и затова остават в мрака на невежеството по отношение на изначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Те нямат ясна представа за Кр̣ш̣н̣а, въпреки че във ведическите писания всичко е представено ясно. Нищожното знание на имперсоналистите не може да обхване съществуванието на изначалната личностна форма на Бога, който се разпространява във всичко. Това тяхно несъвършенство се дължи най-вече на материалната им представа, че субстанция, която се разпространява в различни части, престава да съществува в първоначалната си форма.
A concepção impessoal da Verdade Absoluta também é uma forma do Senhor chamada avyakta-mūrti. Mūrti significa “forma”, mas, como Seu aspecto impessoal é inexplicável para os nossos sentidos limitados, Ele é a forma avyakta-mūrti, e, nessa forma inexplicável do Senhor, repousa toda a criação, ou, em outras palavras, toda a criação é o próprio Senhor, e a criação também é não-diferente dEle, mas, ao mesmo tempo, Ele, como a original Personalidade de Deus Śrī Kṛṣṇa, mantém-Se à parte da manifestação criada. O impersonalista enfatiza a forma ou aspecto impessoal do Senhor e não acredita na original personalidade do Senhor, mas os vaiṣṇavas aceitam a forma original do Senhor, cuja forma impessoal é apenas um de Seus aspectos. As concepções impessoal e pessoal do Senhor existem simultaneamente, e esse fato é claramente descrito tanto na Bhagavad-gītā quanto no Śrīmad-Bhāgavatam, bem como em outras escrituras védicas. Inconcebível para a inteligência humana, a ideia tem que ser simplesmente aceita com base na autoridade das escrituras, e só pode ser experimentada na prática mediante o progresso do serviço devocional ao Senhor, e jamais por meio de especulação mental ou lógica indutiva. Os impersonalistas dependem mais ou menos da lógica indutiva, daí sempre permanecerem na escuridão no tocante à original Personalidade de Deus Śrī Kṛṣṇa. Sua concepção de Kṛṣṇa não é clara, embora tudo seja mencionado com clareza em todas as escrituras védicas. Um pobre fundo de conhecimento não pode abarcar a existência de uma forma pessoal original do Senhor quando Ele Se expande em tudo. Essa imperfeição se deve mais ou menos à concepção material de que uma substância distribuída amplamente em partes não pode continuar existindo na forma original.
Изначалната Божествена Личност (а̄дях̣), Говинда, се разширява в инкарнацията Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в Причинния океан, създаден от самия него. Брахма сам̇хита̄ (5.47) потвърждава това по следния начин:
A original Personalidade de Deus (ādyaḥ), Govinda, expande-Se como a encarnação Mahā-Viṣṇu e repousa no Oceano Causal, que Ele mesmo cria. A Brahma-saṁhitā (5.47) confirma isso da seguinte maneira:
нидра̄м ананта-джагад-ан̣д̣а-сарома-кӯпах̣
а̄дха̄ра-шактим аваламбя пара̄м̇ сва-мӯртим̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
nidrām ananta-jagad-aṇḍa-saroma-kūpaḥ
ādhāra-śaktim avalambya parāṁ sva-mūrtiṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
Брахма̄джӣ казва в своята Брахма сам̇хита̄: „Обожавам предвечния Бог Говинда, който лежи в Причинния океан в пълната си част Маха̄-виш̣н̣у. От порите на трансценденталното му тяло се раждат всички вселени. Той спи своя вечен мистичен сън“.
O senhor Brahmājī afirma em sua Brahma-saṁhitā: “Adoro o primordial Senhor Govinda, que Se deita no Oceano Causal em Sua porção plenária como Mahā-Viṣṇu, com todos os universos sendo gerados a partir dos poros capilares de Seu corpo transcendental, e que aceita o sono místico da eternidade.”
И така, Маха̄-виш̣н̣у е първата инкарнация в творението. От него произлизат всички вселени и се създават едно след друго всички материални проявления. Богът сътворява Причинния океан като махат-таттва, облак в духовното небе, който е само една част от различните му проявления. Духовното небе е експанзия на личното сияние на Бога, Богът е също и облакът махат-таттва. Той лежи и създава вселените с диханието си, след това влиза във всяка вселена като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и създава Брахма̄, Шива и много други полубогове, които да поддържат вселената, и накрая, както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.7), отново поглъща всичко в себе си:
Assim, esse Mahā-Viṣṇu é a primeira encarnação na criação, e, a partir dEle, todos os universos são gerados, e todas as manifestações materiais são produzidas, uma após a outra. O Oceano Causal é criado pelo Senhor como o mahat-tattva, tal qual uma nuvem no céu, e é apenas uma parte de Suas diferentes manifestações. O céu espiritual é uma expansão de Seus raios pessoais, e Ele também é a nuvem mahat-tattva. Ele Se deita e gera os universos através de Sua respiração, e novamente, entrando em cada universo como Garbhodakaśāyī Viṣṇu, Ele cria Brahmā, Śiva e muitos outros semideuses para a manutenção do universo e volta a absorver tudo isso em Sua pessoa, como Se confirma na Bhagavad-gītā (9.7):
пракр̣тим̇ я̄нти ма̄мика̄м
калпа-кш̣айе пунас та̄ни
калпа̄дау виср̣джа̄мй ахам
prakṛtiṁ yānti māmikām
kalpa-kṣaye punas tāni
kalpādau visṛjāmy aham
„О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия“.
“Ó filho de Kuntī, quando termina o kalpa, ou a duração da vida de Brahmā, então todas as manifestações criadas entram em Minha prakṛti, ou energia, e novamente, quando desejo, a mesma criação ocorre através de Minha energia pessoal.”
Заключението е, че всичко е проявление на непроницаемите лични енергии на Бога, които никой не може да разбере напълно. Вече разисквахме този въпрос.
A conclusão é que tudo isso não passa de manifestações das energias pessoais inconcebíveis do Senhor, sobre as quais ninguém pode ter nenhuma informação completa. Este ponto já foi discutido.