Шрӣмад Бха̄гаватам 2.6.32

Тук категорично се утвърждава концепцията, че Богът е един. Ва̄судева е единственият Бог, а неговите разнообразни енергии и експанзии поддържат различните проявления в материалните и духовните светове. В материалния свят Бог Ва̄судева също е всичко, както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19). Ва̄судевах̣ сарвам ити – всичко е Ва̄судева. И във ведическите химни Ва̄судева е приет за върховен. Във Ведите се казва: ва̄судева̄т паро брахман на ча̄ньо 'ртхо 'сти таттватах̣ – няма по-висша истина от Ва̄судева. Бог Кр̣ш̣н̣а потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (7.7). Маттах̣ паратарам̇ на̄нят – „Няма нищо над мен (Бог Кр̣ш̣н̣а)“. Така че преданите персоналисти също приемат концепцията за единството, на която имперсоналистите отдават такова голямо значение. Разликата е в това, че имперсоналистите накрая отричат понятието за личност, докато преданите отдават по-голямо значение на личността на Бога. Настоящите стихове на Шрӣмад Бха̄гаватам обясняват тази истина по следния начин: Бог Ва̄судева е единствен и неповторим, но благодарение на всемогъществото си Той се разпространява, а също и изявява абсолютната си енергия. Тук се казва, че Богът е всемогъщ повелител на трите основни енергии (три-шакти-дхр̣к). Основните му енергии са вътрешната, междинната и външната. Външната енергия от своя страна се разкрива в три гун̣и: добро, страст и невежество. Вътрешната енергия също се изявява в три духовни качества: сам̇вит, сандхинӣ и хла̄динӣ. Междинната енергия, представена от живите същества, също е духовна (пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м), но живите същества никога не са равни на Бога. Върховният Бог е нираста-са̄мя-атишая, т.е. няма никой равен на него или по-велик от него. Следователно всички живи същества, включително и великите личности като Брахма̄ и Шива, са подчинени на Бога. Във вечната си форма на Виш̣н̣у Той поддържа и управлява действията на Брахма̄, Шива и на всички полубогове в материалния свят.