Шрӣмад Бха̄гаватам 2.6.19
Деванагари
पादेषु सर्वभूतानि पुंस: स्थितिपदो विदु: ।
अमृतं क्षेममभयं त्रिमूर्ध्नोऽधायि मूर्धसु ॥ १९ ॥
अमृतं क्षेममभयं त्रिमूर्ध्नोऽधायि मूर्धसु ॥ १९ ॥
Стих
па̄деш̣у сарва-бхӯта̄ни
пум̇сах̣ стхити-падо видух̣
амр̣там̇ кш̣емам абхаям̇
три-мӯрдхно 'дха̄йи мӯрдхасу
пум̇сах̣ стхити-падо видух̣
амр̣там̇ кш̣емам абхаям̇
три-мӯрдхно 'дха̄йи мӯрдхасу
Дума по дума
па̄деш̣у — в едната четвърт; сарва — всички; бхӯта̄ни — живи същества; пум̇сах̣ — на Върховната Личност; стхити-падах̣ — вместилището на цялото материално богатство; видух̣ — трябва да знаеш; амр̣там — безсмъртие; кш̣емам — цялото щастие, освободено от безпокойствата на старостта и болестите; абхаям — безстрашие; три-мӯрдхнах̣ — отвъд трите висши планетарни системи; адха̄йи — съществуват; мӯрдхасу — отвъд материалните обвивки.
Превод
Чрез едната четвърт от енергията си, в която пребивават всички живи същества, Върховната Божествена Личност е върховен източник на всички материални богатства. Безсмъртието, безстрашието и освобождението от безпокойствата на старостта и болестите съществуват в царството на Бога, което се намира отвъд трите висши планетарни системи и материалните обвивки.
Пояснение
Една четвърт от всички проявления на енергията сандхинӣ на Бога се намира в материалния свят, а три четвърти – в духовния свят. Енергията на Бога се разделя на три съставни части: сандхинӣ, сам̇вит и хла̄динӣ, т.е. Богът е пълното проявление на съществуването, знанието и блаженството. В материалния свят това усещане за съществуване, знание и удоволствие се проявява едва-едва. В освободеното си състояние живите същества, които са малки частици от Бога, могат да се насладят, макар и в малка степен, на съзнанието, изпълнено със съществуване, знание и блаженство, но в обусловеното им състояние на материално битие е абсолютно невъзможно да изпитат реалното, същинско, познаваемо и чисто щастие на живота. Освободените души, които са много повече от душите в материалния свят, наистина могат да използват могъществото на енергиите на Бога, за които стана дума по-горе – сандхинӣ, сам̇вит и хла̄динӣ, – тоест да бъдат безсмъртни, безстрашни и неподчинени на старостта и болестите.
Планетарните системи в материалния свят са разпределени в три сфери, наречени трилока: Сварга, Мартя и Па̄та̄ла – и съставляват една четвърт от съвкупната енергия сандхинӣ. Отвъд тях се простира духовното небе и там, отвъд седемте покривни материални слоя, се намират планетите Вайкун̣т̣хи. На нито една от планетите в трилока човек не може да постигне състояние на безсмъртие, съвършено знание и пълно блаженство. Планетите в трите висши планетарни системи се наричат са̄ттвика, защото предоставят условия за дълъг живот и частично освобождение от болестите и старостта, а също и от чувството на страх. Великите мъдреци и святи личности се издигат до Махарлока, отвъд райските планети, но тя също не е място на абсолютно безстрашие, защото в края на всяка калпа Махарлока се унищожава и обитателите ѝ трябва да се преселват на други, още по-висши планети. Но дори и на тези планети никой не е застрахован от смърт. Там може да има сравнително дълъг живот, огромно знание и усещане за пълно блаженство, но истинското безсмъртие, безстрашие и освобождение от старостта и болестите могат да съществуват единствено отвъд материалните обвивки на материалното небе. Всичко това е разположено върху главата на Бога (адха̄йи мӯрдхасу).