Шрӣмад Бха̄гаватам 2.6.18

Величието на Бога в трансценденталните три четвърти от вътрешната му енергия е описано в Падма Пура̄н̣а (Уттара кхан̣д̣а). Там се казва, че планетите в духовното небе, което съставлява три четвърти от вътрешната енергия на Бога, са много повече на брой от планетите във вселените, принадлежащи към външната енергия на Бога. В Чайтаня чарита̄мр̣та вселените, които се намират във външната енергия на Бога, са сравнени с торба синапени семена. Всяка вселена е като едно синапено семе. Не е по човешките сили да бъдат преброени планетите в една вселена, например във вселената, в която живеем сега, какво остава за общия брой планети във всички вселени, които пък са като пълна торба синапени семена. А планетите в духовното небе са поне три пъти повече от тези в материалното небе. Духовните планети са трансцендентални, отвъд материалните гун̣и; те са изградени единствено от гун̣ата на чистото добро. Там намира пълна реализация понятието за духовно блаженство (брахма̄нанда). Тези планети са вечни, неразрушими и освободени от замърсяванията на материалния свят. Те са самоозаряващи се и сиянието на всяка една от тях е по-силно от светлината на милиони материални слънца, взети заедно (ако изобщо можем да си представим това). Обитателите на духовните планети са освободени от раждане, смърт, старост и болести и имат съвършено знание за всичко; те са божествени и не изпитват материални копнежи. Единственото им занимание там е да отдават трансцендентално любовно служене на Върховния Бог На̄ра̄ян̣а, който е управляващото Божество на планетите във Вайкун̣т̣ха. Освободените души пеят вечно песните, записани в Са̄ма Веда (ведаих̣ са̄н̇га-пада-крамопаниш̣адаир га̄янти ям̇ са̄мага̄х̣), и са олицетворение на петте Упаниш̣ада. Трипа̄д-вибхӯти, или трите четвърти, наречени вътрешна енергия на Бога, представляват царството на Бога, което е далеч отвъд материалното небе; а па̄да-вибхӯти, едната четвърт, която съставлява външната енергия на Бога, се отнася до сферата на материалния свят. Освен това в Падма Пура̄н̣а се казва, че царството на трипа̄д-вибхӯти е трансцендентално, а па̄да-вибхӯти е материално; трипа̄д-вибхӯти е вечно, докато па̄да-вибхӯти е временно. Богът и вечните му слуги в трансценденталното царство имат вечни форми, които са благодатни, лишени от недостатъци, духовни и вечно млади. С други думи, там няма раждане, смърт, старост и болести. Вечните земи са изпълнени с трансцендентално наслаждение, красота и блаженство. Настоящата шлока на Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждава тази истина и описва трансценденталната природа с думата амр̣та. Както се казва във Ведите, ута̄мр̣татвасйеша̄нах̣ – Върховният Бог е Бог на безсмъртието, т.е. Богът е безсмъртен и като Бог на безсмъртието, Той може да даде безсмъртие и на своите предани. В Бхагавад-гӣта̄ (8.16) Богът уверява, че този, който отиде в безсмъртната му обител, никога няма да се върне в земята на смъртта и тристранните страдания. Богът не е като светските господари. Слугите на светските господари и владетели никога не се наслаждават наравно с господарите си. Тези господари не са безсмъртни, не могат да дадат безсмъртие и на подчинените си. Върховният Бог, който е предводител на всички живи същества, може да дари своите предани с всички качества на собствената си личност, включително и с безсмъртие и духовно блаженство. В материалния свят сърцата на всички живи същества са изпълнени с безпокойство и страх, но Богът, който е върховното безстрашие, дарява с това качество и чистите си предани. Самото материално съществуване е вид страх, защото във всички материални тела последиците на раждането, смъртта, старостта и болестите държат живото същество в състояние на непрекъснат страх. В материалния свят времето постоянно упражнява своето влияние, карайки нещата да се променят и да преминават от едно състояние в друго, и живото същество, което по природа е авика̄ра, неизменно, страда силно заради тези промени. В безсмъртното царство на Бога не може да се открие променящото въздействие на вечното време; времето там е безсилно, а това на свой ред означава, че липсва и страхът. В материалния свят така нареченото щастие е резултат от собствените дейности на човека. Човек може да забогатее с тежък труд, но продължителността на това извоювано щастие е свързана с постоянни страхове и опасения. В царството на Бога обаче никой не трябва да полага усилия, за да стане щастлив. Щастието е заложено в природата на духа, както се казва във Веда̄нта сӯтра: а̄нандамайо 'бхя̄сат – по природа духът е изпълнен с щастие. Щастието в духовната природа постоянно нараства и се обновява; там блаженството никога не намалява. Такова кристалночисто духовно блаженство не може да се открие никъде във владенията на материалната вселена, дори и на планетите Джаналока, Махарлока или Сатялока, защото даже и Брахма̄ е подчинен на законите на плодоносните дейности и на закона на раждането и смъртта. Затова тук е употребена думата дуратяях̣ – дори великите брахмача̄рӣ и сання̄сӣ, които са способни да стигнат до планетите отвъд райските владения, не могат да си представят духовното щастие във вечното царство на Бога. Величието на Върховния Бог е толкова голямо, че е извън представите дори на великите брахмача̄рӣ и сання̄сӣ, но кристалночистите предани го постигат на практика благодарение на възвишената милост на Бога.