Тук отново се утвърждава съвършенството на системата парампара̄, пътя на ученическата последователност. В предишната глава се каза, че Брахма̄джӣ, първороденото живо същество, получил знание лично от Върховния Бог и предал това знание на На̄рада, следващия ученик. На̄рада помолил Брахма̄джӣ да получи знанието и Брахма̄ изпълнил молбата му. Следователно ученическата последователност означава човек да помоли за трансцендентално знание подходяща личност и да приеме това знание както подобава. Процесът е препоръчан в Бхагавад-гӣта̄ (4.2). Любознателният ученик трябва да се обърне към достоен духовен учител и да получи трансценденталното знание, като се подчинява на учителя си, задава му въпроси и му служи. Знанието, постигнато чрез смирени въпроси и служене, има по-голяма сила от знанието, получено срещу пари. Духовният учител, който е част от ученическата последователност, започнала от Брахма̄ и На̄рада, не иска долари и центове. За да получи знание за природата на индивидуалната душа и Свръхдушата и характера на техните взаимоотношения, истинският ученик трябва да удовлетвори учителя си с искрено служене.

Въпросите на На̄рада Муни за същинската причина и следствие са много логични. А атеистите противопоставят теории, които изобщо не се докосват до истинските причини и следствия. Експерименталните методи на атеистите са безсилни да обяснят проявения свят и душата, независимо че изобретателните им мозъци са създали ред теории по този въпрос. За разлика от авторите на хипотези На̄рада Муни се интересувал не от теориите за произхода на вселената, а от истинските факти.

Трансценденталното знание за душата и Свръхдушата включва знание за осезаемия свят и за основата на сътворяването му. Интелигентният човек вижда в осезаемия свят три неща: живите същества, проявения свят и висшата власт, която ги управлява. Той разбира, че нито живите същества, нито осезаемият свят са плод на случайност. Хармонията в творението и регулираните взаимодействия в него показват, че то се подчинява на плана на някакъв висш разум. Като задава искрени въпроси, човек може да открие крайната причина с помощта на този, който наистина я познава.

Брахма̄ е непосредственият създател на материалната вселена и на всичко, което се намира в нея. Затова той знае какво се е случило в миналото, какво ще се случи в бъдещето и какво се случва сега. Трите основни неща: живото същество, осезаемият свят и повелителят – се намират в непрекъснато движение, следвайки хода на времето от минало през настояще към бъдеще. Прекият им ръководител би трябвало да знае всичко за взаимодействията между тях, както човек познава ореха, който държи в ръка. Създателят на едно нещо би трябвало да знае как е овладял изкуството на създаването му, откъде е получил съставните елементи, как ги е съединил и как се променят и развиват те в процеса на обработката. Брахма̄ е първороденото живо същество и естествено се очаква да знае всичко за процеса на сътворението.

Шрӣ На̄рада Муни знаел, че Брахма̄ е постигнал способността да създава с цената на сурови отречения. Затова той се досещал, че съществува някой по-висш от Брахма̄джӣ, който е вложил в него способността да твори, и задал изброените по-горе въпроси. Следователно заслугите за научните открития не принадлежат само на учените. Учените постигат знание за неща, които вече съществуват, и правят това с помощта на удивителния си мозък, който е създаден от някой друг. Ученият може да работи с мозъка, който му е даден, но не може да създаде мозъка си или друг подобен мозък. Следователно никой не може да претендира, че е независим творец; нищо не се създава от само себе си, без участието на създател.

Най-подходящият пример за независимост е слънцето. То няма нужда от светлината на никое друго тяло. Нещо повече, то поддържа другите светещи тела и прави ненужна всяка изкуствена светлина. На̄рада сравнил положението на Брахма̄ с независимостта на паяка, който създава своето поле на действие сам, използвайки слюнката си – преобразувана енергия на собственото му тяло.

Проявеният свят е населен с най-различни видове живи същества в 8 400 000 форми на живот; някои от тях са по-висши, а други – по-низши. В човешкото общество хората са смятани за висши живи същества, но сред тях също има делене: добри, лоши, средни и пр. На̄рада Муни обаче приема, че всички са създадени от баща му, Брахма̄джӣ. Затова иска да узнае всичко за тях именно от Брахма̄.

Човек трябва да се поучи от Шрӣ На̄рада Муни и да не приема сляпо духовния си учител за самия Бог. Духовният учител трябва да бъде почитан и уважаван наравно с Бога, но ако той твърди, че е самият Бог, човек веднага трябва да го изостави. На̄рада Муни приемал Брахма̄ за Върховния, защото бил удивен от мащаба на съзидателната му дейност, но у него възникнали съмнения, когато видял, че Брахма̄ също обожава някакъв по-висш авторитет. Върховният е върховен, не съществува по-висш от него, когото Той да обожава. Ахан̇грахопа̄сита̄, или идеята, че човек трябва да обожава самия себе си, за да стане Бог, е заблуда. Интелигентният ученик веднага ще проумее, че за да стане Бог, Върховният Бог не е длъжен да обожава никого, дори и самия себе си. Ахан̇грахопа̄сана̄ може да е един от процесите за постигане на трансцендентално разбиране, но един ахан̇грахопа̄сита̄ никога не може да бъде Бог. В процеса на трансценденталното осъзнаване никой не става Бог. На̄рада Муни мислел, че Брахма̄джӣ е Върховната Личност, но когато видял, че Брахма̄джӣ следва процес за трансцендентално осъзнаване, у него възникнали съмнения. Затова той искал ясен отговор.

Въпросите на На̄рада Муни са много важни за всички. На̄рада помолил Брахма̄джӣ да им обърне внимание, за да могат и всички, които дойдат в ученическата последователност Брахма-сампрада̄я, лесно да научат отговора им.

Като изслушал въпросите на На̄рададжӣ, Брахма̄джӣ го поздравил, защото преданите много се въодушевяват, когато ги питат за Всемогъщата Божествена Личност. Това една от характеристиките на чистия предан на Бога. Разговорите за трансценденталните дейности на Бога пречистват атмосферата и преданите се въодушевяват, когато отговарят на такива въпроси. Тези разговори са пречистващи както за питащите, така и за този, който отговаря. Чистите предани са не само удовлетворени от пълното знание за Бога, но горят от нетърпение да го раздадат и на другите, защото искат всички да разберат величието на Бога. Затова преданите чувстват огромно удовлетворение, когато получат такава възможност. Това е основният принцип на всяка мисионерска дейност.

Има една вид логика, която се нарича „логика на жаба в кладенец“. Жабата, чието съществуване е ограничено от стените на някой кладенец, не може да си представи размерите на необятния океан. Ако някой ѝ каже колко е голям океанът, тя най-напред изобщо няма да повярва, че такова нещо съществува. И ако все пак успеят да я убедят, горката жаба се опитва да си представи океана колкото може, надувайки се пряко сили, докато накрая се пръсне и умре, без да е видяла истинския океан. По същия начин учените-материалисти се опитват да предизвикват непостижимото могъщество на Бога, измервайки го с жабешките си мозъци и научните си постижения, но накрая умират безславно като жабата.

Тъй като нямат знание за истинския Бог, хората понякога приемат за Бог или за инкарнация на Бога някой човек с особени материални могъщества. Преценявайки от материални позиции, те могат да приемат за Бог най-различни живи същества, докато накрая стигнат и до Брахмаджӣ, който съществува в най-висшите измерения и е най-висшето живо същество във вселената. Продължителността на неговия живот е отвъд представите на материалните учени. Както научаваме от най-автентичната книга на знанието, Бхагавад-гӣта̄ (8.17), едно денонощие на Брахма̄джӣ продължава стотици хиляди години от летоброенето на нашата планета. „Жабата от кладенеца“ не би повярвала, че е възможно някой да живее толкова дълго, но хората, които са осъзнали истините на Бхагавад-гӣта̄, приемат съществуването на велика личност, която създава многообразието в цялата вселена. От свещените писания научаваме, че Брахма̄джӣ на тази вселена е по-млад от всички други Брахма̄, които отговарят за останалите многобройни вселени, но нито един от тях не е равен на Божествената Личност.

На̄рададжӣ е една от освободените души. Той станал известен като На̄рада след освобождението си; преди това бил син на обикновена слугиня. Може да възникне въпросът, защо На̄рададжӣ не знаел за съществуването на Върховния Бог и защо се заблудил, че Брахма̄джӣ е Върховният Бог. Една освободена душа никога не попада под влиянието на подобни заблуди, защо тогава На̄рададжӣ задал тези въпроси, сякаш бил прост човек с ограничено знание? И Арджуна бил объркан по същия начин, въпреки че е един от вечните придружители на Бога. И така, объркване като това на Арджуна или на На̄рада се появява по волята на Бога, за да могат другите, поробените, да осъзнаят истината и да проумеят знанието за Бога. Съмнението, което възникнало у На̄рада за всемогъществото на Брахма̄джӣ, е урок за „кладенчовите жаби“, които са готови да приемат за Божествената Личност всеки. Богът е несравнимо по-могъщ дори от Брахма̄, да не говорим за простосмъртните хора, които се представят за Бог или за Божии инкарнации. Върховният Бог винаги е Върховен и както вече доста пъти утвърждавахме в тези коментари, нито едно живо същество, дори и да е на равнището на Брахма̄, не може да бъде равно на Бога. Човек не трябва да се заблуждава, когато след смъртта на някой велик човек хората го обожават като Бог и се прекланят пред него. Много царе по нищо не са отстъпвали на Бог Ра̄мачандра, царя на Айодхя̄, но за нито един от тях в писанията не се казва, че е Бог. За да бъдеш Бог Ра̄ма, не е достатъчно да бъдеш велик цар. А за да се наречеш Върховен Бог, трябва да притежаваш величието на Кр̣ш̣н̣а. Ако внимателно се вгледаме в героите, участвали в битката при Курукш̣етра, ще открием, че по благочестие Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не отстъпвал на Бог Ра̄мачандра и бил с по-висока нравственост и от Бог Кр̣ш̣н̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а помолил Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да излъже, но той отказал. Това не означава обаче, че Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира може да се сравнява с Бог Ра̄мачандра или с Бог Кр̣ш̣н̣а. Великите авторитети оценяват благочестието на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, но признават за Божествена Личност Бог Ра̄ма или Кр̣ш̣н̣а. Следователно при всички обстоятелства Богът остава различна същност и към него е неприложима идеята на антропоморфизма. Богът винаги е Бог и обикновеното живо същество никога не може да бъде равно на него.

Брахма̄джӣ казал, че впечатлението на На̄рада, че Брахма̄ не е върховният господар в творението, е вярно. Понякога ограничените хора наивно смятат Брахма̄ за причината на всички причини. На̄рада искал да изясни този въпрос, като попита Брахма̄джӣ, върховния авторитет във вселената. Както решението на върховния съд на държавата е окончателно, така във ведическия процес за овладяване на знанието окончателно е мнението на Брахма̄джӣ, върховния авторитет във вселената. Както посочихме в предишния стих, На̄рададжӣ бил освободена душа; това означава, че той не бил от тези глупави хора, които сами си измислят бог или богове. Той се представял за глупак, но в същото време постъпил много интелигентно, като помолил върховния авторитет да разсее съмненията му, за да могат невежите да се възползват и да научат истината за твореца и за сложния процес на сътворението.

В тази шлока Брахма̄джӣ разсейва заблудите на невежите и утвърждава, че той създава вселенското многообразие след потенциалното сътворение, осъществено от ослепителното сияние на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Отделно от това Брахма̄джӣ заявява същото в една сам̇хита̄, която се нарича Брахма сам̇хита̄ (5.40):

„Аз служа на Върховната Божествена Личност Говинда, изначалния Бог, чието трансцендентално телесно сияние, наречено брахмаджьоти – безкрайно, необозримо и всепроникващо, – е причината за сътворението на безбройните планети с различните атмосфери и условия на живот“.

Същото се казва и в Бхагавад-гӣта̄ (14.27). Бог Кр̣ш̣н̣а е основата на брахмаджьоти (брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам). Във ведическия речник Нирукти думата пратиш̣т̣ха̄ е обяснена като „това, което е основа на“. Следователно брахмаджьоти не е независимо или самоподдържащо се. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е неговият създател и в този стих то е наречено сва-рочиш̣а̄ – сияние от трансценденталното тяло на Бога. Брахмаджьоти е всепроникващо и цялото творение се появява благодарение на неговата потенциална енергия; затова ведическите химни обявяват, че брахмаджьоти поддържа всичко, което съществува (сарвам̇ кхалв идам̇ брахма). Безкрайното и необозримо брахмаджьоти е енергетичното семе на цялото творение, а Богът е източникът на брахмаджьоти. Следователно Богът (Шрӣ Кр̣ш̣н̣а) е върховната причина на цялото творение (ахам̇ сарвася прабхавах̣).

Наивно е да мислим, че Богът твори като ковач с чук в ръка. Богът твори чрез енергиите си. Той притежава многообразни енергии (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте). Както малкото семе на баняновия плод притежава способността да създаде огромно баняново дърво, по същия начин с енергията на своето брахмаджьоти (сва-рочиш̣а̄) Богът сее семената на бъдещите творения, а личности като Брахма̄ поливат семената, за да поникнат. Брахма̄ не може да създаде семената, но може да ги отгледа, докато станат дървета, както градинарят полива растенията и овощните дървета и подпомага растежа им. Сравнението със слънцето тук е много уместно. В материалния свят слънцето е източник на цялата светлина: на огъня, на електричеството, на сиянието на луната и т.н. Всички небесни светила са създадени от слънцето, слънцето е създадено от брахмаджьоти, а брахмаджьоти е сиянието на Бога. Така че Богът е върховната причина на творението.

Както ще бъде обяснено още по-добре в следващата шлока, заблуждаващата енергия на Бога кара хората с малка интелигентност да приемат Брахма̄джӣ или някого другиго за Върховен Бог. Но Брахма̄джӣ отказва да бъде наричан така и направо отдава смирените си почитания на Бог Ва̄судева – Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, както прави и в Брахма сам̇хита̄ (5.1):

„Върховният Бог е Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, изначалният Бог, който има трансцендентално тяло и е върховната причина на всички причини. Обожавам този предвечен Бог Говинда“.

Брахма̄джӣ е наясно за истинското си положение и знае, че объркани от заблуждаващата енергия на Бога, глупавите хора приемат кого ли не за Бог. Човек, който има чувство за отговорност като Брахма̄джӣ, не позволява на учениците или на подчинените си да го наричат Върховен Бог, но глупаците, възхвалявани от хора с качества на кучета, свине, камили и магарета, са много доволни, когато ги наричат Върховен Бог. В следващата шлока се обяснява защо подобни личности обичат да ги наричат Бог и защо глупавите им поклонници правят това.

Непобедимата заблуждаваща енергия на Божествената Личност, т.е. третата енергия, въплъщаваща незнанието, може да обърка всяко живо създание на този свят, но не е достатъчно силна, за да се осмели да се изправи пред Върховния Бог. Невежеството се намира зад Божествената Личност, там то е достатъчно силно, за да може да заблуждава живите същества. И първият признак, по който може да се разпознаят заблудените, е че говорят глупости. Ведическите писания не поощряват безсмислените приказки, а най-голямата нелепост са заявленията „Аз съм еди-какво си“ и „Еди-кое си е мое“. Цялата атеистична цивилизация се основава на подобни заблуди и хората, които нямат реално знание за Бога, или се покланят на някакъв лъжлив Бог, или сами се обявяват за богове, за да мамят другите, които също са объркани от заблуждаващата енергия. Но тези, които са пред Бога и му се отдават, не могат да бъдат подведени от заблуждаващата енергия. Затова те са освободени от погрешните схващания „Аз съм това, това е мое“. Те не приемат лъжливи богове, нито се представят за равни на Върховния Бог. Тази шлока дава ясна представа за отъждествяването на обърканите хора.

Възприеманият със сетивата свят е безличностно проявление на Ва̄судева, защото съставните елементи на творението, тяхното взаимодействие и живите същества, които се наслаждават на произтичащите от това действия, са създадени от външната и вътрешната енергия на Бог Кр̣ш̣н̣а. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (7.4 – 5). Елементите земя, вода, огън, въздух и небе, а също и концепцията за материална същност, интелигентността и умът са създадени от външната енергия на Бога. Живото същество, което се наслаждава на осъществяваното от вечното време взаимодействие между гореспоменатите груби и фини елементи, произлиза от вътрешната енергия и има свободата да избере къде да остане – в материалния или в духовния свят. В материалния свят го блазни объркващото невежество, а в духовния свят то се намира в естественото си състояние на духовно съществуване без никакви заблуди. Живото същество е междинна енергия на Бога. При всички обстоятелства обаче нито материалните елементи, нито духовните частици са независими от Божествената Личност Ва̄судева, защото всички неща, които произлизат от външната, вътрешната или междинната енергия на Бога, са проявления на сиянието на Бога, както светлината, топлината и димът са проявления на огъня. Нито едно от тези три неща не може да съществува отделно от огъня; когато са заедно, те се наричат огън. По същия начин всички осезаеми проявления, както и сиянието от тялото на Ва̄судева, са негови безличностни аспекти. А Той съществува вечно в трансценденталната си форма, която се нарича сач-чид-а̄нанда-виграха и е различна от всички споменати по-горе материални елементи.

Според Веда̄нта-сӯтрите (ша̄стра-йонитва̄т) Върховният Бог е авторът на всички свещени писания и тяхната цел е човек да узнае Върховния Бог. Веда означава знание, което води до Бога. Ведите са създадени, за да дадат възможност на обусловените души да възродят изначалното си съзнание, което са забравили. По тази причина преданите на̄ра̄ян̣а-пара категорично отхвърлят всички произведения, които нямат за цел да пробудят съзнанието за Бога. Такива „книги на знанието“, чиято цел не е На̄ра̄ян̣а, не са никакво знание, а торище, на което се събират само гарги, интересуващи се от отпадъците на света. Всяка книга, в която е изложено някакво знание (било то наука или изкуство), трябва да води до знанието за На̄ра̄ян̣а; в противен случай тя трябва да се отхвърли. Това е начинът, по който може да се напредва в знанието. Върховното обожавано божество е На̄ра̄ян̣а. В обожанието полубоговете стоят на второ място, защото са като ръце на На̄ра̄ян̣а, които му помагат в управлението на вселенските дела. Както министрите в царството са на почит, защото са свързани с царя, по същия начин полубоговете са обект на обожание, защото са свързани с Бога. Ако я няма връзката с Бога, не е правилно да се обожават полубоговете (авидхи-пӯрвакам), както не е правилно да се поливат листата и клоните на дървото, без да се полива коренът. И така, полубоговете също са зависими от На̄ра̄ян̣а. Локите, различните планети, привличат с това, че на тях има различни видове живот и блаженство, които частично представят сач-чид-а̄нанда-виграха. Всички искат да живеят вечно, в блаженство и в знание. В материалния свят вечен живот на блаженство и знание до голяма степен може да се постигне на висшите планети, но след като стигне до тях, човек изпитва желание да напредва още повече по пътя обратно към Бога. Като се издига от планета на планета, човек може да увеличава продължителността на живота си и пропорционално на това – блаженството и знанието си. Той може да живее на различните планети хиляди и стотици хиляди години, но никъде животът му няма да е вечен. Този обаче, който постигне най-висшата планета, планетата на Брахма̄, може да се надява, че ще стигне и до планетите в духовното небе, където животът наистина е вечен. Следователно постепенното издигане от планета на планета достига връхната си точка, когато човек стигне до висшата планета на Бога (мад-дха̄ма), където животът е вечен, изпълнен с блаженство и знание. Всички жертвоприношения са предназначени да удовлетворят Бог На̄ра̄ян̣а, защото като го удовлетвори, човек може да го постигне; а най-доброто жертвоприношение за епохата на Кали е сан̇кӣртана-ягя – тя е опора в преданото служене, което извършва преданият на̄ра̄ян̣а-пара.

Има две йога системи, в които се практикува медитация: аш̣т̣а̄н̇га йога и са̄н̇кхя йога. В аш̣т̣а̄н̇га йога човек концентрира ума си и се освобождава от всички дейности, като използва регулиращите процеси на медитацията, концентрацията, седящите пози, спирането на циркулацията на въздуха вътре в тялото и т.н. Целта на са̄н̇кхя йога е да разграничи истинското от ефимерното. Но в крайна сметка и двете системи са предназначени за осъзнаване на безличностния Брахман, който е само частично проявление на На̄ра̄ян̣а, Божествената Личност. Както вече обяснихме, сиянието на безличностния Брахман е само част от Божествената Личност. Безличностният Брахман почива върху Върховната Божествена Личност и е нейното ослепително сияние. Потвърждение на това може да се намери в Бхагавад-гӣта̄ и в Матся Пура̄н̣а. Гати означава крайната цел или най-висшата точка на освобождението. Сливането с безличностното брахмаджьоти не е най-висшето освобождение; по-висше от него е възвишеното общуване с Божествената Личност на някоя от безбройните духовни планети в небето на Вайкун̣т̣ха. Следователно заключението е, че На̄ра̄ян̣а, или Божествената Личност, е крайната цел на всички йога системи и на всички видове освобождение.

Дори Брахма̄, създателят на вселената, признава, че не е истинският творец, а само е вдъхновен от Бог На̄ра̄ян̣а, под чието ръководство създава всички неща, които Той, Свръхдушата у всички живи същества, вече е създал. Дори най-великият авторитет във вселената признава, че у живите същества се намират две същности – индивидуалната душа и Свръхдушата. Свръхдушата е Върховният Бог, Божествената Личност, а индивидуалната душа е вечен слуга на Бога. Богът вдъхновява индивидуалната душа да сътвори това, което Той вече е създал, и по милостта му този, който открива нещо в материалния свят, заслужава славата на негов първооткривател. Казва се, че западното полукълбо е открито от Колумб, но откритата от Колумб земя не е създадена от Колумб. Тази необятна част от сушата е създадена от всемогъщия Бог, а Колумб, благодарение на това че в миналото си е служил на Бога, е благословен с преимуществото да открие Америка. Без разрешението на Бога никой не може да сътвори нищо, защото всеки твори в пределите на способностите, с които го дарява Богът в зависимост от желанието на човека да му служи. Следователно човек доброволно трябва да служи на Бога – тогава Богът ще го дари със сили според степента, в която той се е отдал в лотосовите му нозе. Брахма̄ е велик предан на Бога, затова Богът го упълномощил, или вдъхновил да сътвори вселената, която виждаме пред нас. А на бойното поле Курукш̣етра Богът вдъхновил Арджуна да се сражава, като му казал:

Битката при Курукш̣етра, както и всяка друга битка, която е ставала някога, е могла да се осъществи само по волята на Бога. Никой не може да извършва такова масово изтребление без Божието разрешение. Хората на Дурьодхана поругали честта на Драупадӣ, великата предана на Кр̣ш̣н̣а, и тя започнала да се моли на Бога и на всички мълчаливи свидетели на нечуваното оскърбление. След това Богът посъветвал Арджуна да се сражава и да се прослави – дори ако Арджуна откажел, по волята на Бога Дурьодхана и съюзниците му пак щели да бъдат убити. Затова Богът посъветвал Арджуна да стане негово оръдие и да се покрие със слава, като убие Бхӣш̣ма, Карн̣а и другите великите пълководци.

Във ведическите писания, например в Кат̣ха Упаниш̣ад, Богът е наречен сарва-бхӯта-антара̄тма̄, т.е. Божествената Личност, която се намира в тялото на всеки и направлява дейностите на този, който му се е отдал. Тези, които не са се отдали, попадат под властта на материалната природа (бхра̄маян сарва-бхӯта̄ни янтра̄рӯд̣ха̄ни ма̄яя̄). Те са свободни да действат на собствена отговорност и след това да изстрадват последиците от дейността си. Предани като Брахма̄ и Арджуна никога не действат самоволно. Понеже са напълно отдадени души, те винаги изчакват Богът да им даде знак; затова се заемат с начинания, които в очите на обикновените хора изглеждат невероятни. Едно от имената на Бога е Урукрама – този, чиито дейности са необикновени и са отвъд представите на живото същество. Понякога действията на неговите предани също изглеждат удивителни, защото са ръководени от Бога. Като се започне от Брахма̄, живото същество, което притежава най-висшата интелигентност във вселената, и се стигне до мъничката мравка, интелигентността на всички живи същества е управлявана от Бога в положението му на трансцендентален свидетел на всички деяния. Интелигентните хора, които могат да анализират психическите процеси на мисленето, усещането и желаенето, чувстват неуловимото присъствие на Бога.

Върховният Бог е господар на външната енергия, която се проявява под формата на трите материални гун̣и: добро, страст и невежество. Като неин господар, Той никога не попада под объркващото ѝ въздействие. Но живите същества, джӣвите, попадат или са склонни да попадат под въздействието на гун̣ите на материалната природа и в това е разликата между тях и Бога. Те са подвластни на тези качества, въпреки че по природа са качествено еднакви с Бога. С други думи, понеже са създадени от енергията на Бога, материалните гун̣и на природата несъмнено са свързани с Бога, но тази връзка е като връзката между господар и слуги. Върховният Бог е господарят на материалната енергия, докато живите същества, които са омотани в мрежите на материалния свят, не са нито собственици, нито господари. Нещо повече, те са зависими и управлявани от материалната енергия. Богът е вечно проявен чрез вътрешната си енергия, духовната енергия, също както слънцето и лъчите му в ясното небе, но понякога Той създава материалната енергия, както слънцето създава облаци в чистото небе. Както облакът не може да скрие слънцето, така петното материална енергия, което се появява периодически в необятната шир на брахмаджьоти (сиянието на Бога), не може да окаже никакво въздействие върху безкрайния Бог.

Вечно трансценденталните живи същества се наричат междинна енергия на Бога, защото се намират между вътрешната и външната енергия. Всъщност нормалното положение на живите същества не е да са обусловени от материалната енергия. В стремежа си да господстват над материалната енергия обаче те попадат под нейната власт и стават обусловени от трите гун̣и на материалната природа. Външната енергия само покрива чистото знание на живото същество, което иначе съществува вечно заедно с Бога. Но това покритие е толкова плътно, че невежеството на обусловената душа изглежда вечно. Такова е необикновеното въздействие на ма̄я̄, външната енергия, която кара нещата да изглеждат материални по природа. Заради покриващата сила на материалната енергия погледът на учените се простира само до границите на материалните причини, а в действителност отвъд материалните проявления действат адхибхӯта, адхя̄тма и адхидаива, които обусловената душа в гун̣ата на невежеството не може да види. Проявлението адхибхӯта държи душата в кръговрата на раждането и смъртта, обричайки я на старост и болести, адхя̄тма обуславя душата, а адхидаива е системата на външен контрол. Адхибхӯта, адхя̄тма и адхидаива са материални проявления на закона за причините и следствията, според който обусловените души носят отговорност за действията си. В крайна сметка те са разни форми на обусловеност, а освобождението на човешкото същество от обусловеното състояние е най-висшето съвършенство, което душата може да постигне.

В Бхагавад-гӣта̄ (7.24 – 25) Богът ясно казва, че имперсоналистите, които отдават по-голямо значение на трансценденталното сияние на Бога брахмаджьоти и стигат до заключението, че Абсолютната Истина е безличностна и се проявява във форма само когато е необходимо, са по-малко интелигентни от персоналистите, колкото и задълбочено да изучават Веда̄нта. Всъщност имперсоналистите са покрити от споменатите три гун̣и на материалната природа; затова те не могат да постигнат трансценденталната личност на Бога. Не всеки може да постигне Бога, защото Той е забулен от енергията си йога-ма̄я̄. Човек не трябва да прави погрешното заключение, че Богът е бил непроявен, но сега се проявява в човешка форма. Погрешното схващане, че Върховната Божествена Личност няма форма, се дължи на завесата от йога-ма̄я̄, която покрива Бога и може да бъде отстранена само по Върховната Воля, когато обусловената душа се отдаде на Бога. Преданите на Бога, които не са подвластни на трите гун̣и на материалната природа, могат да видят всеблажената трансцендентална форма на Бога с очите на любовта, когато отдават чисто предано служене.

Отново и отново, след всяко поредно унищожение Върховният Бог сътворява материалния свят и разрешава на обусловените души да действат в него под контрола на материалната енергия. Материалното творение е като облак в безкрайното небе. Истинското небе е духовното небе, вечно озарено от сиянието брахмаджьоти. Част от това безкрайно небе е покрита от махат-таттва, облака на материалното творение. Обусловените души, които искат да господстват против волята на Бога, попадат в него, за да се забавляват, както са пожелали, но под властта на Бога в лицето на външната му енергия. Както дъждовният сезон периодично идва и си отива, така творението отново и отново се появява и унищожава по волята на Бога. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (8.19). И така, през точно определени интервали от време Богът сътворява и унищожава материалните светове само за да даде възможност на обусловените души да правят това, което искат, и по този начин сами да създават съдбата си, като всеки път се въплъщават в ново тяло, съответстващо на желанията им по време на унищожението. Следователно сътворението се извършва в определен момент от времето и може да му се припише историческа дата (както сме свикнали да постъпваме с всичко, което има начало). Процесът на сътворението и унищожението се нарича ана̄ди, т.е. не може да се посочи времето, когато сътворението е било осъществено за първи път, защото дори най-малката част от целия цикъл на творението съществува 8 640 000 000 години. Но законът на сътворението, обяснен във ведическата литература, гласи, че творението се създава през определени интервали от време и после отново се унищожава по волята на Бога. Цялото материално и дори духовното творение е проявление на енергията на Бога, както светлината и топлината на огъня са различни проявления на енергията на огъня. Следователно Богът съществува в безличностната си форма благодарение на тази експанзия на енергията и цялото творение почива върху безличностния му аспект. Но в същото време Той е пӯрн̣ам (цялостен) и стои настрани от творението, затова човек не бива да мисли, че заради безкрайните му безличностни експанзии неговият личностен аспект не съществува. Безличностната експанзия е проявление на енергията на Бога, а Той съществува винаги в личностния си аспект, независимо от неизброимите и безкрайни експанзии на безличностните си енергии (Бхагавад-гӣта̄, 9.5 – 7). Човешката интелигентност трудно може да разбере как цялото творение почива върху експанзията на енергията на Бога, но самият Бог обяснява това в Бхагавад-гӣта̄, като използва едно много подходящо сравнение. Той казва, че въздухът и атомите се намират в огромната небесна шир, която е като вместилище, побиращо в себе си всички материални творения, но въпреки това небето остава отделно и независимо. По същия начин въпреки че Върховният Бог поддържа всичко, което е сътворено от експанзията на енергията му, Той винаги остава настрани. Дори Шан̇кара̄ча̄ря, великият проповедник на схващането за безличностната форма на Абсолюта, приема това. Той казва: на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т – На̄ра̄ян̣а съществува отделно, отвъд безличностната съзидателна енергия. По време на унищожението цялото творение потъва в тялото на трансценденталния На̄ра̄ян̣а и после отново се появява от тялото му със същите неизменни категории – съдба и индивидуална природа. Индивидуалните живи същества, които са неотделими частици от Бога, понякога са наричани а̄тма̄, качествено равни на него от гледна точка на духовната природа. Но склонността им да изпитват влечение към материалното творение, която се отразява върху дейността и личните им качества, ги прави различни от Бога.

Благодарение на всемогъществото на Върховния Бог цялото материално творение еволюира, преминавайки през последователни трансформации и взаимодействия, и пак по силата на това всемогъщество всички обекти от материалния свят един по един се разрушават и се връщат в тялото на Върховния. Ка̄ла, или времето, е синоним на природата; то е трансформирано проявление на принципите на материалното творение. Затова ка̄ла може да се приеме за първата причина на творението. Чрез трансформация на природата се проявяват различните дейности в материалния свят. Те могат да се приемат за естествени инстинкти на всяко живо същество, дори и на безжизнените предмети, а след проявлението на дейностите идват продукти и вторични продукти, които имат една и съща природа. Всичко това води началото си от Върховния Бог. Затова Веда̄нта-сӯтрите и Бха̄гаватам започват с думите, че Абсолютната Истина е началото на всички творения (джанма̄дй ася ятах̣).

Всички материални творения дължат съществуването си в една или друга степен на действието на гун̣ата на страстта (раджас). Махат-таттва е принципът на материалното творение. Когато по волята на Върховния тя се възбуди, най-напред се изявяват гун̣ите на страстта и на доброто, а след това благодарение на разнообразните материални дейности започва да доминира страстта и живите същества затъват все по-дълбоко и по-дълбоко в невежество. Брахма̄ е олицетворение на гун̣ата на страстта, Виш̣н̣у – на гун̣ата на доброто, а Шива, бащата на материалните дейности – на гун̣ата на невежеството. Материалната природа се нарича майка, а основоположник на материалния живот е Шива, бащата. И така, всички материални съзидателни дейности на живите същества водят началото си от гун̣ата на страстта. С течение на времето в даден милениум се развиват постепенно различни гун̣и. Епохата на Кали (в която преобладава гун̣ата на страстта) се характеризира с различни материални дейности в името на развитието на човешката цивилизация и с това, че живите същества все повече и повече забравят истинската си същност – духовната природа. Когато развият макар и в нищожна степен качества от гун̣ата на доброто, те получават някаква представа за духовната природа, но поради господството на гун̣ата на страстта гун̣ата на доброто е непълноценна. И така, живите същества не могат да преодолеят ограниченията на материалните гун̣и, затова осъзнаването на Бога, който е отвъд всички гун̣и, става за тях много трудно, даже и ако с помощта на различни методи са постигнали гун̣ата на доброто. Казано с други думи, грубата материя е адхибхӯтам, поддържането ѝ е адхидаивам, а причината за материалните дейности се нарича адхя̄тмам. Тези три аспекта, намиращи израз под формата на природните богатства, тяхното системно попълване и използването им за създаването на различни материални неща за сетивно удоволствие на заблудените същества, са основа на дейността в материалния свят.

Материалистичното его, т.е. отъждествяването ни с материята, е съсредоточено изключително върху самото себе си, затова няма ясна представа за съществуването на Бога. Този егоцентризъм на материалистичните живи същества е причината да бъдат обусловени от останалите неща и да продължават робството си в материалното битие. Егоцентризмът е обяснен много добре в седма глава на Бхагавад-гӣта̄ (стихове 24 – 27). Без да има ясна представа за Личността на Бога, егоцентричният имперсоналист сам решава, че от изначалното си безличностно духовно съществувание Богът приема материална форма в името на някаква мисия. И имперсоналистът продължава да поддържа тази невярна концепция за Върховния Бог, въпреки че на външен вид проявява голям интерес към ведически писания като Брахма-сӯтра и други високо интелектуални източници на знание. Непознаването на личностния аспект на Бога се дължи на невежеството, което произтича от смесеното влияние на различните гун̣и. Затова имперсоналистът не може да си представи вечната духовна форма на Бога, която е вечно знание, блаженство и битие. Причината за това е, че Богът си запазва правото да не се разкрива пред неотдадения, който даже и след като подробно е изучил книгите от типа на Бхагавад-гӣта̄, от инат си остава имперсоналист. Неговото упорство се дължи на действието на йога-ма̄я̄, личната енергия на Бога, която в качеството си на личен помощник на Бога покрива зрението на твърдоглавия имперсоналист. Такова заблудено човешко същество е наричано мӯд̣ха, изключително невежо, защото не може да разбере трансценденталната форма на Бога, която е неродена и неизменна. Ако от изначалния си безличностен аспект Богът приемаше форма или материален образ, това би означавало, че Той се ражда и се променя, като от безличностен става личност. Но Богът не подлежи на промени, нито пък се ражда, за разлика от обусловена душа. Обусловената душа, окована от материята, живот след живот приема различни форми. А егоцентричните имперсоналисти дори след като уж са напреднали в знанието на Веда̄нта, заради дълбокото си невежество и себичност смятат Бога за равен на себе си. Богът, който се намира в сърцето на всяко индивидуално живо същество, познава много добре миналите, сегашните и бъдещите склонности на обусловените души, но те мъчно могат да го опознаят в неговата вечна форма. Затова дори след като са постигнали аспектите му Брахман и Парама̄тма̄, Богът не позволява на имперсоналистите да узнаят неговия вечен личностен аспект като вечно съществуващ На̄ра̄ян̣а, трансцендентален към цялото материално творение.

Дълбокото невежество на материалиста се дължи на това, че той постоянно увеличава материалните си потребности. За да осъзнае Върховната Божествена Личност, човек трябва да пречисти материалните си сетива в процеса на преданото служене. Гун̣ата на доброто, или браминската култура, която препоръчват ведическите писания, улеснява постигането на това духовно осъзнаване. Затова състоянието гя̄на-шакти на обусловената душа е сравнително по-добро от останалите две състояния – дравя-шакти и крия̄-шакти. Цялата материална цивилизация представлява едно огромно натрупване на материални запаси, с други думи, промишлените суровини и предприятия (крия̄-шакти) съществуват само защото хората не знаят нищо за духовния живот. За да се поправи тази чудовищна аномалия в материалната цивилизация, градяща се на принципите дравя-шакти и крия̄-шакти, хората трябва да се заемат с процеса на преданото служене на Бога, като приемат принципите на карма йога, описани в Бхагавад-гӣта̄ (9.27):

„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш – прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертвоприношение за мен“.

Петте елемента – небето, въздухът, огънят, водата и земята – не са нищо друго, освен различни качества на мрака на лъжливото его. Това означава, че лъжливото его, което се намира в съвкупната форма на махат-таттва, произлиза от междинната енергия на Бога; заради това лъжливо его, което иска да господства над материалното творение, се създават елементите, доставящи на живото същество измамно наслаждение. На практика живото същество е господстващата сила, която се наслаждава на материалните елементи, въпреки че в основата на всичко стои Върховният Бог. Никой, освен Бога, не може да бъде наслаждаващ се, но живото същество развива илюзорното желание да се наслаждава само. Така се поражда лъжливото его. Когато у заблуденото живо същество се появи това желание, по волята на Бога се създават призрачните елементи. Тогава живите същества могат да тичат подир тях като подир мираж.

Казва се, че първо е създаден звукът тан-ма̄тра̄, а след това небето. Този стих потвърждава, че това наистина е така, но че звукът е фината форма на небето и разликата между тях е като разликата между наблюдаващия и наблюдаваното. Звукът е изображение на действителния обект, защото звукът, произведен при описването на някакъв обект, дава представа за същността му. Следователно звукът е фина характеристика на обекта. По същия начин звуковото изображение на Бога, което назовава характеристиките му, представлява цялостна форма на Бога, както проумели Васудева и Маха̄ра̄джа Дашаратха – бащите на Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Ра̄ма. Звуковото изображение на Бога не се различава от самия Бог, защото Богът и образът му в звук са абсолютно знание. Бог Чайтаня учи, че в святото име на Бога, което е негово звуково изображение, са вложени всичките енергии на Бога. Затова човек може да се наслаждава на непосредствено общуване с Бога чрез чистата вибрация на неговото звуково изображение – святото име. По този начин пред чистия предан веднага се разкрива същността на Бога. Следователно чистият предан не се разделя от Бога нито за миг. Преданите, които желаят постоянно да общуват с Върховния Бог, могат да повтарят святото му име, както препоръчват ша̄стрите: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Човек, който общува с Бога по този начин, непременно ще бъде спасен от мрака на сътворения свят, роден от лъжливото его (тамаси ма̄ джьотир гама).

Процесът на сътворението представлява постепенна еволюция и трансформация на един елемент в друг; по този начин се стига до разнообразието, което цари на земята – дървета, растения, планини, реки, влечуги, птици, животни и различни видове човешки същества. Обектите на сетивното възприятие също подлежат на развитие: отначало възниква звукът, от който произлиза осезаемостта, а от осезаемостта – формата. Вкусът и мирисът също възникват в процеса на постепенното образуване на небето, въздуха, огъня, водата и земята. Всеки от тези елементи се образува от предишния и е причина за следващия, но изначалната причина на всички тях е самият Бог в пълната си част Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в причинните води на махат-таттва. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а е наречен в Брахма сам̇хита̄ причината на всички причини, което се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (10.8) по следния начин:

Качествата, възприемани със сетивата, се съдържат изцяло в земята; останалите елементи съдържат само част от тези качества. Пространството носи в себе си само звук, докато на въздуха са присъщи и звук, и осезаемост. Огънят притежава звук, осезаемост и форма, а водата освен тези качества, има и вкус. Земята притежава всички гореспоменати качества, от които се образува и едно допълнително – мирисът. Затова именно на земята е проявено пълното многообразие на живота, в чиито основи стои стихията на въздуха. Болестите на тялото се дължат на смущения в движението на въздуха в земното тяло на живите същества. Причина за психическите заболявания е също едно особено разстройство в циркулацията на въздушните потоци в тялото. Йогическите упражнения имат много силен лечебен ефект, защото поддържат в нормално състояние циркулацията на въздуха и с това унищожават почти всички болести. Ако се извършват правилно, тези упражнения увеличават и продължителността на живота; с тях човек може да контролира и настъпването на смъртта. Съвършеният йогӣ може да управлява смъртта си така, че да напусне тялото си в най-подходящия момент, когато е възможно да отиде на желаната от него планета. Но бхакти йогӣте превъзхождат всички йогӣ, защото с помощта на преданото служене се издигат до владенията отвъд материалното небе и по върховната воля на Бога, повелителя на всичко съществуващо, достигат някоя от планетите в духовното небе.

Ваика̄рика е неутралното състояние на творението, теджас е импулсът за създаване, а тамас е пълното проявление на материалното творение, омагьосано от мрака на невежеството. Производството на „жизнено необходимото“ във фабриките и заводите, което в епохата на Кали, епохата на машините, се е разраснало до невероятни размери, е пределът, до който може да стигне мракът. Производствените предприятия, създавани от човечеството, са в гун̣ата на мрака, защото в действителност стоките им не са нужни никому. Човешкото общество се нуждае най-вече от храна, за да се препитава, от подслон, за да спи, от средства за защита и от различни неща за удовлетворяване на сетивата. Както ще бъде обяснено в следващата шлока, сетивата са признаци за наличието на живот. Човешката цивилизация е призвана да пречисти сетивата, затова обектите за удовлетворяване на сетивата трябва да се произвеждат само дотолкова, доколкото е абсолютно необходимо, и в никакъв случай не за да се увеличават излишно сетивните потребности. Храната, подслонът, защитата и сетивното наслаждение са всичко, от което имаме нужда в материалното битие. Иначе в чистото си първоначално състояние на живот живото същество няма такива потребности. Следователно те са изкуствени, те отсъстват в чистото състояние на съществуване. Затова увеличаването на неестествените потребности, което е залегнало в основата на материалната цивилизация, т.е. икономическото развитие на човешкото общество, е начинание в пределите на мрака, без никакво знание. По този начин се пропилява човешката енергия, чието главно предназначение е да пречисти сетивата, за да може да ги ангажира в удовлетворяване сетивата на Върховния Бог. Върховният Бог, който е върховният притежател на духовни сетива, е господар на сетивата, Хр̣ш̣ӣкеша. Хр̣ш̣ӣка означава „сетива“, а ӣша означава „господар“. Богът не е слуга на сетивата, с други думи, Той не следва внушенията им, но обусловените души, индивидуалните живи същества, са техни слуги. Те се подчиняват на указанията и следват внушенията на сетивата, затова материалната цивилизация се занимава единствено с това – да доставя удоволствие на сетивата. Човешката цивилизация трябва да се стреми да се излекува от болестта на сетивното наслаждение. Човек лесно може да постигне това, като стане посредник за удовлетворяване духовните сетива на Бога. Сетивата никога не могат да бъдат спрени от дейности, но човек може и трябва да ги пречисти, като ги използва в чисто служене за доставяне сетивно удоволствие на господаря на сетивата. Това е наставлението на цялата Бхагавад-гӣта̄. Отначало Арджуна искал да задоволи собствените си сетива, затова решил да не се сражава с роднините и приятелите си. За да го избави от стремежа му към удовлетворяване на сетивата си, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а му предал Бхагавад-гӣта̄. Тогава Арджуна се съгласил да удовлетвори сетивата на Бога и се сражавал в битката при Курукш̣етра, както искал Богът.

Повелята на Ведите е да се освободим от съществуването в мрака и да поемем пътя към светлината (тамаси ма̄ джьотир гама). Следователно удовлетворяването на сетивата на Бога е пътят към светлината. Заблудените и глупавите хора вървят към себепознанието, без да правят и най-малък опит да удовлетворят трансценденталните сетива на Бога, като следват пътя, указан от Арджуна и другите предани. Нещо повече, те насила се опитват да спрат дейностите на сетивата си (системата на йога) или пък отричат трансценденталните сетива на Бога (системата на гя̄на). Преданите превъзхождат йогӣте и гя̄нӣте – те не отричат сетивата на Бога, а искат да ги удовлетворят. Поради мрака на невежеството йогӣте и гя̄нӣте отричат съществуването на сетивата на Бога, с което по изкуствен начин се опитват да контролират дейностите на болните си сетива. Когато сетивата са болни, те са заети прекалено много в увеличаване на материалните потребности. Ако човек е осъзнал вредата от злоупотребата със сетивните дейности, той се нарича гя̄нӣ; когато се опитва да спре дейностите на сетивата, като следва принципите на йога, той се нарича йогӣ; но когато има съвършено знание за трансценденталните сетива на Бога и се опитва да ги удовлетвори, той се нарича предан на Бога. Преданите на Бога не отричат съществуването на сетивата на Бога, нито изкуствено се опитват да възпрат сетивните дейности. Те доброволно използват чистите си сетива, за да служат на господаря на сетивата, както направил Арджуна. По този начин те лесно постигат съвършенството да удовлетворят Бога, което всъщност е крайната цел на всички съвършенства.

Условията на живот в материалното битие зависят повече или по-малко от интелигентността на живото същество и от жизнената му енергия. Сетивата за придобиване на знание помагат на интелигентността в тежката борба за съществуване, а жизнената енергия се поддържа, като манипулира активните органи, напр. ръцете и краката. Но като цяло борбата за съществуване е проявление на гун̣ата на страстта. Затова всички сетивни органи, оглавявани от интелигентността и пра̄н̣а, жизнената енергия, са различни продукти и следствия на втората гун̣а на природата, наречена страст. Тя обаче произлиза от елемента въздух, както бе описано по-горе.

Различните видове телосложения на живите същества са като различните видове коли, които се сглобяват от сходни помежду си машинни части. Когато колата е готова, шофьорът сяда в нея и потегля накъдето пожелае. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това (18.61): живото същество е разположено в тялото като в машина, която е управлявана от материалната природа, както диспечерът управлява движението на влаковете. Живите същества не са телата, те се различават от „колата“ на тялото. Ограничените материални учени не могат да проумеят процеса на сглобяване частите на тялото – сетивата, ума и качествата на материалните гун̣и. Всяко живо същество е духовна искра, неотделима частица от Върховното същество, и по милостта на Бога, който като истински Баща е винаги милостив към синовете си, индивидуалните живи същества притежават незначителната свобода да действат, за да изпълнят желанието си да господстват над материалната природа. Както бащата дава играчки на разплаканото си дете, за да го успокои, така цялото материално творение се създава по волята на Бога, за да могат заблудените живи същества да господстват в него както пожелаят, макар и под контрола на посредника на Бога. Живите същества са точно като малки деца, които си играят в материалното поле под надзора на слугинята на Бога (природата). Те приемат ма̄я̄, слугинята, за окончателната истина и така стигат до погрешното заключение, че Върховна Истина е женското начало (богиня Дурга̄). Глупавите вдетинени материалисти не могат да се издигнат отвъд концепцията за слугинята, материалната природа, но възмъжалите интелигентни синове на Бога знаят добре, че всички действия на материалната природа се управляват от Бога, както слугинята е подчинена на господаря, бащата на невръстните деца.

Сетивата и другите части на тялото са създадени от махат-таттва. Когато по волята на Бога те се съберат заедно, материалното тяло започва да съществува и живото същество може да го използва, за да действа. Това се обяснява по следния начин.

В тази шлока ясно се казва, че по време на сътворението Върховната Божествена Личност употребява енергиите си; не е вярно, че Той самият се превръща в материално творение. Той се разпространява чрез различните си енергии и чрез пълните си части. Понякога в един ъгъл на духовното небе брахмаджьоти се появява духовен облак; покритата от него част се нарича махат-таттва. Тогава Богът в пълната си експанзия Маха̄-виш̣н̣у ляга във водите на махат-таттва, които се наричат Причѝнен океан (Ка̄ран̣а-джала). Докато Маха̄-виш̣н̣у спи в Причинния океан, с издишването му се появяват безбройните вселени. Те плуват, пръснати по повърхността на целия Причѝнен океан. Вселените съществуват само по време на едно издишване на Маха̄-виш̣н̣у. Маха̄-виш̣н̣у влиза във всяко едно вселенско кълбо, този път като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, и там лежи върху инкарнацията Шеша, подобна на змия. От пъпа му израства лотосово стъбло, а от цвета се ражда Брахма̄, господарят на вселената. Брахма̄ сътворява всички многообразни форми на живите същества във вселената според спектъра на техните желания. Той сътворява също полубоговете на слънцето и на луната и останалите полубогове.

Следователно главният архитект на материалното творение е самият Бог, както потвърждава Бхагавад-гӣта̄ (9.10). Именно Той насочва материалната природа как да създава всички видове подвижни и неподвижни творения.

Има два вида материално сътворение: сътворяването на съвкупността от вселени, което извършва Маха̄-виш̣н̣у, и сътворяването на всяка отделна вселена. И двете са дело на Бога и по този начин, както виждаме, формата на вселената придобива напълно завършен вид.

Тук Богът е наречен джӣва, защото е предводителят на всички други джӣви (живи същества). Във Ведите Той е наречен нитя, предводителят на всички други нитии. Богът е свързан с живите същества така, както бащата със синовете си. Природата на синовете и на бащата е една и съща, но бащата никога не е синът, нито пък синът е бащата, който го е заченал. Както казахме вече, Богът във формата си на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у или Хиран̣ягарбха Свръхдуша влиза във всяка вселена и я кара да оживее, като зачева живите същества в утробата на материалната природа. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (14.3). След всяко унищожение на материалното творение живите същества потъват в тялото на Бога, а след сътворението Той отново ги впръсква в материалната енергия. Следователно в материалното битие материалната енергия приема ролята на майка на живите същества, а Богът е бащата. Когато под влиянието на времето и енергията живите същества за пореден път влязат в материята и я оживят, те възобновяват обичайните си дейности и така правят възможно съществуването на толкова голямото многообразие от форми на живите същества. Следователно Богът е крайната причина за възникването на живота в материалния свят.

Отделните планетарни системи във всяка вселена са разположени в различни части на вира̄т̣-рӯпа (вселенската форма) на Бога и са описани по следния начин.

В този стих заслужава внимание думата калпаянти – „представят си“. Вира̄т̣, вселенската форма на Абсолюта, съществува във въображението на умозрителните философи, които не могат да възприемат вечната двуръка форма на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Въпреки че вселенската форма, която си представят великите философи, е един от аспектите на Бога, тя е повече или по-малко въображаема. Казва се, че седемте висши планетарни системи са разположени над кръста на вселенската форма, а низшите планетарни системи са разположени под кръста му. Тук е внушена идеята, че съзнанието на Върховния Бог обхваща всички части от тялото му и че в цялото творение няма нищо, което да е извън неговия контрол.

Казано е, че всички живи същества са неотделими частици от Върховния Бог, и в този стих се обяснява точно какво означава това. Четирите подразделения на човешкото общество: класата на интелигенцията (бра̄хман̣ите), класата на управниците (кш̣атриите), класата на търговците (вайшите) и работническата класа (шӯдрите), се намират в различни части от тялото на Бога. Устата и краката са все части на тялото, но устата, респективно главата на тялото, има качествено по-важна позиция от краката. В същото време обаче и устата, и краката, и ръцете, и бедрата са съставни части на тялото. Частите на тялото на Бога трябва да служат на цялото. Устата трябва да говори и да яде, ръцете да защитават тялото, краката – да го носят, а кръстът – да го поддържа. Следователно интелигенцията в обществото трябва да говори от името на тялото и да приема храна, за да засити глада му. Гладът на Бога се засища с плодовете от жертвоприношенията. Бра̄хман̣ите, които са интелигенцията, трябва да умеят да извършват такива жертвоприношения, а подчинените класи трябва да вземат участие в тях. Да се говори от името на Върховния Бог, означава да се възхвалява Бога, като се разпространява истинското знание за него, знанието за неговата истинска природа и за действителното положение на останалите части от тялото. Следователно бра̄хман̣ите са длъжни да познават Ведите, най-висшия източник на знание. Веда означава „знание“, а анта означава „върхът на“. Според Бхагавад-гӣта̄ Богът е източник на всичко (ахам̇ сарвася прабхавах̣), следователно върхът на знанието (Веда̄нта) е да се узнае Бога, да се узнаят отношенията ни с него и да се действа единствено в съответствие с тези отношения. Частите на тялото са свързани с тялото; затова живите същества трябва да познават връзката си с Бога. Това е особената цел на човешкия живот – да узнаем какви са истинските ни отношения с Върховния Бог. Без това знание човешкият живот е проигран. Затова бра̄хман̣ите, интелигентните хора в обществото, носят специалната отговорност да разпространяват знанието за връзката с Бога и да изведат обикновените хора на правилния път. Управниците са длъжни да защитават живите същества, така че те да могат да постигнат тази цел. Търговците и производителите трябва да произвеждат зърнени храни и да ги раздават на хората, за да могат всички без изключение да живеят добре и да изпълняват задълженията на човешкия си живот. Освен това те трябва да покровителстват кравите, за да има достатъчно мляко и млечни произведения – единственият източник на здраве и интелигентност за поддържането на цивилизация, която има за цел да постигне най-висшата истина. А работниците, които нямат нито интелигентност, нито власт, могат да помагат на висшите класи с физическия си труд и да получават блага от това сътрудничество. И така, вселената е самостоятелна единица, свързана с Бога. Без тази връзка всичко в човешкото общество се обърква и не може да се постигне нито мир, нито просперитет. Това е потвърдено във Ведите: бра̄хман̣о ся мукхам а̄сӣд, ба̄хӯ ра̄джанях̣ кр̣тах̣.

В тази вселена има четиринадесет равнища планетарни системи. Низшите системи се наричат Бхӯрлока, средните – Бхуварлока, а висшите, които стигат чак до Брахмалока, най-висшата планета във вселената, се наричат Сварлока. Всички системи са разположени в тялото на Бога. С други думи, всички, които се намират в тази вселена, са свързани с Бога.

На страниците на тази книга многократно споменавахме, че духовните планети се намират отвъд материалното небе, и настоящата шлока отново потвърждава това. Трябва да обърнем внимание на думата сана̄тана. Същата идея за вечност е намерила израз в Бхагавад-гӣта̄ (8.20), където се казва, че отвъд материалното творение се намира духовното небе, където всичко е вечно. Понякога Сатялока – планетата, на която живее Брахма̄ – се нарича и Брахмалока. Но Брахмалока, за която се говори тук, не е планетарната система Сатялока. Тази Брахмалока е вечна, докато Сатялока не е вечна. За да се направи разлика между двете, е употребено прилагателното сана̄тана. Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ тази Брахмалока е лока (обител) на Брахман, Върховния Бог. Планетите в духовното небе не се различават от самия Бог. Той е напълно духовен и неговото име, слава, величие, качества и забавления не се различават от него, защото Той е абсолютен. Ето защо и планетите в царството му не се различават от него. На тези планети няма разлика между тялото и душата. Времето, под чиято власт сме в материалния свят, там няма влияние. Нещо повече, неподвластни на времето, планетите в Брахмалока никога не се унищожават, защото са духовни по природа. Многообразието, което цари на духовните планети, също е еднакво с Бога, затова във вечната (сана̄тана) атмосфера на духовното многообразие е напълно осъществена идеята на ведическата сентенция екам ева̄двитӣям. Материалният свят е само мираж, сянка на духовното царство на Бога и затова не е вечен. Многообразието в материалния свят на двойствености (дух и материя) не може да се сравнява с многообразието на духовния свят. Поради бедните си познания ограничените хора понякога се заблуждават, че условията в този свят-сянка са като условията в духовния свят и правят извода, че между Бога и забавленията му в материалния свят, от една страна, и обусловените души и техните забавления, от друга, няма никаква разлика. В Бхагавад-гӣта̄ (9.11) Богът осъжда тези глупци:

Богът инкарнира чрез пълната си вътрешна енергия (а̄тма-ма̄я̄), но ограничените хора го смятат за едно от материалните творения. В коментара си към този стих Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ казва, че Брахмалока, за която се говори тук, е Вайкун̣т̣ха, Божието царство, което е сана̄тана (вечно) и затова коренно се различава от споменатите по-горе материални творения. Вира̄т̣, вселенската форма на Бога, е една представа за материалния свят. Тя няма нищо общо с духовния свят, с царството на Бога.

Съвременните авантюристи (астронавтите, които пътешестват из космоса) ще узнаят от Шрӣмад Бха̄гаватам, че съществуват четиринадесет равнища планетарни системи. Разположението им е описано от гледна точка на планетарната система от земен тип, наречена Бхӯрлока. Над Бхӯрлока се намира Бхуварлока, и така до най-висшата планетарна система, която се нарича Сатялока. Това са висшите седем локи, планетарни системи. Низшите планетарни системи също са седем. Те се наричат Атала, Витала, Сутала, Тала̄тала, Маха̄тала, Раса̄тала и Па̄та̄ла. Тези планетарни системи са разсеяни из цялата вселена, чиято площ се равнява на два милиарда, умножено по пет милиарда квадратни километра. Съвременните космонавти могат да се отдалечат едва на няколко хиляди километра от Земята, затова опитите им за космически пътешествия приличат на детските игри на брега на необятния океан. Луната влиза в състава на висшата планетарна система от третия ред. В Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам ще научим какви са разстоянията между отделните планети, пръснати из необятното материално небе. Освен вселената, в която сме попаднали сега, има и безброй други материални вселени, и всички заедно покриват само една незначителна част от духовното небе, наречено по-горе вечна (сана̄тана) Брахмалока. В Бхагавад-гӣта̄ (8.16) милостивият Върховен Бог призовава разумните хора да се върнат у дома си, обратно при него:

Като се започне от Сатялока, най-висшата планета във вселената, разположена непосредствено под вечната Брахмалока, всички планети са материални. На която и от тях да се намираме, винаги ще бъдем подчинени на законите на материалната природа: раждане, смърт, старост и болести. Но човек може да се избави от тези материални страдания, когато попадне в атмосферата на вечната (сана̄тана) Брахмалока, царството на Бога. Следователно освобождението, за което мечтаят философите и мистиците, е възможно само когато човек стане предан на Бога. Никой не може да проникне в царството на Бога, без да е предан. Там може да влезе само този, който е развил у себе си желание да служи на Бога в трансценденталната си позиция. Затова ако наистина искат да получат освобождение, философите и мистиците трябва да поемат по пътя на предаността.

Тук се говори за три равнища планетарни системи, но други учени, както описахме по-горе, представят четиринадесет равнища планетарни системи.