Шрӣмад Бха̄гаватам 2.5.26-29
Деванагари
नभसोऽथ विकुर्वाणादभूत् स्पर्शगुणोऽनिल: ।
परान्वयाच्छब्दवांश्च प्राण ओज: सहो बलम् ॥ २६ ॥
वायोरपि विकुर्वाणात् कालकर्मस्वभावत: ।
उदपद्यत तेजो वै रूपवत् स्पर्शशब्दवत् ॥ २७ ॥
तेजसस्तु विकुर्वाणादासीदम्भो रसात्मकम् ।
रूपवत् स्पर्शवच्चाम्भो घोषवच्च परान्वयात् ॥ २८ ॥
विशेषस्तु विकुर्वाणादम्भसो गन्धवानभूत् ।
परान्वयाद् रसस्पर्शशब्दरूपगुणान्वित: ॥ २९ ॥
परान्वयाच्छब्दवांश्च प्राण ओज: सहो बलम् ॥ २६ ॥
वायोरपि विकुर्वाणात् कालकर्मस्वभावत: ।
उदपद्यत तेजो वै रूपवत् स्पर्शशब्दवत् ॥ २७ ॥
तेजसस्तु विकुर्वाणादासीदम्भो रसात्मकम् ।
रूपवत् स्पर्शवच्चाम्भो घोषवच्च परान्वयात् ॥ २८ ॥
विशेषस्तु विकुर्वाणादम्भसो गन्धवानभूत् ।
परान्वयाद् रसस्पर्शशब्दरूपगुणान्वित: ॥ २९ ॥
Стих
набхасо 'тха викурва̄н̣а̄д
абхӯт спарша-гун̣о 'нилах̣
пара̄нвая̄ч чхабдава̄м̇ш ча
пра̄н̣а оджах̣ сахо балам
абхӯт спарша-гун̣о 'нилах̣
пара̄нвая̄ч чхабдава̄м̇ш ча
пра̄н̣а оджах̣ сахо балам
ва̄йор апи викурва̄н̣а̄т
ка̄ла-карма-свабха̄ватах̣
удападята теджо ваи
рӯпават спарша-шабдават
ка̄ла-карма-свабха̄ватах̣
удападята теджо ваи
рӯпават спарша-шабдават
теджасас ту викурва̄н̣а̄д
а̄сӣд амбхо раса̄тмакам
рӯпават спаршавач ча̄мбхо
гхош̣авач ча пара̄нвая̄т
а̄сӣд амбхо раса̄тмакам
рӯпават спаршавач ча̄мбхо
гхош̣авач ча пара̄нвая̄т
вишеш̣ас ту викурва̄н̣а̄д
амбхасо гандхава̄н абхӯт
пара̄нвая̄д раса-спарша-
шабда-рӯпа-гун̣а̄нвитах̣
амбхасо гандхава̄н абхӯт
пара̄нвая̄д раса-спарша-
шабда-рӯпа-гун̣а̄нвитах̣
Дума по дума
набхасах̣ — на небето; атха — така; викурва̄н̣а̄т — чрез трансформация; абхӯт — произлязъл; спарша — осезаемост; гун̣ах̣ — качество; анилах̣ — въздух; пара — предишен; анвая̄т — чрез последователността; шабдава̄н — изпълнен със звук; ча — също; пра̄н̣ах̣ — живот; оджах̣ — сетивно възприятие; сахах̣ — пълен; балам — сила; ва̄йох̣ — на въздуха; апи — също; викурва̄н̣а̄т — чрез трансформация; ка̄ла — време; карма — последиците от миналото; свабха̄ватах̣ — заради природата; удападята — произлязъл; теджах̣ — огън; ваи — както трябва; рӯпават — с форма; спарша — осезаемост; шабдават — и звук; теджасах̣ — на огъня; ту — но; викурва̄н̣а̄т — трансформирайки се; а̄сӣт — се случи; амбхах̣ — вода; раса-а̄тмакам — вкус; рӯпават — с форма; спаршават — осезаемост; ча — и; амбхах̣ — вода; гхош̣ават — със звук; ча — и; пара — предишна; анвая̄т — чрез последователността; вишеш̣ах̣ — разнообразие; ту — но; викурва̄н̣а̄т — чрез трансформация; амбхасах̣ — на водата; гандхава̄н — ароматен; абхӯт — стана; пара — предишната; анвая̄т — чрез последователността; раса — вкус; спарша — осезаемост; шабда — звук; рӯпа-гун̣а-анвитах̣ — качествени.
Превод
От трансформацията на небето се появява въздухът, който притежава свойството осезаемост. Подобно на предишния елемент от веригата той е изпълнен със звук, а също така носи в себе си и основните фактори на продължителността на живота: сетивното възприятие, силата на ума и физическата сила. С течение на времето в процеса на еволюцията въздухът се трансформира в огън, който придобива форма, но също така запазва и свойствата осезаемост и звук. След трансформация на огъня се появява водата, която има свойството вкус. Както и предишните елементи, тя има форма, осезаема е и съдържа звук. След като се трансформира, водата се превръща в земя, която притежава свойството мирис и като предишните елементи запазва свойствата вкус и осезаемост, съдържа звук и притежава форма.
Пояснение
Процесът на сътворението представлява постепенна еволюция и трансформация на един елемент в друг; по този начин се стига до разнообразието, което цари на земята – дървета, растения, планини, реки, влечуги, птици, животни и различни видове човешки същества. Обектите на сетивното възприятие също подлежат на развитие: отначало възниква звукът, от който произлиза осезаемостта, а от осезаемостта – формата. Вкусът и мирисът също възникват в процеса на постепенното образуване на небето, въздуха, огъня, водата и земята. Всеки от тези елементи се образува от предишния и е причина за следващия, но изначалната причина на всички тях е самият Бог в пълната си част Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в причинните води на махат-таттва. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а е наречен в Брахма сам̇хита̄ причината на всички причини, което се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (10.8) по следния начин:
ахам̇ сарвася прабхаво
маттах̣ сарвам̇ правартате
ити матва̄ бхаджанте ма̄м̇
будха̄ бха̄ва-саманвита̄х̣
маттах̣ сарвам̇ правартате
ити матва̄ бхаджанте ма̄м̇
будха̄ бха̄ва-саманвита̄х̣
Качествата, възприемани със сетивата, се съдържат изцяло в земята; останалите елементи съдържат само част от тези качества. Пространството носи в себе си само звук, докато на въздуха са присъщи и звук, и осезаемост. Огънят притежава звук, осезаемост и форма, а водата освен тези качества, има и вкус. Земята притежава всички гореспоменати качества, от които се образува и едно допълнително – мирисът. Затова именно на земята е проявено пълното многообразие на живота, в чиито основи стои стихията на въздуха. Болестите на тялото се дължат на смущения в движението на въздуха в земното тяло на живите същества. Причина за психическите заболявания е също едно особено разстройство в циркулацията на въздушните потоци в тялото. Йогическите упражнения имат много силен лечебен ефект, защото поддържат в нормално състояние циркулацията на въздуха и с това унищожават почти всички болести. Ако се извършват правилно, тези упражнения увеличават и продължителността на живота; с тях човек може да контролира и настъпването на смъртта. Съвършеният йогӣ може да управлява смъртта си така, че да напусне тялото си в най-подходящия момент, когато е възможно да отиде на желаната от него планета. Но бхакти йогӣте превъзхождат всички йогӣ, защото с помощта на преданото служене се издигат до владенията отвъд материалното небе и по върховната воля на Бога, повелителя на всичко съществуващо, достигат някоя от планетите в духовното небе.