Шрӣмад Бха̄гаватам 2.5.25
Деванагари
तामसादपि भूतादेर्विकुर्वाणादभून्नभ: ।
तस्य मात्रा गुण: शब्दो लिङ्गं यद् द्रष्टृदृश्ययो: ॥ २५ ॥
तस्य मात्रा गुण: शब्दो लिङ्गं यद् द्रष्टृदृश्ययो: ॥ २५ ॥
Стих
та̄маса̄д апи бхӯта̄дер
викурва̄н̣а̄д абхӯн набхах̣
тася ма̄тра̄ гун̣ах̣ шабдо
лин̇гам̇ яд драш̣т̣р̣-др̣шяйох̣
викурва̄н̣а̄д абхӯн набхах̣
тася ма̄тра̄ гун̣ах̣ шабдо
лин̇гам̇ яд драш̣т̣р̣-др̣шяйох̣
Дума по дума
та̄маса̄т — от мрака на лъжливото его; апи — несъмнено; бхӯта-а̄дех̣ — на материалните елементи; викурва̄н̣а̄т — поради преобразуването; абхӯт — произлязъл; набхах̣ — небето; тася — неговата; ма̄тра̄ — фина форма; гун̣ах̣ — качество; шабдах̣ — звук; лин̇гам — характеристики; ят — както; драш̣т̣р̣ — наблюдател; др̣шяйох̣ — наблюдавано.
Превод
От мрака на лъжливото его се появява небето, първият от петте елемента. Фината му форма е качеството звук и те са свързани един с друг така, както наблюдателят с наблюдаваното.
Пояснение
Петте елемента – небето, въздухът, огънят, водата и земята – не са нищо друго, освен различни качества на мрака на лъжливото его. Това означава, че лъжливото его, което се намира в съвкупната форма на махат-таттва, произлиза от междинната енергия на Бога; заради това лъжливо его, което иска да господства над материалното творение, се създават елементите, доставящи на живото същество измамно наслаждение. На практика живото същество е господстващата сила, която се наслаждава на материалните елементи, въпреки че в основата на всичко стои Върховният Бог. Никой, освен Бога, не може да бъде наслаждаващ се, но живото същество развива илюзорното желание да се наслаждава само. Така се поражда лъжливото его. Когато у заблуденото живо същество се появи това желание, по волята на Бога се създават призрачните елементи. Тогава живите същества могат да тичат подир тях като подир мираж.
Казва се, че първо е създаден звукът тан-ма̄тра̄, а след това небето. Този стих потвърждава, че това наистина е така, но че звукът е фината форма на небето и разликата между тях е като разликата между наблюдаващия и наблюдаваното. Звукът е изображение на действителния обект, защото звукът, произведен при описването на някакъв обект, дава представа за същността му. Следователно звукът е фина характеристика на обекта. По същия начин звуковото изображение на Бога, което назовава характеристиките му, представлява цялостна форма на Бога, както проумели Васудева и Маха̄ра̄джа Дашаратха – бащите на Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Ра̄ма. Звуковото изображение на Бога не се различава от самия Бог, защото Богът и образът му в звук са абсолютно знание. Бог Чайтаня учи, че в святото име на Бога, което е негово звуково изображение, са вложени всичките енергии на Бога. Затова човек може да се наслаждава на непосредствено общуване с Бога чрез чистата вибрация на неговото звуково изображение – святото име. По този начин пред чистия предан веднага се разкрива същността на Бога. Следователно чистият предан не се разделя от Бога нито за миг. Преданите, които желаят постоянно да общуват с Върховния Бог, могат да повтарят святото му име, както препоръчват ша̄стрите: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Човек, който общува с Бога по този начин, непременно ще бъде спасен от мрака на сътворения свят, роден от лъжливото его (тамаси ма̄ джьотир гама).