Skip to main content

ГЛАВА ПЕТА

Причината на всички причини

ТЕКСТ 1:
Шрӣ На̄рада Муни се обърна към Брахма̄джӣ: О, главен сред полубоговете, о, първородено живо същество, приеми смирените ми почитания. Моля те, предай ми това трансцендентално знание, което насочва човека към истината за индивидуалната душа и Свръхдушата.
ТЕКСТ 2:
Скъпи татко, моля те, опиши конкретно признаците на този проявен свят. Какъв е неговият произход? Как е бил създаден? Как се запазва? Под чие управление се извършва всичко това?
ТЕКСТ 3:
Скъпи татко, ти наистина знаеш това, защото всичко, което е било създадено в миналото, всичко, което ще бъде създадено в бъдещето и което се създава в настоящето, както и всичко, което вече съществува във вселената, ти държиш в ръцете си като орех.
ТЕКСТ 4:
Скъпи татко, кой е източникът на твоето знание? Кой е твоят покровител? Под чие ръководство работиш? Какво е истинското ти положение? Сам ли създаваш всички същества и материални елементи чрез енергията си?
ТЕКСТ 5:
Както паякът с лекота изплита паяжината си, показвайки ненадмината способност да твори, така ти чрез независимата си енергия твориш без ничия помощ.
ТЕКСТ 6:
Всичко, което може да се назове, всичко, което притежава характеристики и свойства – висше, низше или средно, вечно или временно, – всичко е създадено единствено от теб, толкова е голямо величието ти.
ТЕКСТ 7:
И все пак помисля ли за суровите отречения, на които ти, макар и толкова могъщ творец, самоотвержено се подлагаше, аз се питам дали не съществува някой по-могъщ и от теб.
ТЕКСТ 8:
Скъпи татко, ти знаеш всичко и си повелителят на всичко. Моля те, отговори на въпросите, които ти зададох, за да мога да разбера знанието като твой ученик.
ТЕКСТ 9:
Брахма̄ каза: Скъпо мое момче На̄рада, ти проявяваш милост към всички (и към мен също), като задаваш тези въпроси – аз получих способността да прозра могъществото на Всесилната Божествена Личност.
ТЕКСТ 10:
Всичко, което каза за мен, е истина, защото ако не знае за Божествената Личност, която е окончателната истина отвъд мен, човек със сигурност ще се заблуди, като наблюдава могъщите ми дейности.
ТЕКСТ 11:
Аз започвам да творя след сътворението, което Богът извършва чрез личното си сияние (наречено брахмаджьоти), както луната, небесната твърд, планетите и трепкащите звезди заблестяват само след като пламне огънят на слънцето.
ТЕКСТ 12:
Отдавам почитанията си и медитирам върху Бог Кр̣ш̣н̣а (Ва̄судева), Божествената Личност. Под въздействието на непреодолимата му енергия те (неинтелигентните хора) наричат мен върховен повелител.
ТЕКСТ 13:
Заблуждаващата енергия на Бога не претендира за превъзходство, защото се срамува от позицията си, но тези, които са подведени от нея, непрекъснато говорят глупости, завладени от мислите „Аз съм това“ и „Това е мое“.
ТЕКСТ 14:
Петте съставни елемента на творението, тяхното взаимодействие, установено от вечното време, и интуицията или природата на индивидуалните живи същества са обособени части от Божествената Личност Ва̄судева и нямат друга стойност отделно от това.
ТЕКСТ 15:
Ведическите писания са съставени от Върховния Бог и са предназначени за него, полубоговете също са призвани да му служат, защото са части от тялото му, планетите също са създадени заради него, а различните жертвоприношения се извършват само за негово удоволствие.
ТЕКСТ 16:
Различните видове медитация и мистицизъм са средство за осъзнаване на На̄ра̄ян̣а. Целта на всички отречения е да се постигне На̄ра̄ян̣а. Смисълът на развиването на трансцендентално знание е да се получи представа за На̄ра̄ян̣а, а окончателно освобождение е влизането в царството на На̄ра̄ян̣а.
ТЕКСТ 17:
Вдъхновен от него, под наблюдението на всепроникващата Свръхдуша аз само проявявам това, което Той (На̄ра̄ян̣а) вече е създал. Самият аз също съм създаден от него.
ТЕКСТ 18:
Върховният Бог е чиста духовна форма, която е трансцендентална и е отвъд всички материални качества, но заради сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят Той приема чрез външната си енергия материалните гун̣и на природата, наречени добро, страст и невежество.
ТЕКСТ 19:
Тези три гун̣и на материалната природа, които по-късно се проявяват като материя, знание и дейности, подчиняват вечно трансценденталното живо същество на причините и следствията и го принуждават да отговаря за дейностите си.
ТЕКСТ 20:
О, бра̄хман̣е На̄рада, заради описаните три гун̣и на природата Свръхнаблюдателят, трансценденталният Бог, е отвъд възприятията на материалните сетива на живите същества. Но Той е повелителят на всички, дори и на мен.
ТЕКСТ 21:
Така Богът, който управлява всички енергии, създава чрез могъществото си вечното време, съдбата на всички живи същества и индивидуалната им природа, заради която са били създадени, и после по своя воля отново ги поглъща в себе си.
ТЕКСТ 22:
След инкарнацията на първия пуруш̣а (Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у) се появява махат-таттва, или принципите на материалното творение, след това се появява времето, а впоследствие се появяват и трите качества. Природа означава появяване на трите качества. После те се превръщат в дейности.
ТЕКСТ 23:
Причина за материалните дейности е възбуждането на махат-таттва. Най-напред се трансформират гун̣ите на доброто и страстта, а след това под влияние на гун̣ата на невежеството се включват и материята, знанието за нея и различните действия на това материално знание.
ТЕКСТ 24:
Така съсредоточеното в себе си материално его се преобразува в три начала: гун̣а на доброто, гун̣а на страстта и гун̣а на невежеството – и се проявява в три форми: силите, които карат материята да се развива, знанието за материалните творения, и интелигентността, която ръководи материалните дейности. На̄рада, ти си напълно способен да разбереш това.
ТЕКСТ 25:
От мрака на лъжливото его се появява небето, първият от петте елемента. Фината му форма е качеството звук и те са свързани един с друг така, както наблюдателят с наблюдаваното.
ТЕКСТОВЕ 26 – 29:
От трансформацията на небето се появява въздухът, който притежава свойството осезаемост. Подобно на предишния елемент от веригата той е изпълнен със звук, а също така носи в себе си и основните фактори на продължителността на живота: сетивното възприятие, силата на ума и физическата сила. С течение на времето в процеса на еволюцията въздухът се трансформира в огън, който придобива форма, но също така запазва и свойствата осезаемост и звук. След трансформация на огъня се появява водата, която има свойството вкус. Както и предишните елементи, тя има форма, осезаема е и съдържа звук. След като се трансформира, водата се превръща в земя, която притежава свойството мирис и като предишните елементи запазва свойствата вкус и осезаемост, съдържа звук и притежава форма.
ТЕКСТ 30:
От гун̣ата на доброто се създава и се проявява умът, а също и десетимата полубогове, които управляват движенията на тялото – повелителят на посоките, повелителят на въздуха, богът на Слънцето, бащата на Дакш̣а Праджа̄пати, Ашвинӣ-кума̄рите, полубогът на огъня, небесният цар, обожаваното божество на рая, главният сред А̄дитите и Праджа̄пати Брахма̄джӣ. Тогава всички те започват да съществуват.
ТЕКСТ 31:
От по-нататъшните трансформации на гун̣ата на страстта се появяват органите на сетивата: ушите, кожата, носът, очите, езикът, устата, ръцете, половите органи, краката и анусът, – а също и интелигентността и жизнената енергия.
ТЕКСТ 32:
О, На̄рада, най-висш от всички трансценденталисти, формите на телата не могат да се появят, докато не се съберат заедно следните сътворени части: елементите, сетивата, умът и гун̣ите на природата.
ТЕКСТ 33:
Когато по силата на енергията на Върховната Божествена Личност тези компоненти се съберат заедно, тогава под влиянието на първичните и вторичните причини за сътворението възниква вселената.
ТЕКСТ 34:
Всички вселени стоят хиляди ери във водите (на Причинния океан) и тогава Богът на живите същества влиза във всяка една от тях, за да оживеят.
ТЕКСТ 35:
Богът (Маха̄-виш̣н̣у), който лежи в Причинния океан, излиза от него и разпространявайки се като Хиран̣ягарбха, влиза във всяка отделна вселена. Така Той приема формата вира̄т̣-рӯпа, която има хиляди крака, ръце, усти, глави и пр.
ТЕКСТ 36:
Великите философи си представят, че планетарните системи във вселената са проявление на различните горни и долни крайници от вселенското тяло на Бога.
ТЕКСТ 37:
Бра̄хман̣ите са устата му, кш̣атриите – ръцете му, вайшите – бедрата му, а шӯдрите са родени от краката му.
ТЕКСТ 38:
Казва се, че низшите планетарни системи, които стигат чак до слоя Земни планети, са разположени в нозете му. Средните планетарни системи, които започват с Бхуварлока, се намират в областта на пъпа му. Още по-висшите планетарни системи, обитавани от полубоговете и от учените мъдреци и светци, са разположени в гръдния кош на Върховния Бог.
ТЕКСТ 39:
От изпъкналата част на гърдите до шията на вселенската форма на Бога са разположени планетарните системи Джаналока и Таполока, а Сатялока, най-висшата система, се намира в главата му. Но духовните планети са вечни.
ТЕКСТОВЕ 40 – 41:
Скъпи сине На̄рада, знай от мен, че седем от четиринадесетте планетарни системи са низши. Първата се нарича Атала и е разположена в талията на Бога; втората, Витала, е разположена в бедрата му, третата, Сутала – в коленете му, четвъртата, Тала̄тала – в прасците му; петата, Маха̄тала – в глезените му; шестата, Раса̄тала – над пръстите на краката му, и седмата, Па̄та̄ла – отдолу на стъпалата му. Така вира̄т̣, формата на Бога, съдържа в себе си всички планетарни системи.
ТЕКСТ 42:
Други разделят цялата система от планети във вселената на три части: низши планетарни системи, разположени в краката на Бога (чак до Земните планети), средни системи, намиращи се в областта на пъпа му, и висши системи (Сварлока), заемащи пространството от гърдите до главата на Върховната Личност.