Шрӣмад Бха̄гаватам 2.5.19
Деванагари
कार्यकारणकर्तृत्वे द्रव्यज्ञानक्रियाश्रया: ।
बध्नन्ति नित्यदा मुक्तं मायिनं पुरुषं गुणा: ॥ १९ ॥
बध्नन्ति नित्यदा मुक्तं मायिनं पुरुषं गुणा: ॥ १९ ॥
Стих
ка̄ря-ка̄ран̣а-картр̣тве
дравя-гя̄на-крия̄шрая̄х̣
бадхнанти нитяда̄ муктам̇
ма̄йинам̇ пуруш̣ам̇ гун̣а̄х̣
дравя-гя̄на-крия̄шрая̄х̣
бадхнанти нитяда̄ муктам̇
ма̄йинам̇ пуруш̣ам̇ гун̣а̄х̣
Дума по дума
ка̄ря — следствие; ка̄ран̣а — причина; картр̣тве — в дейности; дравя — материални; гя̄на — знание; крия̄-а̄шрая̄х̣ — проявени чрез такива признаци; бадхнанти — условия; нитяда̄ — вечно; муктам — трансцендентално; ма̄йинам — повлияно от материалната енергия; пуруш̣ам — живото същество; гун̣а̄х̣ — материалните гун̣и.
Превод
Тези три гун̣и на материалната природа, които по-късно се проявяват като материя, знание и дейности, подчиняват вечно трансценденталното живо същество на причините и следствията и го принуждават да отговаря за дейностите си.
Пояснение
Вечно трансценденталните живи същества се наричат междинна енергия на Бога, защото се намират между вътрешната и външната енергия. Всъщност нормалното положение на живите същества не е да са обусловени от материалната енергия. В стремежа си да господстват над материалната енергия обаче те попадат под нейната власт и стават обусловени от трите гун̣и на материалната природа. Външната енергия само покрива чистото знание на живото същество, което иначе съществува вечно заедно с Бога. Но това покритие е толкова плътно, че невежеството на обусловената душа изглежда вечно. Такова е необикновеното въздействие на ма̄я̄, външната енергия, която кара нещата да изглеждат материални по природа. Заради покриващата сила на материалната енергия погледът на учените се простира само до границите на материалните причини, а в действителност отвъд материалните проявления действат адхибхӯта, адхя̄тма и адхидаива, които обусловената душа в гун̣ата на невежеството не може да види. Проявлението адхибхӯта държи душата в кръговрата на раждането и смъртта, обричайки я на старост и болести, адхя̄тма обуславя душата, а адхидаива е системата на външен контрол. Адхибхӯта, адхя̄тма и адхидаива са материални проявления на закона за причините и следствията, според който обусловените души носят отговорност за действията си. В крайна сметка те са разни форми на обусловеност, а освобождението на човешкото същество от обусловеното състояние е най-висшето съвършенство, което душата може да постигне.