Шрӣмад Бха̄гаватам 2.5.11

Брахма̄джӣ казал, че впечатлението на На̄рада, че Брахма̄ не е върховният господар в творението, е вярно. Понякога ограничените хора наивно смятат Брахма̄ за причината на всички причини. На̄рада искал да изясни този въпрос, като попита Брахма̄джӣ, върховния авторитет във вселената. Както решението на върховния съд на държавата е окончателно, така във ведическия процес за овладяване на знанието окончателно е мнението на Брахма̄джӣ, върховния авторитет във вселената. Както посочихме в предишния стих, На̄рададжӣ бил освободена душа; това означава, че той не бил от тези глупави хора, които сами си измислят бог или богове. Той се представял за глупак, но в същото време постъпил много интелигентно, като помолил върховния авторитет да разсее съмненията му, за да могат невежите да се възползват и да научат истината за твореца и за сложния процес на сътворението.

В тази шлока Брахма̄джӣ разсейва заблудите на невежите и утвърждава, че той създава вселенското многообразие след потенциалното сътворение, осъществено от ослепителното сияние на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Отделно от това Брахма̄джӣ заявява същото в една сам̇хита̄, която се нарича Брахма сам̇хита̄ (5.40):

„Аз служа на Върховната Божествена Личност Говинда, изначалния Бог, чието трансцендентално телесно сияние, наречено брахмаджьоти – безкрайно, необозримо и всепроникващо, – е причината за сътворението на безбройните планети с различните атмосфери и условия на живот“.

Същото се казва и в Бхагавад-гӣта̄ (14.27). Бог Кр̣ш̣н̣а е основата на брахмаджьоти (брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам). Във ведическия речник Нирукти думата пратиш̣т̣ха̄ е обяснена като „това, което е основа на“. Следователно брахмаджьоти не е независимо или самоподдържащо се. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е неговият създател и в този стих то е наречено сва-рочиш̣а̄ – сияние от трансценденталното тяло на Бога. Брахмаджьоти е всепроникващо и цялото творение се появява благодарение на неговата потенциална енергия; затова ведическите химни обявяват, че брахмаджьоти поддържа всичко, което съществува (сарвам̇ кхалв идам̇ брахма). Безкрайното и необозримо брахмаджьоти е енергетичното семе на цялото творение, а Богът е източникът на брахмаджьоти. Следователно Богът (Шрӣ Кр̣ш̣н̣а) е върховната причина на цялото творение (ахам̇ сарвася прабхавах̣).

Наивно е да мислим, че Богът твори като ковач с чук в ръка. Богът твори чрез енергиите си. Той притежава многообразни енергии (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте). Както малкото семе на баняновия плод притежава способността да създаде огромно баняново дърво, по същия начин с енергията на своето брахмаджьоти (сва-рочиш̣а̄) Богът сее семената на бъдещите творения, а личности като Брахма̄ поливат семената, за да поникнат. Брахма̄ не може да създаде семената, но може да ги отгледа, докато станат дървета, както градинарят полива растенията и овощните дървета и подпомага растежа им. Сравнението със слънцето тук е много уместно. В материалния свят слънцето е източник на цялата светлина: на огъня, на електричеството, на сиянието на луната и т.н. Всички небесни светила са създадени от слънцето, слънцето е създадено от брахмаджьоти, а брахмаджьоти е сиянието на Бога. Така че Богът е върховната причина на творението.