Шрӣмад бха̄гаватам 2.5.10

Има една вид логика, която се нарича „логика на жаба в кладенец“. Жабата, чието съществуване е ограничено от стените на някой кладенец, не може да си представи размерите на необятния океан. Ако някой ѝ каже колко е голям океанът, тя най-напред изобщо няма да повярва, че такова нещо съществува. И ако все пак успеят да я убедят, горката жаба се опитва да си представи океана колкото може, надувайки се пряко сили, докато накрая се пръсне и умре, без да е видяла истинския океан. По същия начин учените-материалисти се опитват да предизвикват непостижимото могъщество на Бога, измервайки го с жабешките си мозъци и научните си постижения, но накрая умират безславно като жабата.

Тъй като нямат знание за истинския Бог, хората понякога приемат за Бог или за инкарнация на Бога някой човек с особени материални могъщества. Преценявайки от материални позиции, те могат да приемат за Бог най-различни живи същества, докато накрая стигнат и до Брахмаджӣ, който съществува в най-висшите измерения и е най-висшето живо същество във вселената. Продължителността на неговия живот е отвъд представите на материалните учени. Както научаваме от най-автентичната книга на знанието, Бхагавад-гӣта̄ (8.17), едно денонощие на Брахма̄джӣ продължава стотици хиляди години от летоброенето на нашата планета. „Жабата от кладенеца“ не би повярвала, че е възможно някой да живее толкова дълго, но хората, които са осъзнали истините на Бхагавад-гӣта̄, приемат съществуването на велика личност, която създава многообразието в цялата вселена. От свещените писания научаваме, че Брахма̄джӣ на тази вселена е по-млад от всички други Брахма̄, които отговарят за останалите многобройни вселени, но нито един от тях не е равен на Божествената Личност.

На̄рададжӣ е една от освободените души. Той станал известен като На̄рада след освобождението си; преди това бил син на обикновена слугиня. Може да възникне въпросът, защо На̄рададжӣ не знаел за съществуването на Върховния Бог и защо се заблудил, че Брахма̄джӣ е Върховният Бог. Една освободена душа никога не попада под влиянието на подобни заблуди, защо тогава На̄рададжӣ задал тези въпроси, сякаш бил прост човек с ограничено знание? И Арджуна бил объркан по същия начин, въпреки че е един от вечните придружители на Бога. И така, объркване като това на Арджуна или на На̄рада се появява по волята на Бога, за да могат другите, поробените, да осъзнаят истината и да проумеят знанието за Бога. Съмнението, което възникнало у На̄рада за всемогъществото на Брахма̄джӣ, е урок за „кладенчовите жаби“, които са готови да приемат за Божествената Личност всеки. Богът е несравнимо по-могъщ дори от Брахма̄, да не говорим за простосмъртните хора, които се представят за Бог или за Божии инкарнации. Върховният Бог винаги е Върховен и както вече доста пъти утвърждавахме в тези коментари, нито едно живо същество, дори и да е на равнището на Брахма̄, не може да бъде равно на Бога. Човек не трябва да се заблуждава, когато след смъртта на някой велик човек хората го обожават като Бог и се прекланят пред него. Много царе по нищо не са отстъпвали на Бог Ра̄мачандра, царя на Айодхя̄, но за нито един от тях в писанията не се казва, че е Бог. За да бъдеш Бог Ра̄ма, не е достатъчно да бъдеш велик цар. А за да се наречеш Върховен Бог, трябва да притежаваш величието на Кр̣ш̣н̣а. Ако внимателно се вгледаме в героите, участвали в битката при Курукш̣етра, ще открием, че по благочестие Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не отстъпвал на Бог Ра̄мачандра и бил с по-висока нравственост и от Бог Кр̣ш̣н̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а помолил Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да излъже, но той отказал. Това не означава обаче, че Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира може да се сравнява с Бог Ра̄мачандра или с Бог Кр̣ш̣н̣а. Великите авторитети оценяват благочестието на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, но признават за Божествена Личност Бог Ра̄ма или Кр̣ш̣н̣а. Следователно при всички обстоятелства Богът остава различна същност и към него е неприложима идеята на антропоморфизма. Богът винаги е Бог и обикновеното живо същество никога не може да бъде равно на него.