Шрӣмад Бха̄гаватам 2.5.15
Деванагари
नारायणपरा वेदा देवा नारायणाङ्गजा: ।
नारायणपरा लोका नारायणपरा मखा: ॥ १५ ॥
नारायणपरा लोका नारायणपरा मखा: ॥ १५ ॥
Стих
на̄ра̄ян̣а-пара̄ веда̄
дева̄ на̄ра̄ян̣а̄н̇гаджа̄х̣
на̄ра̄ян̣а-пара̄ лока̄
на̄ра̄ян̣а-пара̄ макха̄х̣
дева̄ на̄ра̄ян̣а̄н̇гаджа̄х̣
на̄ра̄ян̣а-пара̄ лока̄
на̄ра̄ян̣а-пара̄ макха̄х̣
Дума по дума
на̄ра̄ян̣а — Върховният Бог; пара̄х̣ — който е причината и за когото е предназначено; веда̄х̣ — знание; дева̄х̣ — полубоговете; на̄ра̄ян̣а — Върховният Бог; ан̇га-джа̄х̣ — ръце, които помагат; на̄ра̄ян̣а — Божествената Личност; пара̄х̣ — заради; лока̄х̣ — планетите; на̄ра̄ян̣а — Върховният Бог; пара̄х̣ — само за да го удовлетворят; макха̄х̣ — всички жертвоприношения.
Превод
Ведическите писания са съставени от Върховния Бог и са предназначени за него, полубоговете също са призвани да му служат, защото са части от тялото му, планетите също са създадени заради него, а различните жертвоприношения се извършват само за негово удоволствие.
Пояснение
Според Веда̄нта-сӯтрите (ша̄стра-йонитва̄т) Върховният Бог е авторът на всички свещени писания и тяхната цел е човек да узнае Върховния Бог. Веда означава знание, което води до Бога. Ведите са създадени, за да дадат възможност на обусловените души да възродят изначалното си съзнание, което са забравили. По тази причина преданите на̄ра̄ян̣а-пара категорично отхвърлят всички произведения, които нямат за цел да пробудят съзнанието за Бога. Такива „книги на знанието“, чиято цел не е На̄ра̄ян̣а, не са никакво знание, а торище, на което се събират само гарги, интересуващи се от отпадъците на света. Всяка книга, в която е изложено някакво знание (било то наука или изкуство), трябва да води до знанието за На̄ра̄ян̣а; в противен случай тя трябва да се отхвърли. Това е начинът, по който може да се напредва в знанието. Върховното обожавано божество е На̄ра̄ян̣а. В обожанието полубоговете стоят на второ място, защото са като ръце на На̄ра̄ян̣а, които му помагат в управлението на вселенските дела. Както министрите в царството са на почит, защото са свързани с царя, по същия начин полубоговете са обект на обожание, защото са свързани с Бога. Ако я няма връзката с Бога, не е правилно да се обожават полубоговете (авидхи-пӯрвакам), както не е правилно да се поливат листата и клоните на дървото, без да се полива коренът. И така, полубоговете също са зависими от На̄ра̄ян̣а. Локите, различните планети, привличат с това, че на тях има различни видове живот и блаженство, които частично представят сач-чид-а̄нанда-виграха. Всички искат да живеят вечно, в блаженство и в знание. В материалния свят вечен живот на блаженство и знание до голяма степен може да се постигне на висшите планети, но след като стигне до тях, човек изпитва желание да напредва още повече по пътя обратно към Бога. Като се издига от планета на планета, човек може да увеличава продължителността на живота си и пропорционално на това – блаженството и знанието си. Той може да живее на различните планети хиляди и стотици хиляди години, но никъде животът му няма да е вечен. Този обаче, който постигне най-висшата планета, планетата на Брахма̄, може да се надява, че ще стигне и до планетите в духовното небе, където животът наистина е вечен. Следователно постепенното издигане от планета на планета достига връхната си точка, когато човек стигне до висшата планета на Бога (мад-дха̄ма), където животът е вечен, изпълнен с блаженство и знание. Всички жертвоприношения са предназначени да удовлетворят Бог На̄ра̄ян̣а, защото като го удовлетвори, човек може да го постигне; а най-доброто жертвоприношение за епохата на Кали е сан̇кӣртана-ягя – тя е опора в преданото служене, което извършва преданият на̄ра̄ян̣а-пара.