Шрӣмад Бха̄гаватам 2.5.21

Отново и отново, след всяко поредно унищожение Върховният Бог сътворява материалния свят и разрешава на обусловените души да действат в него под контрола на материалната енергия. Материалното творение е като облак в безкрайното небе. Истинското небе е духовното небе, вечно озарено от сиянието брахмаджьоти. Част от това безкрайно небе е покрита от махат-таттва, облака на материалното творение. Обусловените души, които искат да господстват против волята на Бога, попадат в него, за да се забавляват, както са пожелали, но под властта на Бога в лицето на външната му енергия. Както дъждовният сезон периодично идва и си отива, така творението отново и отново се появява и унищожава по волята на Бога. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (8.19). И така, през точно определени интервали от време Богът сътворява и унищожава материалните светове само за да даде възможност на обусловените души да правят това, което искат, и по този начин сами да създават съдбата си, като всеки път се въплъщават в ново тяло, съответстващо на желанията им по време на унищожението. Следователно сътворението се извършва в определен момент от времето и може да му се припише историческа дата (както сме свикнали да постъпваме с всичко, което има начало). Процесът на сътворението и унищожението се нарича ана̄ди, т.е. не може да се посочи времето, когато сътворението е било осъществено за първи път, защото дори най-малката част от целия цикъл на творението съществува 8 640 000 000 години. Но законът на сътворението, обяснен във ведическата литература, гласи, че творението се създава през определени интервали от време и после отново се унищожава по волята на Бога. Цялото материално и дори духовното творение е проявление на енергията на Бога, както светлината и топлината на огъня са различни проявления на енергията на огъня. Следователно Богът съществува в безличностната си форма благодарение на тази експанзия на енергията и цялото творение почива върху безличностния му аспект. Но в същото време Той е пӯрн̣ам (цялостен) и стои настрани от творението, затова човек не бива да мисли, че заради безкрайните му безличностни експанзии неговият личностен аспект не съществува. Безличностната експанзия е проявление на енергията на Бога, а Той съществува винаги в личностния си аспект, независимо от неизброимите и безкрайни експанзии на безличностните си енергии (Бхагавад-гӣта̄, 9.5 – 7). Човешката интелигентност трудно може да разбере как цялото творение почива върху експанзията на енергията на Бога, но самият Бог обяснява това в Бхагавад-гӣта̄, като използва едно много подходящо сравнение. Той казва, че въздухът и атомите се намират в огромната небесна шир, която е като вместилище, побиращо в себе си всички материални творения, но въпреки това небето остава отделно и независимо. По същия начин въпреки че Върховният Бог поддържа всичко, което е сътворено от експанзията на енергията му, Той винаги остава настрани. Дори Шан̇кара̄ча̄ря, великият проповедник на схващането за безличностната форма на Абсолюта, приема това. Той казва: на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т – На̄ра̄ян̣а съществува отделно, отвъд безличностната съзидателна енергия. По време на унищожението цялото творение потъва в тялото на трансценденталния На̄ра̄ян̣а и после отново се появява от тялото му със същите неизменни категории – съдба и индивидуална природа. Индивидуалните живи същества, които са неотделими частици от Бога, понякога са наричани а̄тма̄, качествено равни на него от гледна точка на духовната природа. Но склонността им да изпитват влечение към материалното творение, която се отразява върху дейността и личните им качества, ги прави различни от Бога.