Шрӣмад Бха̄гаватам 2.5.34
Деванагари
वर्षपूगसहस्रान्ते तदण्डमुदकेशयम् ।
कालकर्मस्वभावस्थो जीवोऽजीवमजीवयत् ॥ ३४ ॥
कालकर्मस्वभावस्थो जीवोऽजीवमजीवयत् ॥ ३४ ॥
Стих
варш̣а-пӯга-сахасра̄нте
тад ан̣д̣ам удаке шаям
ка̄ла-карма-свабха̄ва-стхо
джӣво 'джӣвам аджӣваят
тад ан̣д̣ам удаке шаям
ка̄ла-карма-свабха̄ва-стхо
джӣво 'джӣвам аджӣваят
Дума по дума
варш̣а-пӯга — много години; сахасра-анте — на хиляди години; тат — това; ан̣д̣ам — вселенско кълбо; удаке — в причинните води; шаям — удавени; ка̄ла — вечното време; карма — действие; свабха̄ва-стхах̣ — според гун̣ите на природата; джӣвах̣ — Богът на живите същества; аджӣвам — неодушевени; аджӣваят — накара да оживеят.
Превод
Всички вселени стоят хиляди ери във водите (на Причинния океан) и тогава Богът на живите същества влиза във всяка една от тях, за да оживеят.
Пояснение
Тук Богът е наречен джӣва, защото е предводителят на всички други джӣви (живи същества). Във Ведите Той е наречен нитя, предводителят на всички други нитии. Богът е свързан с живите същества така, както бащата със синовете си. Природата на синовете и на бащата е една и съща, но бащата никога не е синът, нито пък синът е бащата, който го е заченал. Както казахме вече, Богът във формата си на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у или Хиран̣ягарбха Свръхдуша влиза във всяка вселена и я кара да оживее, като зачева живите същества в утробата на материалната природа. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (14.3). След всяко унищожение на материалното творение живите същества потъват в тялото на Бога, а след сътворението Той отново ги впръсква в материалната енергия. Следователно в материалното битие материалната енергия приема ролята на майка на живите същества, а Богът е бащата. Когато под влиянието на времето и енергията живите същества за пореден път влязат в материята и я оживят, те възобновяват обичайните си дейности и така правят възможно съществуването на толкова голямото многообразие от форми на живите същества. Следователно Богът е крайната причина за възникването на живота в материалния свят.