Шрӣмад Бха̄гаватам 2.5.7
Деванагари
स भवानचरद् घोरं यत् तप: सुसमाहित: ।
तेन खेदयसे नस्त्वं पराशङ्कां च यच्छसि ॥ ७ ॥
तेन खेदयसे नस्त्वं पराशङ्कां च यच्छसि ॥ ७ ॥
Стих
са бхава̄н ачарад гхорам̇
ят тапах̣ сусама̄хитах̣
тена кхедаясе нас твам̇
пара̄-шан̇ка̄м̇ ча яччхаси
ят тапах̣ сусама̄хитах̣
тена кхедаясе нас твам̇
пара̄-шан̇ка̄м̇ ча яччхаси
Дума по дума
сах̣ — той; бхава̄н — ти; ачарат — се подложи; гхорам — сурова; ят тапах̣ — медитация; су-сама̄хитах̣ — в съвършен самоконтрол; тена — по тази причина; кхедаясе — причинява болка; нах̣ — нас самите; твам — ти; пара̄ — окончателната истина; шан̇ка̄м — съмнения; ча — и; яччхаси — давайки ни възможност.
Превод
И все пак помисля ли за суровите отречения, на които ти, макар и толкова могъщ творец, самоотвержено се подлагаше, аз се питам дали не съществува някой по-могъщ и от теб.
Пояснение
Човек трябва да се поучи от Шрӣ На̄рада Муни и да не приема сляпо духовния си учител за самия Бог. Духовният учител трябва да бъде почитан и уважаван наравно с Бога, но ако той твърди, че е самият Бог, човек веднага трябва да го изостави. На̄рада Муни приемал Брахма̄ за Върховния, защото бил удивен от мащаба на съзидателната му дейност, но у него възникнали съмнения, когато видял, че Брахма̄ също обожава някакъв по-висш авторитет. Върховният е върховен, не съществува по-висш от него, когото Той да обожава. Ахан̇грахопа̄сита̄, или идеята, че човек трябва да обожава самия себе си, за да стане Бог, е заблуда. Интелигентният ученик веднага ще проумее, че за да стане Бог, Върховният Бог не е длъжен да обожава никого, дори и самия себе си. Ахан̇грахопа̄сана̄ може да е един от процесите за постигане на трансцендентално разбиране, но един ахан̇грахопа̄сита̄ никога не може да бъде Бог. В процеса на трансценденталното осъзнаване никой не става Бог. На̄рада Муни мислел, че Брахма̄джӣ е Върховната Личност, но когато видял, че Брахма̄джӣ следва процес за трансцендентално осъзнаване, у него възникнали съмнения. Затова той искал ясен отговор.