Шрӣмад Бха̄гаватам 2.5.23
Деванагари
महतस्तु विकुर्वाणाद्रज:सत्त्वोपबृंहितात् ।
तम:प्रधानस्त्वभवद् द्रव्यज्ञानक्रियात्मक: ॥ २३ ॥
तम:प्रधानस्त्वभवद् द्रव्यज्ञानक्रियात्मक: ॥ २३ ॥
Стих
махатас ту викурва̄н̣а̄д
раджах̣-саттвопабр̣м̇хита̄т
тамах̣-прадха̄нас тв абхавад
дравя-гя̄на-крия̄тмаках̣
раджах̣-саттвопабр̣м̇хита̄т
тамах̣-прадха̄нас тв абхавад
дравя-гя̄на-крия̄тмаках̣
Дума по дума
махатах̣ — на махат-таттва; ту — но; викурва̄н̣а̄т — преобразени; раджах̣ — материалната гун̣а на страстта; саттва — гун̣ата на доброто; упабр̣м̇хита̄т — поради нарастване; тамах̣ — гун̣ата на тъмнината; прадха̄нах̣ — доминираща; ту — но; абхават — стана; дравя — материя; гя̄на — материално знание; крия̄-а̄тмаках̣ — предимно материални дейности.
Превод
Причина за материалните дейности е възбуждането на махат-таттва. Най-напред се трансформират гун̣ите на доброто и страстта, а след това под влияние на гун̣ата на невежеството се включват и материята, знанието за нея и различните действия на това материално знание.
Пояснение
Всички материални творения дължат съществуването си в една или друга степен на действието на гун̣ата на страстта (раджас). Махат-таттва е принципът на материалното творение. Когато по волята на Върховния тя се възбуди, най-напред се изявяват гун̣ите на страстта и на доброто, а след това благодарение на разнообразните материални дейности започва да доминира страстта и живите същества затъват все по-дълбоко и по-дълбоко в невежество. Брахма̄ е олицетворение на гун̣ата на страстта, Виш̣н̣у – на гун̣ата на доброто, а Шива, бащата на материалните дейности – на гун̣ата на невежеството. Материалната природа се нарича майка, а основоположник на материалния живот е Шива, бащата. И така, всички материални съзидателни дейности на живите същества водят началото си от гун̣ата на страстта. С течение на времето в даден милениум се развиват постепенно различни гун̣и. Епохата на Кали (в която преобладава гун̣ата на страстта) се характеризира с различни материални дейности в името на развитието на човешката цивилизация и с това, че живите същества все повече и повече забравят истинската си същност – духовната природа. Когато развият макар и в нищожна степен качества от гун̣ата на доброто, те получават някаква представа за духовната природа, но поради господството на гун̣ата на страстта гун̣ата на доброто е непълноценна. И така, живите същества не могат да преодолеят ограниченията на материалните гун̣и, затова осъзнаването на Бога, който е отвъд всички гун̣и, става за тях много трудно, даже и ако с помощта на различни методи са постигнали гун̣ата на доброто. Казано с други думи, грубата материя е адхибхӯтам, поддържането ѝ е адхидаивам, а причината за материалните дейности се нарича адхя̄тмам. Тези три аспекта, намиращи израз под формата на природните богатства, тяхното системно попълване и използването им за създаването на различни материални неща за сетивно удоволствие на заблудените същества, са основа на дейността в материалния свят.