Шрӣмад Бха̄гаватам 2.6.30
Деванагари
ततश्च मनव: काले ईजिरे ऋषयोऽपरे ।
पितरो विबुधा दैत्या मनुष्या: क्रतुभिर्विभुम् ॥ ३० ॥
पितरो विबुधा दैत्या मनुष्या: क्रतुभिर्विभुम् ॥ ३० ॥
Стих
таташ ча манавах̣ ка̄ле
ӣджире р̣ш̣айо 'паре
питаро вибудха̄ даитя̄
мануш̣я̄х̣ кратубхир вибхум
ӣджире р̣ш̣айо 'паре
питаро вибудха̄ даитя̄
мануш̣я̄х̣ кратубхир вибхум
Дума по дума
татах̣ — след това; ча — също; манавах̣ — Манувците, бащите на човечеството; ка̄ле — с течение на времето; ӣджире — обожаваха; р̣ш̣аях̣ — велики мъдреци; апаре — други; питарах̣ — праотците; вибудха̄х̣ — познавачите на Ведите; даитя̄х̣ — великите предани на полубоговете; мануш̣я̄х̣ — човечество; кратубхих̣ вибхум — чрез извършването на жертвоприношения за удоволствие на Върховния Бог.
Превод
След това Манувците (бащите на човечеството), великите мъдреци, праотците, великите ведически учени, даитите и хората извършиха жертвоприношения, за да удовлетворят Върховния Бог.
Пояснение
Даити са тези, които обожават полубоговете, защото искат да получат от тях колкото се може повече материални блага. Преданите на Бога са ека-ниш̣т̣ха, привързани единствено към преданото служене на Бога. Затова на тях практически не им остава време да мислят за материални блага и удобства. Те съзнават духовната си същност и се интересуват повече от духовното освобождение, отколкото от материалния комфорт.