Шрӣмад Бха̄гаватам 2.6.27
Деванагари
गतयो मतयश्चैव प्रायश्चित्तं समर्पणम् ।
पुरुषावयवैरेते सम्भारा: सम्भृता मया ॥ २७ ॥
पुरुषावयवैरेते सम्भारा: सम्भृता मया ॥ २७ ॥
Стих
гатайо матаяш чаива
пра̄яшчиттам̇ самарпан̣ам
пуруш̣а̄ваяваир ете
самбха̄ра̄х̣ самбхр̣та̄ мая̄
пра̄яшчиттам̇ самарпан̣ам
пуруш̣а̄ваяваир ете
самбха̄ра̄х̣ самбхр̣та̄ мая̄
Дума по дума
гатаях̣ — напредък до крайната цел (Виш̣н̣у); матаях̣ — обожаване на полубоговете; ча — както и; ева — несъмнено; пра̄яшчиттам — компенсация; самарпан̣ам — окончателната церемония; пуруш̣а — Божествената Личност; аваяваих̣ — от частите на тялото на Божествената Личност; ете — тези; самбха̄ра̄х̣ — съставките; самбхр̣та̄х̣ — бяха набавени; мая̄ — от мен.
Превод
Аз трябваше да се сдобия с всички необходими съставки и предмети за жертвоприношенията, като използвам частите от тялото на Божествената Личност. Като призовавах имената на полубоговете, постепенно постигнах крайната цел, Виш̣н̣у; по този начин аз успях да му върна обратно всичко заето и да доведа церемонията до край.
Пояснение
В този стих специално се подчертава, че източникът на всички богатства е личността на Върховния Бог, а не безличностното му брахмаджьоти. На̄ра̄ян̣а, Върховният Бог, е целта на всички жертвоприношения и ведическите химни в крайна сметка са предназначени за постигането на тази цел. Човешкият живот може да се нарече успешен, ако човек е удовлетворил На̄ра̄ян̣а и е получил достъп до духовното царство Вайкун̣т̣ха, където може да общува лично с него.