Шрӣмад Бха̄гаватам 2.7.24
Деванагари
यस्मा अदादुदधिरूढभयाङ्गवेपो
मार्गं सपद्यरिपुरं हरवद् दिधक्षो: ।
दूरे सुहृन्मथितरोषसुशोणदृष्टया
तातप्यमानमकरोरगनक्रचक्र: ॥ २४ ॥
मार्गं सपद्यरिपुरं हरवद् दिधक्षो: ।
दूरे सुहृन्मथितरोषसुशोणदृष्टया
तातप्यमानमकरोरगनक्रचक्र: ॥ २४ ॥
Стих
ясма̄ ада̄д удадхир ӯд̣ха-бхая̄н̇га-вепо
ма̄ргам̇ сападй ари-пурам̇ харавад дидхакш̣ох̣
дӯре сухр̣н-матхита-рош̣а-сушон̣а-др̣ш̣т̣я̄
та̄тапяма̄на-макарорага-накра-чакрах̣
ма̄ргам̇ сападй ари-пурам̇ харавад дидхакш̣ох̣
дӯре сухр̣н-матхита-рош̣а-сушон̣а-др̣ш̣т̣я̄
та̄тапяма̄на-макарорага-накра-чакрах̣
Дума по дума
ясмаи — на когото; ада̄т — даде; удадхих̣ — великият Индийски океан; ӯд̣ха-бхая — обзет от страх; ан̇га-вепах̣ — треперене на тялото; ма̄ргам — път; сапади — бързо; ари-пурам — вражеския град; хара-ват — като на Хара (Маха̄дева); дидхакш̣ох̣ — желаейки да изпепели; дӯре — на голямо разстояние; су-хр̣т — близък приятел; матхита — наскърбен от; рош̣а — в гняв; су-шон̣а — нажежени до червено; др̣ш̣т̣я̄ — с такъв поглед; та̄тапяма̄на — изгаряща топлина; макара — акули; урага — змии; накра — крокодили; чакрах̣ — кръг.
Превод
Божествената Личност Ра̄мачандра бе обзет от мъка заради раздялата със скъпата си любима (Сӣта̄) и погледна града на врага си Ра̄ван̣а с очи, почервенели като очите на Хара (който искаше да изпепели небесното царство). Големият океан се разтрепера от страх и му стори път, защото жителите му – акулите, змиите, крокодилите и другите водни обитатели – се измъчваха от изгарящата топлина на разгневените огненочервени очи на Бога.
Пояснение
Божествената Личност изпитва всички чувства, които изпитват и останалите живи същества, защото Той е най-висшето и изначалното живо същество, върховният източник на всички останали същества. Той е нитя, главният вечен сред другите вечни. Той е върховен и единствен, а останалите са зависимо мнозинство. Единият вечен удовлетворява нуждите на многобройните вечни, затова в качествено отношение единият и многото са тъждествени. Благодарение на еднаквата им природа и двата вида вечни същества изпитват една и съща гама от емоции, но количествените измерения на емоциите на главния вечен са различни от тези на зависимите вечни. Когато Ра̄мачандра се разгневил, очите му почервенели като нажежено желязо и океанът така се нагорещил, че водните животни изнемогвали от топлината. Треперейки от страх, олицетвореният Океан сторил път на Бога, за да може Той лесно да стигне до вражеския град. Имперсоналистите ще кажат, че има нещо нередно в страшния гняв на Бога, защото търсят съвършенството в отрицанието. Те мислят, че щом Богът е абсолютен, Той не може да изпитва гняв, тъй като това чувство им напомня за светските емоции. Заради бедните си познания те не могат да проумеят, че емоциите на Абсолютната Личност са отвъд светските представи за количество и качество. Ако настроението на Бог Ра̄мачандра беше материално, щеше ли да смути покоя на целия океан с неговите обитатели! Могат ли почервенелите от гняв очи на някой човек да накарат необятния океан да кипи? Всички тези фактори трябва да се имат предвид, когато се разглежда личностната и безличностната концепция за Абсолютната Истина. Както се каза в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам, Абсолютната Истина е източник на всичко. Следователно Абсолютната Личност не може да не притежава емоциите, които са отразени във временния материален свят. Нещо повече, разнообразните чувства на Абсолюта, от гняв до състрадание, не се различават помежду си по качество. С други думи, за разлика от материалните чувства, те имат еднаква стойност, защото притежават единна абсолютна природа. Емоциите определено са присъщи на Абсолюта, въпреки че имперсоналистите твърдят обратното, гледайки на трансценденталния свят от материални позиции.