Шрӣмад бха̄гаватам 2.7.9
Текст
ниш̣плуш̣т̣а-пауруш̣а-бхагам̇ нирайе патантам
тра̄тва̄ртхито джагати путра-падам̇ ча лебхе
дугдха̄ васӯни васудха̄ сакала̄ни йена
Дума по дума
ят – когато; венам – на цар Вена; утпатха-гатам – отклонявайки се от пътя на праведността; двиджа – на бра̄хман̣ите; ва̄кя – проклятие; ваджра – мълния; ниш̣плуш̣т̣а – изгорен от; пауруш̣а – велики дела; бхагам – богатство; нирайе – в ада; патантам – пропадайки; тра̄тва̄ – като освободи; артхитах̣ – молеха се за него; джагати – в света; путра-падам – положението на сина; ча – също и; лебхе – постигна; дугдха̄ – извлече; васӯни – богатства; васудха̄ – земята; сакала̄ни – всички видове; йена – от когото.
Превод
Маха̄ра̄джа Вена се отклони от праведния път и бра̄хман̣ите го наказаха с мълнията на своето проклятие. Това проклятие изпепели добрите дела и богатството му, а самия него запрати в ада. По безпричинната си милост Богът дойде като негов син на име Пр̣тху, освободи от ада прокълнатия цар Вена, обработи земята и доби от нея всякакви реколти.
Пояснение
В системата варн̣а̄шрама дхарма за реда в обществото се грижели благочестиви и учени бра̄хман̣и. Те безкористно учели владетелите на изкуството на праведното управление, така че държавата им да бъде истинско царство на пълно благоденствие. Управляващите царе кш̣атрии във всичките си дела търсели съвета на учените бра̄хман̣и – те не били самовластни монарси. Принципите на управлението били изложени в книги като Ману-сам̇хита̄ и други авторитетни писания на великите мъдреци, така че нямало нужда неинтелигентни хора да измислят демократични закони. Повечето хора в обществото не се отличават с особен разум и не знаят кое е за тяхно истинско добро, както децата не знаят кое е добро за тях и кое е лошо. Преживелият и мъдър баща насочва наивното си дете по пътя към доброто – така и народът, който в по-голямата си част е като децата, се нуждае от подобно ръководство. Законите на държавата на всеобщото благоденствие вече са изложени в Ману-сам̇хита̄ и в другите ведически писания. Учените бра̄хман̣и давали съвети на царя, като се опирали на тези признати книги на знанието, но се съобразявали и с конкретната ситуация, време и място. Бра̄хман̣ите не били платени слуги на царя, затова не се бояли да му дават наставления, основаващи се на принципите от писанията. Тази система просъществувала чак до времето на Маха̄ра̄джа Чандрагупта – негов първи министър бил бра̄хман̣ът Ча̄н̣акя, който не получавал срещу това никакво възнаграждение.
Маха̄ра̄джа Вена нарушил тези принципи на управление и спрял да се подчинява на учените бра̄хман̣и. Благородните бра̄хман̣и не преследвали лични цели, а се грижели за интересите и благото на всички жители на царството. Затова те решили да накажат цар Вена за злодеянията му. Отправяйки молитви към Всемогъщия Бог, те проклели царя.
Ако откаже да се подчини на някоя велика душа, човек съкращава живота си, лишава се от смирение, от добро име и благочестие, от възможността да стигне до райските планети и от благоразположението на великите хора. Всеки трябва да се опитва да следва неотклонно съветите на великите души. Маха̄ра̄джа Вена станал цар благодарение на миналите си благочестиви дела, но тъй като съзнателно пренебрегнал великите души, бил наказан да загуби всички изброени по-горе блага. Историята на Маха̄ра̄джа Вена и падението му са описани подробно във Ва̄мана Пура̄н̣а. Когато Маха̄ра̄джа Пр̣тху научил за адското положение на баща си Вена, който се измъчвал от проказа в семейство на млеччхи, той завел бившия цар в Курукш̣етра, за да се пречисти и да се освободи от всички страдания.
Маха̄ра̄джа Пр̣тху, инкарнация на Бога, дошъл в отговор на молитвите на бра̄хман̣ите, за да върне мира и спокойствието на света. Той обработвал земята и добивал всякакви реколти, но едновременно с това изпълнил и синовния си дълг, като освободил баща си от адското му положение. Думата путра означава „този, който освобождава от ада, наречен пут“. Такъв син е достоен син.