ТЕКСТ 9
Text 9
Текст
Text
ниш̣плуш̣т̣а-пауруш̣а-бхагам̇ нирайе патантам
тра̄тва̄ртхито джагати путра-падам̇ ча лебхе
дугдха̄ васӯни васудха̄ сакала̄ни йена
niṣpluṣṭa-pauruṣa-bhagaṁ niraye patantam
trātvārthito jagati putra-padaṁ ca lebhe
dugdhā vasūni vasudhā sakalāni yena
Дума по дума
Synonyms
ят – когато; венам – на цар Вена; утпатха-гатам – отклонявайки се от пътя на праведността; двиджа – на бра̄хман̣ите; ва̄кя – проклятие; ваджра – мълния; ниш̣плуш̣т̣а – изгорен от; пауруш̣а – велики дела; бхагам – богатство; нирайе – в ада; патантам – пропадайки; тра̄тва̄ – като освободи; артхитах̣ – молеха се за него; джагати – в света; путра-падам – положението на сина; ча – също и; лебхе – постигна; дугдха̄ – извлече; васӯни – богатства; васудха̄ – земята; сакала̄ни – всички видове; йена – от когото.
yat — when; venam — unto King Vena; utpatha-gatam — going astray from the righteous path; dvija — of the brāhmaṇas; vākya — words of cursing; vajra — thunderbolt; niṣpluṣṭa — being burnt by; pauruṣa — great deeds; bhagam — opulence; niraye — into hell; patantam — going down; trātvā — by delivering; arthitaḥ — so being prayed for; jagati — on the world; putra-padam — the position of the son; ca — as well as; lebhe — achieved; dugdhā — exploited; vasūni — produce; vasudhā — the earth; sakalāni — all kinds of; yena — by whom.
Превод
Translation
Маха̄ра̄джа Вена се отклони от праведния път и бра̄хман̣ите го наказаха с мълнията на своето проклятие. Това проклятие изпепели добрите дела и богатството му, а самия него запрати в ада. По безпричинната си милост Богът дойде като негов син на име Пр̣тху, освободи от ада прокълнатия цар Вена, обработи земята и доби от нея всякакви реколти.
Mahārāja Vena went astray from the path of righteousness, and the brāhmaṇas chastised him by the thunderbolt curse. By this King Vena was burnt with his good deeds and opulence and was en route to hell. The Lord, by His causeless mercy, descended as his son, by the name of Pṛthu, delivered the condemned King Vena from hell, and exploited the earth by drawing all kinds of crops as produce.
Пояснение
Purport
В системата варн̣а̄шрама дхарма за реда в обществото се грижели благочестиви и учени бра̄хман̣и. Те безкористно учели владетелите на изкуството на праведното управление, така че държавата им да бъде истинско царство на пълно благоденствие. Управляващите царе кш̣атрии във всичките си дела търсели съвета на учените бра̄хман̣и – те не били самовластни монарси. Принципите на управлението били изложени в книги като Ману-сам̇хита̄ и други авторитетни писания на великите мъдреци, така че нямало нужда неинтелигентни хора да измислят демократични закони. Повечето хора в обществото не се отличават с особен разум и не знаят кое е за тяхно истинско добро, както децата не знаят кое е добро за тях и кое е лошо. Преживелият и мъдър баща насочва наивното си дете по пътя към доброто – така и народът, който в по-голямата си част е като децата, се нуждае от подобно ръководство. Законите на държавата на всеобщото благоденствие вече са изложени в Ману-сам̇хита̄ и в другите ведически писания. Учените бра̄хман̣и давали съвети на царя, като се опирали на тези признати книги на знанието, но се съобразявали и с конкретната ситуация, време и място. Бра̄хман̣ите не били платени слуги на царя, затова не се бояли да му дават наставления, основаващи се на принципите от писанията. Тази система просъществувала чак до времето на Маха̄ра̄джа Чандрагупта – негов първи министър бил бра̄хман̣ът Ча̄н̣акя, който не получавал срещу това никакво възнаграждение.
According to the system of varṇāśrama-dharma, the pious and learned brāhmaṇas were the natural guardians of society. The brāhmaṇas, by their learned labor of love, would instruct the administrator-kings how to rule the country in complete righteousness, and thus the process would go on as a perfect welfare state. The kings or the kṣatriya administrators would always consult the council of learned brāhmaṇas. They were never autocratic monarchs. The scriptures like Manu-saṁhitā and other authorized books of the great sages were guiding principles for ruling the subjects, and there was no need for less intelligent persons to manufacture a code of law in the name of democracy. The less intelligent mass of people have very little knowledge of their own welfare, as a child has very little knowledge of its future well-being. The experienced father guides the innocent child towards the path of progress, and the childlike mass of people need similar guidance. The standard welfare codes are already there in the Manu-saṁhitā and other Vedic literatures. The learned brāhmaṇas would advise the king in terms of those standard books of knowledge and with reference to the particular situation of time and place. Such brāhmaṇas were not paid servants of the king, and therefore they had the strength to dictate to the king on the principles of scriptures. This system continued even up to the time of Mahārāja Candragupta, and the brāhmaṇa Cāṇakya was his unpaid prime minister.
Маха̄ра̄джа Вена нарушил тези принципи на управление и спрял да се подчинява на учените бра̄хман̣и. Благородните бра̄хман̣и не преследвали лични цели, а се грижели за интересите и благото на всички жители на царството. Затова те решили да накажат цар Вена за злодеянията му. Отправяйки молитви към Всемогъщия Бог, те проклели царя.
Mahārāja Vena did not adhere to this principle of ruling, and he disobeyed the learned brāhmaṇas. The broad-minded brāhmaṇas were not self-interested, but looked to the interest of complete welfare for all the subjects. They wanted to chastise King Vena for his misconduct and so prayed to the Almighty Lord as well as cursed the king.
Ако откаже да се подчини на някоя велика душа, човек съкращава живота си, лишава се от смирение, от добро име и благочестие, от възможността да стигне до райските планети и от благоразположението на великите хора. Всеки трябва да се опитва да следва неотклонно съветите на великите души. Маха̄ра̄джа Вена станал цар благодарение на миналите си благочестиви дела, но тъй като съзнателно пренебрегнал великите души, бил наказан да загуби всички изброени по-горе блага. Историята на Маха̄ра̄джа Вена и падението му са описани подробно във Ва̄мана Пура̄н̣а. Когато Маха̄ра̄джа Пр̣тху научил за адското положение на баща си Вена, който се измъчвал от проказа в семейство на млеччхи, той завел бившия цар в Курукш̣етра, за да се пречисти и да се освободи от всички страдания.
Long life, obedience, good reputation, righteousness, prospects of being promoted to higher planets, and blessings of great personalities are all vanquished simply by disobedience to a great soul. One should strictly try to follow in the footsteps of great souls. Mahārāja Vena became a king, undoubtedly due to his past deeds of righteousness, but because he willfully neglected the great souls, he was punished by the loss of all the above-mentioned acquisitions. In the Vāmana Purāṇa the history of Mahārāja Vena and his degradation are fully described. When Mahārāja Pṛthu heard about the hellish condition of his father, Vena, who was suffering from leprosy in the family of a mleccha, he at once brought the former king to Kurukṣetra for his purification and relieved him of all sufferings.
Маха̄ра̄джа Пр̣тху, инкарнация на Бога, дошъл в отговор на молитвите на бра̄хман̣ите, за да върне мира и спокойствието на света. Той обработвал земята и добивал всякакви реколти, но едновременно с това изпълнил и синовния си дълг, като освободил баща си от адското му положение. Думата путра означава „този, който освобождава от ада, наречен пут“. Такъв син е достоен син.
Mahārāja Pṛthu, the incarnation of God, descended by the prayer of the brāhmaṇas to rectify the disorders on earth. He produced all kinds of crops. But, at the same time, he performed the duty of a son who delivers his father from hellish conditions. The word putra means one who delivers from hell, called put. That is a worthy son.