Шрӣмад Бха̄гаватам 2.7.29
Деванагари
तत् कर्म दिव्यमिव यन्निशि नि:शयानं
दावाग्निना शुचिवने परिदह्यमाने ।
उन्नेष्यति व्रजमतोऽवसितान्तकालं
नेत्रे पिधाप्य सबलोऽनधिगम्यवीर्य: ॥ २९ ॥
दावाग्निना शुचिवने परिदह्यमाने ।
उन्नेष्यति व्रजमतोऽवसितान्तकालं
नेत्रे पिधाप्य सबलोऽनधिगम्यवीर्य: ॥ २९ ॥
Стих
тат карма дивям ива ян ниши них̣шая̄нам̇
да̄ва̄гнина̄ шучи-ване паридахяма̄не
уннеш̣яти враджам ато 'васита̄нта-ка̄лам̇
нетре пидха̄пя сабало 'надхигамя-вӣрях̣
да̄ва̄гнина̄ шучи-ване паридахяма̄не
уннеш̣яти враджам ато 'васита̄нта-ка̄лам̇
нетре пидха̄пя сабало 'надхигамя-вӣрях̣
Дума по дума
тат — тази; карма — дейност; дивям — свръхчовешка; ива — като; ят — което; ниши — през нощта; них̣шая̄нам — спейки безгрижно; да̄ва-агнина̄ — от сиянието на горския пожар; шучи-ване — в сухата гора; паридахяма̄не — запален; уннеш̣яти — освобождава; враджам — всички жители на Враджа; атах̣ — следователно; авасита — несъмнено; анта-ка̄лам — последните мигове от живота; нетре — върху очите; пидха̄пя — просто като затвори; са-балах̣ — заедно с Баладева; анадхигамя — необозримо; вӣрях̣ — могъщество.
Превод
А същата нощ, след като бе наказана змията Ка̄лия, когато жителите на Враджабхӯми спокойно спяха, сухите листа в гората се подпалиха и изглеждаше като че ли всички са обречени да загинат в избухналия пожар. Но Богът заедно с Балара̄ма ги спаси просто като затвори очи. Ето такива са свръхчовешките му деяния.
Пояснение
Въпреки че в този стих деянията на Бога са наречени свръхчовешки, пак трябва да подчертаем, че неговите деяния винаги са свръхчовешки и по това Той се отличава от обикновените живи същества. Никое човешко същество не е в състояние нито да изкорени огромно баняново дърво или дърво арджуна, нито да потуши силен горски пожар просто като затвори очи. Но не само тези дейности на Бога будят удивление; всичко, което Той върши, е свръхестествено, както потвърждава Бхагавад-гӣта̄ (4.9). Човек, който познава свръхестествените дейности на Бога, трансцендентални по природа, става достоен да влезе в царството на Кр̣ш̣н̣а, и затова когато напусне сегашното си материално тяло, се връща обратно вкъщи, при Бога.