Шрӣмад бха̄гаватам 2.7.27

Бог не може да се измисли или да се избере чрез гласуване, макар че точно такава е практиката на невежите хора. Богът винаги е бил Бог, а обикновените живи същества винаги са негови неотделими частици. Богът е единствен и неповторим, а живите същества са безброй. Те получават всичко необходимо за живот от Бога – това е заключението на ведическата литература. Когато Кр̣ш̣н̣а още лежал в скута на майка си, дошла демоницата Пӯтана̄ и помолила да го вземе на ръце, за да го накърми. Майка Яшода̄ се съгласила и ѝ дала Кр̣ш̣н̣а, защото Пӯтана̄ била приела образа на почтена жена. Възнамерявайки да убие детето, тя била намазала гърдите си с отрова, но когато кроежите ѝ вече почти се осъществили, Богът изсмукал заедно с млякото от гърдите ѝ и целия ѝ жизнен дъх. Огромното тяло на демоницата, за което се говори, че било дълго десет километра, рухнало на земята. Дори не станало нужда Бог Кр̣ш̣н̣а да се уголемява до нейните размери, макар че за него не представлява трудност да стане и по-дълъг от десет километра. В инкарнацията си като Ва̄мана Той се представил за джудже бра̄хман̣а, но когато Бали Маха̄ра̄джа обещал да му даде три крачки земя, Той разтегнал крачката си толкова, че стигнал чак до върха на вселената, прекрачвайки наведнъж хиляди и милиони километри. Това показва, че Кр̣ш̣н̣а с лекота би могъл да направи чудо и да уголеми тялото си; но Той не искал да прави това, защото изпитвал дълбока синовна обич към майка Яшода̄. Ако Яшода̄ видела Кр̣ш̣н̣а, който още лежи в скута ѝ, да става по-голям от десет километра, за да убие демоницата Пӯтана̄, естествената ѝ майчина любов щяла да бъде смутена, защото тя щяла да узнае, че синът ѝ Кр̣ш̣н̣а е самият Бог. Ако научела, че Кр̣ш̣н̣а е Богът, Яшода̄майӣ нямала да може да го обича повече като роден син. Но що се отнася до Бог Кр̣ш̣н̣а, Той е Бог винаги – и като дете в скута на майка си, и като Ва̄манадева, който покрил с крачките си цялата вселена. Той не става Бог, като се подлага на сурови отречения, въпреки че някои хора се опитват да направят това. С помощта на сурови отречения човек не може да стане равен на Бога, но може да постигне много от качествата му. Живото същество може да придобие голяма част от качествата на Бога, но не може да стане Бог, докато Кр̣ш̣н̣а, без да се подлага на никакви отречения, е Бог винаги – и в скута на майка си, и като пораснало дете, изобщо през цялото си съществуване.

Когато бил само на три месеца, Кр̣ш̣н̣а убил Шакат̣а̄сура, който се бил скрил зад една количка в къщата на Яшода̄майӣ. А веднъж, когато още пълзял, майка му го вързала за чукалото на един огромен хаван, за да не ѝ пречи да се занимава с къщната работа. Но немирното дете довлачило чукалото до две високи дървета арджуна, които растели в двора на Яшода̄майӣ. Чукалото се заклещило между дърветата и те рухнали на земята със страшен грохот. Яшода̄майӣ веднага дотърчала да види какво става и била убедена, че детето ѝ се е спасило от рухналите дървета само по милостта на Бога, без да знае, че тази пакост е направил самият Бог, който пълзи из двора ѝ. Такива са любовните отношения между Бога и преданите му. Яшода̄майӣ искала да има Бога като свой син и Богът приел да бъде дете в скута ѝ, но когато било необходимо, влизал в ролята и на Всемогъщия Бог. Прелестта на забавленията му е в това, че Той изпълнява желанията на всеки. Когато повалил огромните дървета, Той си бил поставил за цел да освободи двамата сина на Кувера, които На̄рада проклел да се превърнат в дървета. Но в същото време по този начин Той изпълнявал ролята и на малко дете, което пълзи из двора на Яшода̄, защото това доставяло на Яшода̄ трансцендентално удоволствие.

Във всеки свой облик – и на исполин, и на младенец – Богът винаги си остава Бог на вселената.