Шрӣмад Бха̄гаватам 2.7.26

Този стих описва появяването на Бог Кр̣ш̣н̣а с непосредствената му експанзия Бог Баладева. Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Баладева са заедно Върховната Божествена Личност. Богът е всемогъщ и се разпространява в безброй форми и енергии, които, взети заедно, се наричат единен Върховен Брахман. Многообразните проявления на Бога се делят на две категории: лични и обособени. Личните експанзии се наричат виш̣н̣у-таттва, а обособените – джӣва-таттва. Сред тях най-първата лична експанзия на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е Бог Баладева.

Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а и Маха̄бха̄рата се казва, че дори и в преклонната си възраст Кр̣ш̣н̣а и Баладева имали красиви черни коси. Богът се нарича анупалакш̣я-ма̄ргах̣, или ако използваме още по-точен ведически термин, ава̄н̇-манаса̄ гочарах̣ – „този, който не може да бъде възприет или узнат чрез ограничените сетива на обикновените хора“. В Бхагавад-гӣта̄ (7.25) Богът казва: на̄хам̇ прака̄шах̣ сарвася йога-ма̄я̄-сама̄вр̣тах̣ – Той си запазва правото да не се разкрива пред всеки. Само истинските предани могат да го разпознаят по многобройните му отличителни белези, един от които е споменат и в настоящата шлока: Богът е сита-кр̣ш̣н̣а-кешах̣, винаги има прекрасни черни коси. Такива коси имали и Бог Кр̣ш̣н̣а, и Бог Баладева, затова дори в преклонната си възраст двамата изглеждали като шестнайсетгодишни юноши. Това качество е присъщо само на Божествената Личност. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че макар да е най-древното от всички живи същества, Богът винаги изглежда млад и свеж. Това е един от признаците на духовното тяло. Материалното тяло е обречено на раждане, смърт, старост и болести, но нито един от тези признаци не е присъщ на духовното тяло. Живите същества, които живеят на Вайкун̣т̣халоките вечно и в блаженство, също са дарени с духовни тела, които не могат да бъдат докоснати от старостта. В Бха̄гаватам (Шеста песен) се казва, че Виш̣н̣удӯтите, които дошли да освободят Аджа̄мила от слугите на Ямара̄джа, изглеждали като юноши, и това е още едно потвърждение на описанието в тази шлока. И така, духовните тела на Бога и на другите обитатели във Вайкун̣т̣халока напълно се различават от материалните тела в този свят. И когато Богът идва от духовния в материалния свят, Той идва с духовното си тяло, изградено от а̄тма-ма̄я̄ (вътрешната енергия) и недокоснато от бахиран̇га̄-ма̄я̄ (външната, материалната енергия). Представите, че безличностният Брахман приема материално тяло, когато се появява в материалния свят, са абсурдни. Богът идва тук в духовно, а не в материално тяло. Безличностното брахмаджьоти е само ослепително сияние от тялото на Бога, а между тялото на Бога и безличностното му сияние няма качествена разлика.

Основателен би бил въпросът, защо Богът, който е всемогъщ, трябва да идва лично, за да освободи света от бремето на безогледни царе. Естествено, не е нужно Богът да идва лично, за да направи това. Той всъщност идва, за да покаже трансценденталните си дейности и така да насърчи чистите си предани, които искат да се наслаждават на живота, възпявайки величието на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (9.13 – 14) се казва, че маха̄тмите, великите предани на Бога, изпитват удоволствие, като възпяват дейностите му. Целта на цялата ведическа литература е да насочи вниманието на хората към Бога и към неговите трансцендентални дейности. Така деянията на Бога и взаимоотношенията му с обикновените хора се превръщат в теми за разговори между чистите предани.