Шрӣмад бха̄гаватам 2.7.15
Текст
гра̄хен̣а йӯтха-патир амбуджа-хаста а̄ртах̣
а̄хедам а̄ди-пуруш̣а̄кхила-лока-на̄тха
тӣртха-шравах̣ шраван̣а-ман̇гала-на̄мадхея
Дума по дума
антах̣-сараси – в реката; уру-балена – с по-голяма сила; паде – крак; гр̣хӣтах̣ – хванат; гра̄хен̣а – от крокодила; йӯтха-патих̣ – на господаря на слоновете; амбуджа-хастах̣ – с лотосов цвят в хобота си; а̄ртах̣ – силно страдайки; а̄ха – обърна се; идам – по този начин; а̄ди-пуруш̣а – изначалният наслаждаващ се; акхила-лока-на̄тха – Властелинът на вселената; тӣртха-шравах̣ – прочут като мястото за поклонение; шраван̣а-ман̇гала – съвършеното благо на слушането на името; на̄ма-дхея – чието свято име заслужава да се възпява.
Превод
Царят на слоновете изпадна в беда – в реката един крокодил, по-силен от него, захапа крака му. Слонът взе в хобота си един лотосов цвят и призова Бога: „О, изначален наслаждаващ се, о, властелине на вселената! О, избавителю, прочут като святите места! Всички се пречистват, като слушат святото Ти име, което е достойно да се възпява“.
Пояснение
Историята за освобождението на царя на слоновете, който в реката бил захапан за крака от силен крокодил, е описана в Осма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Тъй като Богът е абсолютното знание, между него и името му няма разлика. Предводителят на слоновете изпаднал в тежка беда, когато крокодилът го нападнал. Слоновете обикновено са по-силни от крокодилите, но във водата крокодилите винаги побеждават. И тъй като в предишния си живот слонът бил велик предан на Бога, благодарение на миналите си добри дела можел да произнася святото му име. Всички живи същества в материалния свят са нещастни, защото това място е такова, че на всяка крачка ги връхлитат страдания. Но този, който в миналото си е извършвал добри дела, започва да отдава предано служене на Бога, както се твърди и в Бхагавад-гӣта̄ (7.16). Ония, които са извършвали неблагочестиви дейности, не се обръщат към преданото служене на Бога, дори и ако страдат. Това също е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (7.15). Хари, Божествената Личност, се появил на гърба на вечния си носач Гаруд̣а и освободил слона.
Слонът съзнавал връзката си с Върховния Бог. Той нарекъл Бога а̄ди-пуруш̣а, изначалния наслаждаващ се. И Богът, и живите същества имат съзнание и затова могат да се наслаждават, но Богът е първоначалният наслаждаващ се, защото е творецът на всичко. В едно семейство и бащата, и синовете се наслаждават, но бащата е първоначалният наслаждаващ се, а синовете са вторични, подчинени. Чистият предан знае добре, че всичко във вселената принадлежи на Бога и живите същества могат да се наслаждават само на тези неща, които Той определи. Те не могат дори да се докосват до нещо, което не им се полага. Идеята за изначалния наслаждаващ се е обяснена много добре в Ӣшопаниш̣ад. Този, който знае разликата между Бога и себе си, никога не приема нищо, без да го предложи най-напред на Бога.
Слонът нарекъл Бога акхила-лока-на̄тха, господар на вселената, а това означава и негов господар. Тъй като бил чист предан, слонът наистина заслужавал да бъде спасен. Богът е обещал, че никога негов предан няма да загине, така че слонът постъпил съвсем правилно, като го повикал на помощ. И милостивият Бог веднага се отзовал. Богът е защитник на всички, но защитава най-напред тези, които признават върховната му власт, а не ония, които от гордост отричат превъзходството му или твърдят, че са равни на него. Всъщност Богът винаги е по-висш. Чистите предани знаят каква е разликата между тях и Бога и тъй като изцяло се оставят в неговите ръце, Богът лично се грижи за тях, като им отдава предпочитания пред другите. А хората, които отричат съществуването на Бога и сами се обявяват за богове, се наричат асури; те са защитени само от ограничената си власт, с която ги е дарил Богът. Тъй като Богът превъзхожда всички, съвършенството му също превъзхожда всичко. Никой не е в състояние да си представи съвършенството на Бога.
Слонът нарекъл Бога тӣртха-шравах̣, славен като святите места. Хората посещават святите места, за да се освободят от последиците на несъзнателните си грехове. Но човек може да се освободи от последиците на всички грехове просто като помни святото име на Бога. Следователно между Бога и святите места няма разлика. Когато отиде на поклонение в свято място, човек може да се избави от всичките си грехове, но същото благо може да постигне и у дома си или някъде другаде просто като повтаря святото име на Бога. За чистия предан не е нужно да посещава святи места. Той може да се освободи от всичките си грехове просто като помни Бога с искреност. Чистият предан на Бога никога не извършва грехове, но тъй като целият свят е потънал в грехове, понякога дори той може несъзнателно да сгреши. Човек, който върши греховни дейности съзнателно, не е достоен да бъде предан на Бога. Но ако чистият предан е извършил някакъв грях неволно, Богът сам го спасява, заради това че той винаги помни Бога.
Святото име на Бога тук е наречено шравана-ман̇гала. Това означава, че просто като го слуша, човек постига успех във всичко. На друго място в Шрӣмад Бха̄гаватам святото име на Бога е наречено пун̣я-шраван̣а-кӣртана. Слушането за Бога и възпяването на дейностите му дори само по себе си е благочестива постъпка. Богът идва на Земята и действа като всички останали в този свят само за да създаде събития, за които да се слуша. Иначе Той няма какво да прави в този свят, Той не е длъжен да върши нищо. Богът идва от безпричинна милост и действа така, както пожелае. Ведите и Пура̄н̣ите са пълни с разкази за дейностите му, за да дадат възможност на хората да пробудят желанието си да слушат и четат за Бога. Но по-голямата част от съвременните хора пилеят времето си в четене на светски произведения. Такива произведения не могат да помогнат на никого; обратното, те ненужно възбуждат умовете на младите хора и усилват гун̣ите на страстта и невежеството, затягайки още по-здраво възела на материалното съществуване. Потребността на хората да слушат и четат трябва да се насочи към слушане и четене за дейностите на Бога – това ще се отрази благоприятно както на отделния човек, така и на обществото като цяло.
И така, в заключение можем да кажем, че човек винаги трябва да се стреми да слуша святото име на Бога и повествованията за него – затова в този стих Богът е наречен на̄ма-дхея, „този, чието име е достойно за възпяване“.