Шрӣмад Бха̄гаватам 2.7.39
Деванагари
सर्गे तपोऽहमृषयो नव ये प्रजेशा:
स्थानेऽथ धर्ममखमन्वमरावनीशा: ।
अन्ते त्वधर्महरमन्युवशासुराद्या
मायाविभूतय इमा: पुरुशक्तिभाज: ॥ ३९ ॥
स्थानेऽथ धर्ममखमन्वमरावनीशा: ।
अन्ते त्वधर्महरमन्युवशासुराद्या
मायाविभूतय इमा: पुरुशक्तिभाज: ॥ ३९ ॥
Стих
сарге тапо 'хам р̣ш̣айо нава йе праджеша̄х̣
стха̄не 'тха дхарма-макха-манв-амара̄ванӣша̄х̣
анте тв адхарма-хара-маню-ваша̄сура̄дя̄
ма̄я̄-вибхӯтая има̄х̣ пуру-шакти-бха̄джах̣
стха̄не 'тха дхарма-макха-манв-амара̄ванӣша̄х̣
анте тв адхарма-хара-маню-ваша̄сура̄дя̄
ма̄я̄-вибхӯтая има̄х̣ пуру-шакти-бха̄джах̣
Дума по дума
сарге — в началото на творението; тапах̣ — отречение; ахам — аз; р̣ш̣аях̣ — мъдреци; нава — девет; йе праджеша̄х̣ — тези, които създават; стха̄не — по средата, докато се поддържа творението; атха — несъмнено; дхарма — религия; макха — Бог Виш̣н̣у; ману — бащата на човечеството; амара — полубоговете, упълномощени да управляват делата по поддържането; аванӣша̄х̣ — и царете на различните планети; анте — накрая; ту — но; адхарма — безбожие; хара — Шива; маню-ваша — обзети от гняв; асура-а̄дя̄х̣ — атеистите, враговете на преданите; ма̄я̄ — енергия; вибхӯтаях̣ — могъщи представители; има̄х̣ — всички те; пуру-шакти-бха̄джах̣ — на върховно могъщия Бог.
Превод
В началото на творението съществува отречението, аз самият (Брахма̄) и Праджа̄патите, великите мъдреци, произвеждащи потомство. По-късно, по време на поддържането на творението, се появява Бог Виш̣н̣у, управляващите полубогове и царете на различните планети. Но накрая се възцарява безбожието, идва Шива и заедно с него разярените атеисти. Всички те са само различни проявления на енергията на Бога, който е върховната сила.
Пояснение
Материалният свят се създава от енергията на Бога, която в началото на творението се проявява като отречението на Брахма̄джӣ, първото живо същество във вселената, а след това и като деветимата Праджа̄пати, великите мъдреци. В етапа на поддържането на творението светът се крепи на преданото служене на Бог Виш̣н̣у, т.е. на истинската религия, и на различните полубогове и управници на отделните планети. А накрая, когато наближи унищожението на творението, най-напред идва безбожието, а след това и Шива с разярените атеисти. Но всички те не са нищо друго, освен различни проявления на Върховния Бог. Брахма̄, Виш̣н̣у и Маха̄дева (Шива) са инкарнации на различните гун̣и на материалната природа. Виш̣н̣у е повелител на гун̣ата на доброто, Брахма̄ – на гун̣ата на страстта, а Шива – на гун̣ата на невежеството. В крайна сметка материалното творение е само временно проявление, създадено, за да даде на пленените в материалния свят обусловени души възможност да се освободят. Човек, който приема покровителството на Бог Виш̣н̣у и развива гун̣ата на доброто, има всички шансове да получи освобождение. Следвайки принципите на ваиш̣н̣авите, той получава достъп до царството на Бога, за да не се върне никога повече в изпълнения със страдание материален свят.