Шрӣмад Бха̄гаватам 2.7.32
Деванагари
गोपैर्मखे प्रतिहते व्रजविप्लवाय
देवेऽभिवर्षति पशून् कृपया रिरक्षु: ।
धर्तोच्छिलीन्ध्रमिव सप्तदिनानि सप्त-
वर्षो महीध्रमनघैककरे सलीलम् ॥ ३२ ॥
देवेऽभिवर्षति पशून् कृपया रिरक्षु: ।
धर्तोच्छिलीन्ध्रमिव सप्तदिनानि सप्त-
वर्षो महीध्रमनघैककरे सलीलम् ॥ ३२ ॥
Стих
гопаир макхе пратихате враджа-виплава̄я
деве 'бхиварш̣ати пашӯн кр̣пая̄ риракш̣ух̣
дхарточчхилӣндхрам ива сапта-дина̄ни сапта-
варш̣о махӣдхрам анагхаика-каре салӣлам
деве 'бхиварш̣ати пашӯн кр̣пая̄ риракш̣ух̣
дхарточчхилӣндхрам ива сапта-дина̄ни сапта-
варш̣о махӣдхрам анагхаика-каре салӣлам
Дума по дума
гопаих̣ — от пастирите; макхе — в предлагането на жертвоприношение за небесния цар; пратихате — възпрепятствани; враджа-виплава̄я — от опустошението на всичко съществуващо във Враджабхӯми, земята на забавленията на Кр̣ш̣н̣а; деве — от небесния цар; абхиварш̣ати — изля поройни дъждове; пашӯн — животните; кр̣пая̄ — от безпричинна милост към тях; риракш̣ух̣ — пожела да ги защити; дхарта — повдигна; уччхилӣндхрам — изтръгна като чадър; ива — точно така; сапта-дина̄ни — в продължение на седем дни; сапта-варш̣ах̣ — въпреки че бе едва седемгодишен; махӣдхрам — хълмът Говардхана; анагха — без да се умори; ека-каре — само с една ръка; салӣлам — игриво.
Превод
Посъветвани от Кр̣ш̣н̣а, пастирите на Вр̣нда̄вана спряха жертвоприношението за небесния цар Индра и затова цели седем дни над земите на Враджа се изливаха поройни дъждове, които заплашваха да унищожат всичко. От безпричинна милост към жителите на Враджа Бог Кр̣ш̣н̣а повдигна с една ръка хълма Говардхана, макар че едва бе навършил седем години. Той направи това, за да спаси животните от яростните води.
Пояснение
Децата обичат да си играят с едни малки чадърчета, които се наричат „жабешки чадърчета“. Така и Бог Кр̣ш̣н̣а, когато бил само на седем години, се изхитрил да повдигне големия хълм Говардхана Парвата във Вр̣нда̄вана и го държал на една ръка седем дена, за да защити животните и жителите на Вр̣нда̄вана от гнева на небесния цар Индра, който искал да им отмъсти, задето спрели жертвоприношението в негова чест.
Всъщност ако човек служи на Върховния Бог, няма нужда да принася жертви на полубоговете, за да им се отблагодарява за това, което правят за него. Препоръчаните във Ведите жертвоприношения за удовлетворяване на полубоговете са средство, с което хората да осъзнаят, че съществуват по-висши сили. Полубоговете са избрани от Бога да управляват материалните дела, затова според Бхагавад-гӣта̄ обожаването им е косвено обожаване на Върховния Бог. Но ако човек обожава самия Върховен Бог, тогава е излишно да обожава полубоговете или да извършва жертвоприношения за тях, както препоръчват различните писания. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а посъветвал жителите на Враджабхӯми да прекратят жертвоприношението за небесния цар Индра. Но Индра, който не знаел кой е Бог Кр̣ш̣н̣а във Враджабхӯми, се разгневил и се опитал да си отмъсти на хората за оскърблението. Тогава всемогъщият Бог, използвайки собствената си енергия, спасил хората и животните на Враджабхӯми и доказал на целия свят, че тези, които служат лично на него, не са длъжни да удовлетворяват великите полубогове, включително Брахма̄ и Шива. Тази случка определено показва, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Божествената Личност и че е бил такъв винаги – и като дете в скута на майка си, и като седемгодишно момче, и на сто двадесет и пет години. Той никога не е бил като обикновените човешки същества и дори в напреднала възраст е изглеждал сякаш е шестнайсетгодишен юноша. Такива са особеностите на трансценденталното тяло на Бога.