Шрӣмад бха̄гаватам 2.7.3
Текст
стрӣбхих̣ самам̇ навабхир а̄тма-гатим̇ сва-ма̄тре
ӯче яя̄тма-шамалам̇ гун̣а-сан̇га-пан̇кам
асмин видхӯя капилася гатим̇ прапеде
Дума по дума
джагйе – роди се; ча – също; кардама – Праджа̄пати Кардама; гр̣хе – в дома на; двиджа – о, бра̄хман̣е; девахӯтя̄м – в утробата на Девахӯти; стрӣбхих̣ – от жени; самам – съпроводен; навабхих̣ – от девет; а̄тма-гатим – духовно осъзнаване; сва-ма̄тре – на собствената си майка; ӯче – произнесе; яя̄ – чрез което; а̄тма-шамалам – обвивките на душата; гун̣а-сан̇га – свързана с гун̣ите на природата; пан̇кам – кал; асмин – този живот; видхӯя – пречистена; капилася – на Бог Капила; гатим – освобождение; прапеде – постигна.
Превод
След това Богът се появи като инкарнацията Капила, син на праджа̄пати бра̄хман̣а Кардама и на съпругата му Девахӯти. Заедно с него дойдоха и девет жени (негови сестри). Той откри пред майка си науката за себепознанието – така още в този си живот Девахӯти напълно се пречисти от замърсяванията на материалните гун̣и и постигна освобождение, пътя на Капила.
Пояснение
Наставленията, които Бог Капила дал на майка си Девахӯти, са изложени в пълен вид в Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (глави 25 – 32) и всеки, който ги следва, може да постигне освобождението, което постигнала Девахӯти. Богът предал на Арджуна Бхагавад-гӣта̄ и благодарение на това Арджуна се себепознал. Но дори и днес този, който следва пътя на Арджуна, постига същото благо. Такова е предназначението на свещените писания. Глупавите и ограничени хора ги интерпретират по собствени начини и с това заблуждават последователите си, обричайки ги на вечно затворничество в материалното битие. Но ако следва наставленията на Бог Кр̣ш̣н̣а или на Бог Капила, дори и днес човек може да постигне най-висшето благо.
В тази шлока особено внимание заслужава изразът а̄тма-гатим, който в случая означава „съвършено знание за Върховния“. Човек не бива да се задоволява само със знанието за качественото равенство между Бога и живото същество. Той трябва да узнае Бога в максималната степен, в която му позволяват неговите ограничени познавателни способности. Дори такива освободени личности като Шива и Брахма̄ не могат да опознаят Бога съвършено, в пълния му облик, какво остава за останалите полубогове и за хората по света. Но все пак като следва принципите, завещани от великите предани, и наставленията, съдържащи се в писанията, човек в значителна степен може да узнае различните качества на Бога. Негова Божественост Капила, инкарнацията на Бога, предал на майка си съвършеното знание за личностната форма на Бога, благодарение на което тя осъзнала личността на Бога и се издигнала до Вайкун̣т̣халока на планетата, управлявана от Бог Капила. Всяка инкарнация на Бога има своя обител в духовното небе. Бог Капила също има своя планета Вайкун̣т̣ха. Духовното небе не е пусто. В него има безброй планети Вайкун̣т̣хи, всяка от които се управлява от някоя от безбройните експанзии на Бога; там чистите предани живеят по същия начин, както Богът и вечните му спътници.
Когато Богът идва лично или под формата на свои пълни експанзии, инкарнациите му се наричат ам̇ша, кала̄, гун̣а, юга и манвантара, а когато по негова поръка идват някои от спътниците му, инкарнациите му се наричат шактя̄веша. Но във всички случаи инкарнациите не са измислени от користолюбиви проповедници – съществуването им е потвърдено от неопровержимите факти на автентичните писания. Независимо към коя от изброените категории принадлежат, инкарнациите на Бога винаги провъзгласяват за крайна истина Върховната Божествена Личност. Безличностната концепция за върховната истина не е нищо друго, освен начин да се изчисти формата на Бога от наслоенията на материалните представи за върховната истина.
По природа живите същества са толкова духовни, колкото и Богът; единствената разлика между тях е, че Богът винаги е върховен и чист, без замърсявания от гун̣ите на материалната природа, докато живите същества са склонни да се замърсяват, когато общуват с материалните гун̣и – добро, страст и невежество. Замърсяванията на материалните гун̣и могат да се отстранят чрез знание, отречение и предано служене. Преданото служене е истина от най-висш порядък, затова личностите, които са се посветили на него, не само овладяват необходимото в духовната наука знание, но и се освобождават от материалните привързаности, в резултат на което се издигат до царството на Бога. Това се казва в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
Живото същество може да отдава трансценденталното любовно служене на Божествената Личност Бог Кр̣ш̣н̣а или на пълните му експанзии Ра̄ма и Нарасим̇ха дори и в обусловеното си състояние. В процеса на постепенното усъвършенстване на трансценденталното предано служене преданият се издига до брахма-гатим, или а̄тма-гатим, а накрая постига и капилася гатим, обителта на Бога. Преданото служене има такава огромна антисептична сила, че е в състояние да унищожи материалната зараза още в сегашния живот на предания. Преданият не е длъжен да чака следващ живот, за да постигне пълно освобождение.