ТЕКСТ 3
Text 3
Текст
Text
стрӣбхих̣ самам̇ навабхир а̄тма-гатим̇ сва-ма̄тре
ӯче яя̄тма-шамалам̇ гун̣а-сан̇га-пан̇кам
асмин видхӯя капилася гатим̇ прапеде
strībhiḥ samaṁ navabhir ātma-gatiṁ sva-mātre
ūce yayātma-śamalaṁ guṇa-saṅga-paṅkam
asmin vidhūya kapilasya gatiṁ prapede
Дума по дума
Synonyms
джагйе – роди се; ча – също; кардама – Праджа̄пати Кардама; гр̣хе – в дома на; двиджа – о, бра̄хман̣е; девахӯтя̄м – в утробата на Девахӯти; стрӣбхих̣ – от жени; самам – съпроводен; навабхих̣ – от девет; а̄тма-гатим – духовно осъзнаване; сва-ма̄тре – на собствената си майка; ӯче – произнесе; яя̄ – чрез което; а̄тма-шамалам – обвивките на душата; гун̣а-сан̇га – свързана с гун̣ите на природата; пан̇кам – кал; асмин – този живот; видхӯя – пречистена; капилася – на Бог Капила; гатим – освобождение; прапеде – постигна.
jajñe — took birth; ca — also; kardama — the Prajāpati named Kardama; gṛhe — in the house of; dvija — O brāhmaṇa; devahūtyām — in the womb of Devahūti; strībhiḥ — by women; samam — accompanied by; navabhiḥ — by nine; ātma-gatim — spiritual realization; sva-mātre — unto His own mother; ūce — uttered; yayā — by which; ātma-śamalam — coverings of the spirit soul; guṇa-saṅga — associated with the modes of nature; paṅkam — mud; asmin — this very life; vidhūya — being washed off; kapilasya — of Lord Kapila; gatim — liberation; prapede — achieved.
Превод
Translation
След това Богът се появи като инкарнацията Капила, син на праджа̄пати бра̄хман̣а Кардама и на съпругата му Девахӯти. Заедно с него дойдоха и девет жени (негови сестри). Той откри пред майка си науката за себепознанието – така още в този си живот Девахӯти напълно се пречисти от замърсяванията на материалните гун̣и и постигна освобождение, пътя на Капила.
The Lord then appeared as the Kapila incarnation, being the son of the prajāpati brāhmaṇa Kardama and his wife, Devahūti, along with nine other women [sisters]. He spoke to His mother about self-realization, by which, in that very lifetime, she became fully cleansed of the mud of the material modes and thereby achieved liberation, the path of Kapila.
Пояснение
Purport
Наставленията, които Бог Капила дал на майка си Девахӯти, са изложени в пълен вид в Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (глави 25 – 32) и всеки, който ги следва, може да постигне освобождението, което постигнала Девахӯти. Богът предал на Арджуна Бхагавад-гӣта̄ и благодарение на това Арджуна се себепознал. Но дори и днес този, който следва пътя на Арджуна, постига същото благо. Такова е предназначението на свещените писания. Глупавите и ограничени хора ги интерпретират по собствени начини и с това заблуждават последователите си, обричайки ги на вечно затворничество в материалното битие. Но ако следва наставленията на Бог Кр̣ш̣н̣а или на Бог Капила, дори и днес човек може да постигне най-висшето благо.
The instructions of Lord Kapila to His mother Devahūti are fully described in the Third Canto (Chapters 25-32) of the Śrīmad-Bhāgavatam, and anyone who follows the instructions can achieve the same liberation obtained by Devahūti. The Lord spoke Bhagavad-gītā, and thereby Arjuna achieved self-realization, and even today anyone who follows the path of Arjuna can also attain the same benefit as Śrī Arjuna. The scriptures are meant for this purpose. Foolish, unintelligent persons make their own interpretations by imagination and thus mislead their followers, causing them to remain in the dungeon of material existence. However, simply by following the instructions imparted by Lord Kṛṣṇa or Lord Kapila, one can obtain the highest benefit, even today.
В тази шлока особено внимание заслужава изразът а̄тма-гатим, който в случая означава „съвършено знание за Върховния“. Човек не бива да се задоволява само със знанието за качественото равенство между Бога и живото същество. Той трябва да узнае Бога в максималната степен, в която му позволяват неговите ограничени познавателни способности. Дори такива освободени личности като Шива и Брахма̄ не могат да опознаят Бога съвършено, в пълния му облик, какво остава за останалите полубогове и за хората по света. Но все пак като следва принципите, завещани от великите предани, и наставленията, съдържащи се в писанията, човек в значителна степен може да узнае различните качества на Бога. Негова Божественост Капила, инкарнацията на Бога, предал на майка си съвършеното знание за личностната форма на Бога, благодарение на което тя осъзнала личността на Бога и се издигнала до Вайкун̣т̣халока на планетата, управлявана от Бог Капила. Всяка инкарнация на Бога има своя обител в духовното небе. Бог Капила също има своя планета Вайкун̣т̣ха. Духовното небе не е пусто. В него има безброй планети Вайкун̣т̣хи, всяка от които се управлява от някоя от безбройните експанзии на Бога; там чистите предани живеят по същия начин, както Богът и вечните му спътници.
The word ātma-gatim is significant in the sense of perfect knowledge of the Supreme. One should not be satisfied simply by knowing the qualitative equality of the Lord and the living being. One should know the Lord as much as can be known by our limited knowledge. It is impossible for the Lord to be known perfectly as He is, even by such liberated persons as Śiva or Brahmā, so what to speak of other demigods or men in this world. Still, by following the principles of the great devotees and the instructions available in the scriptures, one can know to a considerable extent the features of the Lord. His Lordship Kapila, the incarnation of the Lord, instructed His mother fully about the personal form of the Lord, and thereby she realized the personal form of the Lord and was able to achieve a place in the Vaikuṇṭhaloka where Lord Kapila predominates. Every incarnation of the Lord has His own abode in the spiritual sky. Therefore Lord Kapila also has His separate Vaikuṇṭha planet. The spiritual sky is not void. There are innumerable Vaikuṇṭha planets, and in each of them the Lord, by His innumerable expansions, predominates, and the pure devotees who are there also live in the same style as the Lord and His eternal associates.
Когато Богът идва лично или под формата на свои пълни експанзии, инкарнациите му се наричат ам̇ша, кала̄, гун̣а, юга и манвантара, а когато по негова поръка идват някои от спътниците му, инкарнациите му се наричат шактя̄веша. Но във всички случаи инкарнациите не са измислени от користолюбиви проповедници – съществуването им е потвърдено от неопровержимите факти на автентичните писания. Независимо към коя от изброените категории принадлежат, инкарнациите на Бога винаги провъзгласяват за крайна истина Върховната Божествена Личност. Безличностната концепция за върховната истина не е нищо друго, освен начин да се изчисти формата на Бога от наслоенията на материалните представи за върховната истина.
When the Lord descends personally or by His personal plenary expansions, such incarnations are called aṁśa, kalā, guṇa, yuga and manvantara incarnations, and when the Lord’s associates descend by the order of the Lord, such incarnations are called śaktyāveśa incarnations. But in all cases all the incarnations are supported by the invulnerable statements of the authorized scriptures, and not by any imagination of some self-interested propagandist. Such incarnations of the Lord, in either of the above categories, always declare the Supreme Personality of Godhead to be the ultimate truth. The impersonal conception of the supreme truth is just a process of negation of the form of the Lord from the mundane conception of the supreme truth.
По природа живите същества са толкова духовни, колкото и Богът; единствената разлика между тях е, че Богът винаги е върховен и чист, без замърсявания от гун̣ите на материалната природа, докато живите същества са склонни да се замърсяват, когато общуват с материалните гун̣и – добро, страст и невежество. Замърсяванията на материалните гун̣и могат да се отстранят чрез знание, отречение и предано служене. Преданото служене е истина от най-висш порядък, затова личностите, които са се посветили на него, не само овладяват необходимото в духовната наука знание, но и се освобождават от материалните привързаности, в резултат на което се издигат до царството на Бога. Това се казва в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):
The living entities, by their very constitution, are spiritually as good as the Lord, and the only difference between them is that the Lord is always supreme and pure, without contamination by the modes of material nature, whereas the living entities are apt to be contaminated by association with the material modes of goodness, passion and ignorance. This contamination by the material modes can be washed off completely by knowledge, renunciation and devotional service. Devotional service to the Lord is the ultimate issue, and therefore those who are directly engaged in the devotional service of the Lord not only acquire the necessary knowledge in spiritual science, but also attain detachment from material connection and are thus promoted to the kingdom of God by complete liberation, as stated in the Bhagavad-gītā (14.26):
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
bhakti-yogena sevate
sa guṇān samatītyaitān
brahma-bhūyāya kalpate
Живото същество може да отдава трансценденталното любовно служене на Божествената Личност Бог Кр̣ш̣н̣а или на пълните му експанзии Ра̄ма и Нарасим̇ха дори и в обусловеното си състояние. В процеса на постепенното усъвършенстване на трансценденталното предано служене преданият се издига до брахма-гатим, или а̄тма-гатим, а накрая постига и капилася гатим, обителта на Бога. Преданото служене има такава огромна антисептична сила, че е в състояние да унищожи материалната зараза още в сегашния живот на предания. Преданият не е длъжен да чака следващ живот, за да постигне пълно освобождение.
Even in the nonliberated stage, a living entity can be directly engaged in the transcendental loving service of the Personality of Godhead Lord Kṛṣṇa or His plenary expansions like Rāma and Narasiṁha. Thus, with the proportionate improvement of such transcendental devotional service, the devotee makes definite progress toward brahma-gatim or ātma-gatim, and ultimately attains kapilasya gatim, or the abode of the Lord, without difficulty. The antiseptic potency of devotional service to the Lord is so great that it can neutralize the material infection even in the present life of a devotee. A devotee does not need to wait for his next birth for complete liberation.