Шрӣмад Бха̄гаватам 2.7.36
Деванагари
कालेन मीलितधियामवमृश्य नृणां
स्तोकायुषां स्वनिगमो बत दूरपार: ।
आविर्हितस्त्वनुयुगं स हि सत्यवत्यां
वेदद्रुमं विटपशो विभजिष्यति स्म ॥ ३६ ॥
स्तोकायुषां स्वनिगमो बत दूरपार: ।
आविर्हितस्त्वनुयुगं स हि सत्यवत्यां
वेदद्रुमं विटपशो विभजिष्यति स्म ॥ ३६ ॥
Стих
ка̄лена мӣлита-дхия̄м авамр̣шя нР̣̄н̣а̄м̇
стока̄юш̣а̄м̇ сва-нигамо бата дӯра-па̄рах̣
а̄вирхитас тв ануюгам̇ са хи сатяватя̄м̇
веда-друмам̇ вит̣а-пашо вибхаджиш̣яти сма
стока̄юш̣а̄м̇ сва-нигамо бата дӯра-па̄рах̣
а̄вирхитас тв ануюгам̇ са хи сатяватя̄м̇
веда-друмам̇ вит̣а-пашо вибхаджиш̣яти сма
Дума по дума
ка̄лена — с течение на времето; мӣлита-дхия̄м — на неинтелигентните хора; авамр̣шя — имайки предвид трудностите; нР̣̄н̣а̄м — на цялото човечество; стока-а̄юш̣а̄м — на недълголетните хора; сва-нигамах̣ — ведическата литература, съставена от него; бата — точно; дӯра-па̄рах̣ — много трудна; а̄вирхитах̣ — появил се като; ту — но; ануюгам — според епохата; сах̣ — Той (Богът); хи — несъмнено; сатяватя̄м — в утробата на Сатяватӣ; веда-друмам — дървото на желанията на Ведите; вит̣а-пашах̣ — разделено на клони; вибхаджиш̣яти — ще раздели; сма — такова, каквото беше.
Превод
Самият Бог, приемайки образа на син на Сатяватӣ (Вя̄садева), ще реши, че съставената от него ведическа литература е твърде сложна за ограничените хора, които имат много кратък живот, затова Той ще раздели дървото на ведическото знание на различни клони, за да го пригоди към условията на настъпващата епоха.
Пояснение
Тук Брахма̄ предсказва, че за недълголетните хора от епохата на Кали ще бъде съставен Шрӣмад Бха̄гаватам. Както бе обяснено в Първа песен, ограничените хора от епохата на Кали имат не само кратък живот, но и се сблъскват с много проблеми, защото живеят в трудните условия на хаотичното атеистично общество. Според законите на материалната природа научният прогрес с цел създаване на повече удобства за тялото е дейност в гун̣ата на невежеството. Истински прогрес в познанието е прогресът в опознаването на самата ни същност. Но в епохата на Кали ограничените хора се заблуждават, че заедно със стоте години, които са им отпуснати за живот (в днешно време на практика съкратени и до шестдесет, а някога даже и до четиридесет), свършва всичко. Те са ограничени, защото не знаят, че животът е вечен. Те се отъждествяват с временното материално тяло, което просъществува четиридесетина години, и го смятат за единствената основа на живота. За такива хора се казва, че са като магарета и волове. Но понеже е милостив баща на всички живи същества, Богът им дава необятното ведическо знание под формата на кратки трактати, например Бхагавад-гӣта̄, а за по-напредналите – Шрӣмад Бха̄гаватам. Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата също са дело на Вя̄садева и са предназначени за различните видове хора в различните гун̣и на материалната природа. Но всички тези книги точно съответстват на ведическите принципи.