Видура продължава да пита

Както бе обяснено в предишната глава, разликата между Свръхдушата (Върховния Бог) и живите същества се състои в това, че с помощта на многообразните си енергии Богът сътворява материалния космос, докато живите същества се объркват от неговото творение. Следователно Богът е повелител на енергиите, а живите същества са им подчинени. Като задава различни въпроси за трансценденталните дейности на Бога, Видура иска да разсее заблудата, че когато идва на Земята в някоя своя инкарнация или се появява заедно с всичките си енергии, Богът също е подвластен на въздействието на ма̄я̄, както обикновеното живо същество. Най-често така разсъждават не особено интелигентните философи, които считат позицията на Бога за еднаква с позицията на живите същества. По-късно Видура ще чуе как великият мъдрец Маитрея опровергава тези твърдения. Настоящата строфа описва Бога като чин-ма̄тра, което значи напълно духовен. Богът, Върховната Личност, притежава безброй енергии, с които създава и проявява множество чудесни творения – както временни, така и постоянни. Материалният свят е творение на външната му енергия и затова изглежда временен; той се проявява през определени интервали, съществува известно време и после се разрушава и потъва в енергията на Бога. Или както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (8.19): бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте. Но духовният свят, който се създава от вътрешната енергия, не е временно творение като материалния свят, а е вечен и изпълнен с трансцендентално знание, богатство, енергия, сила, красота и величие. Тези проявления на енергиите на Бога са вечни и затова се наричат ниргун̣а, т.е. без никакви примеси от гун̣ите на материалната природа, дори и от гун̣ата на материалното добро. Духовният свят е трансцендентален дори към материалното добро и затова е неизменен. Щом Върховният Бог, който притежава вечни и неизменни качества, не е подчинен на законите на материалната природа, тогава как може да се твърди, че неговите дейности и форма са под влиянието на заблуждаващата енергия, ма̄я̄, както е с живите същества?

Един изкусен фокусник или магьосник може да прави какви ли не чудеса. С магическите си трикове той може да се превърне в крава и макар че в действителност не става крава, все пак тази магическа крава не се различава от него самия. Материалната енергия също не се различава от Бога, защото е произлязла от него. И в същото време тя, като енергийно проявление, не е самият Върховен. Трансценденталното знание и могъщество на Бога винаги остават едни и същи и не се променят дори тогава, когато са проявени в материалния свят. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Богът идва на Земята чрез своята вътрешна енергия и затова е невъзможно да се замърси с материя, да се промени или да изпита върху себе си влиянието на гун̣ите на материалната природа по някакъв друг начин. По отношение на своята вътрешна енергия Богът е сагун̣а, но същевременно Той е и ниргун̣а, защото няма нищо общо с материалната енергия. Строгият режим на затвора се прилага по отношение на затворниците, които са осъдени по силата на законите, приети от царя, но не се отнася до самия цар – дори когато той по своя воля посети затвора. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че шестте достояния на Бога не се различават от самия него. Трансценденталното знание, силата, богатството, могъществото, красотата и самоотречението са тъждествени на Божествената Личност. Когато Богът, идвайки в материалния свят, лично проявява тези свои богатства, те нямат никаква връзка с гун̣ите на материалната природа. Самата дума чин-ма̄тратва свидетелства, че дейностите на Бога винаги са трансцендентални, дори когато Той ги извършва в материалния свят. Деянията на Върховния Бог са тъждествени на самия него, в противен случай освободените предани като Шукадева Госва̄мӣ нямаше да чувстват такова силно влечение към тях. Видура пита възможно ли е дейностите на Бога да бъдат под влиянието на гун̣ите на материалната природа, както понякога твърдят хората с бедни познания. Замърсяванията с материални качества се дължат на разликата между материалното тяло и душата. Дейностите на обусловената душа се осъществяват с посредничеството на гун̣ите на материалната природа и затова приемат изкривени форми. Но между тялото на Бога и самия Бог няма разлика, затова дейностите, които Той върши, не се различават от него в нито едно отношение. И така, хората, които смятат деянията на Бога за материални, категорично грешат.

Върховната Божествена Личност е единственото, което съществува, затова в творението няма нищо друго, освен Бога. Чрез енергиите си Той се разпространява в безброй форми, които могат да бъдат негови лични или негови отделени експанзии, както огънят се разпространява под формата на топлина и светлина. И тъй като не съществува нищо друго, освен самия Бог, отношенията на Бога с всички неща са по същество негови отношения със самия себе си. В Бхагавад-гӣта̄ (9.4) Той казва:

„Цялата Вселена е проникната от моята непроявена форма. Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях“. Такова е съвършенството на привързаността и непривързаността на Бога: Той е свързан с всичко съществуващо и в същото време не е привързан към нищо.

Богът е създал тази космична вселена за ония живи същества, които са обладани от илюзорното желание да станат равни на него, като му подражават. Трите гун̣и на материалната природа имат за задача още повече да объркват обусловените души. Подведено от заблуждаващата енергия и забравило духовната си самоличност, обусловеното живо същество смята себе си за част от материалното творение и по този начин все повече и повече, живот след живот, се омотава в материални дейности. Богът е създал материалния свят не заради себе си, а заради обусловените души, които, злоупотребявайки с дадената им от Бога ограничена независимост, са пожелали да властват. Така те се оказват принудени да се раждат и да умират постоянно, живот след живот.

Съзнанието е постоянен спътник на живото същество и както се казва по-горе, никога не се променя. Когато живият човек се придвижва от едно място на друго, той съзнава, че мени положението си в пространството. Подобно на електричеството, той съществува винаги – в миналото, настоящето и бъдещето. Човек помни отминалите събития и на основата на миналия си опит прави предположения за бъдещето. Той никога не губи съзнание за собствената си самоличност, дори когато е поставен сред най-трудни условия. Какво тогава кара живото същество да забрави своята истинска същност на чиста душа и да започне да се отъждествява с материята? Очевидно е, че това е възможно само под влиянието на някакъв външен фактор. Истината е, че живото същество попада под влиянието на енергията авидя̄. Това се утвърждава едновременно и във Виш̣н̣у Пура̄н̣а, и в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам. В Бхагавад-гӣта̄ (7.5) живото същество е наречено пара̄ пракр̣ти, а във Виш̣н̣у Пура̄н̣а – пара̄ шакти. То е частица от Върховния Бог, но като негова енергия, а не като енергоизточник. Енергоизточникът може да проявява много енергии, но нито една от тях не може да бъде равна на енергоизточника. Една енергия може да подчинява на себе си друга енергия, но по отношение на енергоизточника те всички са подвластни. Енергията джӣва, наричана още кш̣етрагя-шакти, има склонността да попада под въздействието на външната енергия, авидя̄-карма-сам̇гя̄. По този начин тя се озовава в трудните условия на материалното съществуване. Живото същество не може да забрави истинската си природа, ако не е под влиянието на енергията авидя̄. И тъй като е податливо на нейното въздействие, то никога не може да стане равно на върховния енергоизточник.

Следващият въпрос, който Видура задал на Маитрея, бил „Защо живите същества са подложени на толкова много нещастия и страдания, при положение че Богът присъства в сърцата им като Свръхдуша?“ Тялото е като дърво, отрупано с плодове, а живото същество и Богът в образа на Свръхдуша са като две птици, кацнали на дървото. Едната птица – индивидуалната душа – кълве от плодовете, а другата – Свръхдушата, Богът – наблюдава дейностите ѝ. Там, където официалната власт не осигурява достатъчно силен контрол, някой може да е принуден да страда, но нима е възможно някой гражданин да бъде подлаган на страдание от друг пред очите на самия държавен глава? От друга страна, знаем, че джӣвата (живото същество) в качествено отношение е равна на Бога и затова знанието, което тя притежава в чисто състояние на съществуване, не може да бъде покрито от невежество, още по-малко пък в присъствието на Върховния Бог. Тогава как живото същество се подчинява на невежеството и попада под влиянието на ма̄я̄? Богът е баща и закрилник на всяко живо същество. Той е известен като бхӯта-бхр̣т – хранител на живите същества. Тогава защо живото същество е принудено да търпи толкова много страдания и нещастия? Не би трябвало да е така, но навсякъде около нас виждаме точно това. Ето защо Видура искал да получи отговор на този въпрос.

Объркването, за което говори Видура, може да се наблюдава у много живи същества, но все пак не у всички. Ако всички живи същества бяха еднакво объркани, нямаше да има велики души, които да могат да покажат на хората изхода от това положение.

Великият мъдрец Маитрея бил изпълнен със съзнание за Бога, затова нямало причина да се стъписва от противоречивите въпроси на Видура. Като смирен предан, външно той си дал вид, че е смутен и сякаш не знае как да отговори на въпросите на Видура, но веднага след това си възвърнал спокойствието и дал подобаващ отговор. Ясмин вигя̄те сарвам евам̇ вигя̄там̇ бхавати. Всеки предан има някакво знание за Бога, а преданото служене му дава възможност по милостта на Бога да научи и всичко останало. Външно преданият може да се представя за невежа, но в действителност той притежава съвършено знание по всички въпроси, дори и по най-сложните.

Понякога на хората им се струва, че Върховната Божествена Личност, която е напълно духовна, не може да бъде източник на илюзорната енергия, отнемаща знанието на индивидуалната душа. Но вън от всякакво съмнение е, че илюзорната, външната енергия по същността си е неотделима част от Върховния Бог. Когато Вя̄садева осъзнал Върховната Божествена Личност, той видял Бога заедно с външната му енергия, която скрива чистото знание на индивидуалните живи същества. Защо външната енергия действа по този начин? На този въпрос можем да отговорим, като се позоваваме на анализите на великите коментатори Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура и Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ. Въпреки че материалната, заблуждаващата енергия се отличава от духовната, тя все пак е една от многобройните енергии на Бога. Следователно гун̣ите на материалната природа (гун̣ата на доброто и останалите) с положителност са качества на самия Бог. Между енергията и нейния източник, Божествената Личност, няма разлика. Но макар енергията да е тъждествена на Бога, Богът никога не е подвластен на влиянието на енергията. Живите същества също са частици от Бога, но, за разлика от него, са под властта на материалната енергия. Жабешките философи не могат да разберат правилно непостижимото Божие йогам аишварам, което е описано в Бхагавад-гӣта̄ (9.5). За да докажат теорията, че На̄ра̄ян̣а (самият Бог) става даридра-на̄ра̄ян̣а (бедняк), те твърдят, че Върховният Бог попада под властта на материалната енергия. В отговор Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣла Виш̣вана̄т̣ха Чакравартӣ Т̣ха̄кура привеждат един много подходящ пример. Те казват, че макар слънцето да е изтъкано цялото от светлина, облаците, мракът и снегът също са неотделима част от неговата природа. Без слънцето небето не би могло да се покрива от облаци, не би се спускал мрак и на земята не би валяло сняг. Слънцето поддържа живота, а в същото време мракът и снегът, създадени от него, понякога затрудняват живота. Самото слънце обаче никога не изпитва влиянието на мрака, облаците или снега; то остава недосегаемо за тези смущения. Само хората, които нямат достатъчно знание, казват, че слънцето е покрито от облаци или е потънало в мрак. По същия начин Върховният Брахман, или Парабрахман, Божествената Личност, никога не попада под властта на материалната енергия, въпреки че тя е една от собствените му енергии (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте).

Няма никакви основания да се твърди, че Върховният Брахман е овладян от заблуждаващата енергия. Облаците, мракът и снегът могат да покрият само една незначителна част от слънчевите лъчи. По същия начин гун̣ите на материалната природа въздействат само върху живите същества, които са като слънчевите лъчи. Когато материалната енергия въздейства върху чистото съзнание на живото същество и го лишава от вечното му блаженство, това е най-голямото нещастие, което може да се случи, и то, разбира се, си има своя причина. Това става заради авидя̄-карма̄-сам̇гя̄ – енергията, под чието влияние се намират безкрайно малките живи същества, злоупотребили с ограничената си независимост. Според Виш̣н̣у Пура̄н̣а, Бхагавад-гӣта̄ и всички други ведически произведения живите същества произлизат от енергията тат̣астха̄ на Бога. Затова те винаги си остават енергия и никога не могат да бъдат енергоизточник. Живите същества са като слънчевите лъчи. Както говорихме вече, между слънцето и неговите лъчи няма качествена разлика, но въпреки това лъчите попадат под влиянието на другата слънчева енергия – на облаците или снега. Въпреки че живите същества са равни по качество на висшата енергия на Бога, у тях е заложена склонността да попадат под влиянието на низшата, материалната енергия. Във ведическите химни се казва, че живите същества са като искрите на огъня. Искрите също са огън, но тяхната сила на горене е несравнима със силата на огъня, от който са произлезли. Когато искрите излетят от огъня, те попадат под влиянието на чужда атмосфера, но си запазват способността отново да се съединят с огъня в качеството си на искри. Ала те никога не могат да се мерят с огъня, от който са излетели. Като частици от огъня, искрите биха могли вечно да си останат заедно с него. В мига, в който се отделят от огъня, започват техните беди и страдания. Категорично се налага заключението, че Върховният Бог, който е първоначалният огън, никога не е подвластен на никого, но безкрайно малките искри от този огън могат да попаднат под заблуждаващото влияние на ма̄я̄. Нелепо е да се твърди, че Върховният Бог е под властта на собствената си материална енергия. Богът е господар на материалната енергия, а обусловените живи същества са ѝ подчинени. Така е според Бхагавад-гӣта̄. Жабешките философи, които заявяват, че Върховният Бог е подчинен на гун̣ата на материалното добро, сами са заблудени от тази материална енергия, макар че се мислят за освободени души. Те обосновават теориите си с мъгляви и трудноразбираеми доводи, които са им дар от същата тази заблуждаваща енергия на Бога. Самите те обаче не са в състояние да проумеят това, защото са твърде уверени в непогрешимостта на своето знание.

В Шеста песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (6.9.34) се казва:

В тези свои молитви към Върховния Бог полубоговете казват, че неговите дейности мъчно могат да бъдат разбрани, ала ония, които искрено му отдават трансцендентално любовно служене, могат да ги проумеят до някаква степен. Полубоговете признават, че Богът е неподвластен на материалното влияние и на материалното творение, но въпреки това чрез тяхното посредничество създава, поддържа и унищожава цялото космическо проявление.

Веднъж в училище учителят заплашил едно от децата, че ще му отреже главата и за назидание ще я окачи на стената, за да я гледа то как виси. Детето се уплашило и спряло да лудува. По подобен начин причина за страданията на чистата душа и за неправилното ѝ самоотъждествяване е външната енергия, държаща под контрол непокорните живи същества, които не искат да се подчиняват на волята на Бога. Всъщност живото същество не може нито да бъде поробено, нито да е нещастно, нито някога да бъде лишено от присъщото му чисто знание. Когато човек е с ясно съзнание и се замисли по-сериозно върху положението си, той ще разбере, че е вечнозависим от милостта на Върховния Бог и че опитът му да се слее с него е невъзможен. Раждане след раждане живото същество се опитва да подчини на властта си материалната природа и да стане господар на материалния свят, но не постига никакъв резултат. И накрая, когато се отчае, то се отрича от материалните дейности и се опитва да се слее с Бога, отдавайки се на философстване, което е пълно със сложни софизми, но не води до никакъв успех.

Човек е заставен да действа по подобен начин от внушенията на заблуждаващата енергия. При това преживяванията му много приличат на преживяванията на човек, който сънува, че му отсичат главата. Този, който сънува такъв сън, вижда, че собствената му глава е отсечена. Но когато някой наистина се е разделил с главата си, заедно с нея той трябва да е загубил и способността да вижда. Следователно ако човек вижда, че главата му е отсечена, той просто халюцинира. В подобно положение се намира и живото същество: то винаги е подчинено на Върховния Бог и дълбоко в себе си знае това, ала продължава да се самозалъгва, че е самият Бог, който под влиянието на ма̄я̄ просто е забравил това. Тази концепция е напълно безсмислена, както са безсмислени халюцинациите на човека, който уж вижда собствената си глава отсечена. По този начин илюзията покрива знанието на живото същество. И понеже това противоестествено състояние на непокорство причинява страдания на живото същество, затова е толкова важно всеки да се върне към нормалното си съществуване, да стане предан на Бога и да се освободи от лъжливата представа, че е равен на Бога. Мнимото освобождение на човека, който се мисли за Бог, е последният капан, който авидя̄ поставя на пътя на живото същество. И така, в заключение можем да кажем, че живото същество, което се е разделило с вечното трансцендентално служене за Бога, става жертва на илюзията. Но дори в обусловеното си съществуване то пак си остава вечен слуга на Бога. Служенето му под омагьосващото въздействие на илюзорната ма̄я̄ също е един вид проявление на вечното му положение, положението му на слуга. Когато живото същество се разбунтува срещу служенето за Бога, то е принудено да служи на ма̄я̄. То пак продължава да служи, но служенето му вече приема изкривени форми. А когато накрая поиска да се освободи от материалното робство и да престане да служи в материалния свят, то пожелава да се слее с Бога. Това е поредната му илюзия. Следователно най-доброто нещо, което човек може да направи, е да се отдаде на Бога и така завинаги да се избави от илюзията на ма̄я̄, както утвърждава и Бхагавад-гӣта̄ (7.14):

Върховната Душа, Божествената Личност, може да бъде сравнена с луната в небето, а живите същества – с лунното отражение във водата. Луната в небето е неподвижна и не трепери като отражението си във водата. Всъщност отразената луна също не би трябвало да трепери, както не трепери и истинската луна. Но поради това че потрепва водата, в която луната се отразява, лунното отражение също потрепва, въпреки че самата луна е неподвижна. Движи се водата, а не луната. По същия начин живите същества изглеждат заразени с материални качества: илюзия, скръб и страдания, – въпреки че чистата душа изобщо не притежава подобни характеристики. Тук заслужава внимание думата пратӣяте, която означава „привидно“, „неистинско“ (като преживяванията на човека, който сънува как му отсичат главата). Лунното отражение във водата не е самата луна, а лъчи, отделили се от луната. Отделилите се от Бога частици, които попадат във водите на материалното съществуване, придобиват склонност да трепкат, докато самият Бог е като луната в небето, която никога не се докосва до водата. Слънчевата и лунната светлина, когато се отразяват в материалните предмети, правят тези предмети блестящи и възхитителни. Симптомите на живота могат да се сравнят със светлината на слънцето и луната, която озарява материалните творения – дърветата, планините… Нискоинтелигентните хора приемат отраженията на слънцето и на луната за истинското слънце и истинската луна. От подобни схващания се е оформила чистата монистична философия. Всъщност светлината на слънцето и на луната се различава от самото слънце и от самата луна въпреки постоянната връзка, съществуваща между тях. Лунната светлина, която се разстила из цялото небе, изглежда безличностна, но самата планета Луна притежава качествата на личност, както са личности и живите същества, които я обитават. Под светлината на лунните лъчи различните материални обекти изглеждат относително повече или по-малко значими. Лунната светлина, която се лее над Тадж Махал, изглежда по-красива от същата лунна светлина в пустошта. Въпреки че е една и съща навсякъде, лунната светлина изглежда различна в зависимост от това, какво осветява. Светлината на Бога също се разпространява еднакво над всичко съществуващо, но изглежда различна, защото се отразява от различни обекти. Ето защо човек не трябва да приема лунното отражение върху водната повърхност за истинско и да си изгражда превратна представа за света, гледайки на него през призмата на монистичната философия. Трепкащата природа на луната също не е постоянна. Когато водата е неподвижна, лунното отражение също застива. По-устойчивите обусловени души трепкат по-малко, но поради контакта с материята тази склонност е присъща в една или друга степен на всичко, което се намира в този свят.

По милостта на Божествената Личност Ва̄судева този, който отдава предано служене на Бога, може да се освободи от неустойчивата си природа, породена от отъждествяването с материята или от това, че под материалното въздействие на спекулативните философски разсъждения човек се мисли за Бог. Както се казва в Първа песен, понеже резултат от отдаването на предано служене на Бог Ва̄судева е чистото знание, процесът на преданото служене бързо откъсва живото същество от материалните му представи за битието, връща го в естественото му положение на духовно съществуване дори още в сегашния му живот и го прави недосегаемо за ветровете на материалния свят, които го карат да трепка. Само знанието, което е придобито в процеса на отдаване на предано служене, може да изведе човека до пътя на освобождението. Трупането на знания заради самите знания, без те да са свързани с преданото служене, е безсмислено. Подобни усилия няма да донесат на никого желания резултат. Бог Ва̄судева може да бъде удовлетворен само с предано служене, затова ако иска да получи милостта му, човек трябва да общува с негови чисти предани. Те са преодолели всички материални желания, дори и стремежа към резултатите от плодоносните дейности и философските разсъждения. Ако иска да получи милостта на Бога, човек трябва да общува с чисти предани. Само чрез това общуване той постепенно ще може да се освободи от неустойчивата си природа.

Неустойчивостта на живото същество, за която говорихме по-горе, се дължи на сетивата му. Понеже цялото материално съществуване е предназначено за постигане на сетивно наслаждение, сетивата са оръдия на материалната дейност и причина за трепкането на устойчивата душа. Следователно те трябва да се откъснат от всички материални дейности. Имперсоналистите спират дейностите на сетивата си, като потапят душата в Свръхдушата, Брахман. Но преданите не възпират материалните си сетива от дейности, а вместо това ангажират трансценденталните си сетива в служене на Трансценденталната Върховна Божествена Личност. Във всички случаи придобиването на знание трябва да води до прекратяване на дейностите на сетивата в материалната сфера. След това, ако е възможно, сетивата трябва да се въвлекат в служене за Бога. По природа сетивата са трансцендентални, но заради контакта с материята дейностите им се замърсяват. Човек трябва да излекува сетивата си от материалната болест, а не да ги възпира, както предлагат имперсоналистите. В Бхагавад-гӣта̄ (2.59) се казва, че човек може да преустанови всички материални дейности само когато е удовлетворен благодарение на това че извършва дейности от по-висш порядък. Съзнанието е активно по природа и не може да спре да действа. Принудителното ограничаване на палавото дете не може да разреши проблема. Човек трябва да намери за детето друго, по-интересно занимание и тогава то само ще спре да прави пакости. По същия начин замърсените дейности на сетивата могат да бъдат спрени само когато бъдат заместени с по-съвършени дейности – дейности, свързани с Върховната Божествена Личност. Когато очите съзерцават красивата форма на Бога, а езикът вкусва праса̄д – остатъците от храната, предложена на Бога, – когато ушите слушат за славните му деяния, ръцете почистват храма му, а краката посещават различните храмове на Бога – с две думи, когато всички сетива са заети в разнообразни трансцендентални дейности, само тогава трансценденталните сетива се насищат и завинаги се освобождават от плена на материалните дейности. Богът, който под формата на Свръхдушата се намира във всяко сърце, а в образа на Върховна Божествена Личност пребивава в трансценденталния свят далеч отвъд пределите на материалното творение, наблюдава всички наши дейности. За да може Той да ни дари с благосклонния си поглед и да ни направи свои трансцендентални слуги, всичките ни сетива трябва да бъдат погълнати от трансцендентални дейности. Само тогава сетивата ни ще постигнат пълно удовлетворение и повече няма да чувстват влечение към съблазните на материалния свят.

Ведическите писания, които са съкровищница на мъдростта, препоръчват два различни метода за овладяване на материалните сетива. Единият е процесът на гя̄на, т.е. пътят на философското опознаване на Върховния в аспектите му Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Другият е непосредственото трансцендентално служене за Бога, отдавано с любов и преданост. От тези два най-разпространени метода дадената строфа препоръчва пътя на преданото служене, защото човекът, който е поел по него, не трябва да чака, докато съзреят плодовете на благочестивите му дейности или натрупването на знания донесе резултат. Процесът на преданото служене минава през два етапа. В първия етап човек се занимава с предано служене, като използва сегашните си сетива и съблюдава правилата, изложени в авторитетните свещени писания, а във втория етап развива искрена привързаност към това да служи на прашинките в лотосовите нозе на Бога. Първият етап се нарича са̄дхана-бхакти. Той е предано служене за начинаещи, което се извършва под ръководството на чист предан. Вторият етап се нарича ра̄га-бхакти и в него зрелият предан вече служи спонтанно, воден само от искрената си привързаност към Бога. С тази строфа великият мъдрец Маитрея дава окончателен отговор на всички въпроси на Видура: преданото служене е най-висшето средство да се прекратят страданията на материалното битие. Пътят на философското познание и на мистичната йога може да се използва само като средство за постигане на целта, но ако не е свързан с бхакти, с предано служене, той няма да изведе човека до желания резултат. Като практикува са̄дхана-бхакти, човек постепенно може да се издигне до равнището на ра̄га-бхакти, а с помощта на ра̄га-бхакти, трансценденталното любовно служене, той става толкова могъщ, че придобива власт дори над Всемогъщия Върховен Бог.

Науката за Кр̣ш̣н̣а, т.е. науката за Бога и живите същества, има толкова много тънкости, че дори личност като Видура трябва да се обръща с въпроси към мъдреци като Маитрея. У философстващите мислители се раждат най-различни съмнения относно вечните отношения на живото същество с Бога, но единствено верният извод е този: връзката между Бога и живото същество е като връзката между господар и слуга. Богът е вечният господар, а живите същества са вечните му подвластни. Истинско знание за връзката с Бога постига този, който възстанови изгубеното си съзнание на слуга на Бога, а методът за това възстановяване е преданото служене за Бога. Когато с помощта на авторитети като Маитрея човек постигне ясна представа за нещата, той може да придобие истинско знание и да съсредоточи иначе неспокойния си ум върху пътя, водещ към съвършенството.

Пагубното желание на живото същество във всяко отношение да стане равно с Бога е коренната причина за цялото материално проявление. Самият Бог не се нуждае да сътворява този свят; той не му е необходим дори за да показва в него забавленията си. Обусловената душа, която се намира в плен на външната енергия на Бога, в материалното съществуване е подложена на хиляди беди и нещастия, които ѝ причиняват мними страдания. Богът е господарят на външната енергия ма̄я̄, а живото същество, попаднало сред материалните условия, е подвластно на тази енергия. Напразните му опити да заеме господарското място на Бога стават причина за неговото материално робство, а стремежът на обусловената душа да се слее в едно с Бога е последният капан, приготвен от ма̄я̄.

Безнадеждните глупаци не познават материалните страдания; те безгрижно си изживяват дните и не си задават въпроси за страданията в живота. Този вид хора всъщност са почти на равнището на животните, чието съществуване, според хората, е изпълнено със страдания, но самите животни не осъзнават този факт. Свинята, която живее в мръсотия, съвкуплява се при всеки удобен случай и води тежка борба за съществуване, има много примитивни критерии за щастие, но не съзнава това. Така и хората, които не осъзнават страданията на материалното съществуване и за които е достатъчно да имат секс и работа до несвяст, за да са щастливи, са най-големите глупаци от всички. И все пак, понеже не усещат страданията, те си въобразяват, че се наслаждават на някакво щастие. Истински щастливи обаче са само парамахам̇сите – хората, които са постигнали освобождение и издигайки се над интелигентността, са се установили на трансцендентално равнище. А онези, които не са нито като свинете и кучетата, нито са постигнали равнището на парамахам̇сите, осезателно чувстват страданията на материалния свят. Те трябва да питат за Върховната Истина. Във Веда̄нта сӯтра се казва: атха̄то брахма-джигя̄са̄ – „Сега е време да питаме за Брахман“. За Брахман трябва да питат всички, които се намират в междинното положение между парамахам̇сите и погълнатите от сетивното наслаждение глупаци, които са забравили какво е себепознание.

Страданията на обусловената душа са призрачни и нямат реална основа, като преживяванията на човек, който насън вижда как му отсичат главата. Но макар на теория тези думи да са безспорна истина, обикновеният човек или начинаещият, който едва е поел по трансценденталния път, много трудно може да осъзнае на практика тази истина. И все пак, като служи на велики трансценденталисти като Маитрея Муни и постоянно общува с тях, човек може да преодолее заблудата, че душата страда от материалните болки.

Общуването с истински духовен учител, подобен на мъдреца Маитрея, е абсолютно необходимо условие за постигане на трансцендентална привързаност към непосредственото служене за Бога. Богът е враг на демона Мадху, или, с други думи, враг на страданията на своя чист предан. В тази строфа особено важна е думата рати-ра̄сах̣. Човек служи на Бога в различни трансцендентални настроения, или отношения: отношения на неутралитет, на служене, на приятелство, на родителска и на съпружеска любов. Живото същество, което е постигнало освобождение и отдава на Бога трансцендентално служене, изпитва влечение към някое от описаните по-горе отношения и погълнато от трансценденталното любовно служене, по естествен начин се освобождава от привързаността си да служи на материалния свят. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (2.59): раса-варджам̇ расо 'пй ася парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате.

Пътят на освобождението, както твърдят всички авторитети, е човек да служи на трансценденталистите маха̄тми. Според Бхагавад-гӣта̄ маха̄тми са чистите предани, които са поели пътя към Вайкун̣т̣ха, Божието царство; те постоянно слушат за величието на Бога и го възпяват, вместо безплодно да разискват абстрактни философии. Общуването с чисти предани се е препоръчвало от незапомнени времена, но Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху особено силно изтъква необходимостта от него в сегашната епоха, епоха на раздори и лицемерие. Дори този, който не е натрупал достатъчно отречения, може да напредва по пътя към къщи, обратно при Бога, ако приеме подслон при маха̄тмите, които слушат и възпяват величието на Бога.

Напълно удовлетворен от отговорите на мъдреца Маитрея, Видура пожелал да разбере останалите етапи от съзидателните дейности на Бога. Затова той отново се върнал към предишната тема.

Първият пуруш̣а е Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, вторият е Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, а третият – Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у създава вира̄т̣-пуруш̣а, гигантската форма, в която плуват всички планети заедно с техните различни обитатели и природни богатства.

Човешкият род, наречен мануш̣я-сара, произлиза от Манувците, които са синове и внуци на Праджа̄пати Брахма̄. Техните потомци населяват различните планети и управляват вселената.

Ясмин вигя̄те сарвам евам̇ вигя̄там̇ бхавати. Този ведически химн гласи, че преданият на Бога знае всичко, което е свързано с Бога – и това, което е материално, и духовното. Преданите не се ограничават само в рамките на емоциите, както смятат някои нискоинтелигентни хора. Те са много практични. Те знаят всичко, което може да се узнае, както и всички подробности около начина, по който Богът управлява различните си творения.

Въпреки че Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара, трите инкарнации на материалните гун̣и на природата, са главните божества, които сътворяват, поддържат и разрушават космическото проявление, те не са върховните повелители. Крайната цел, причината на всички причини, е Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Той е а̄шрая – окончателното убежище, в което потъва всичко съществуващо.

Деленето на човешкото общество на четири съсловия (бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри) и четири степени в духовния живот (брахмача̄рӣ, гр̣хастхи, ва̄напрастхи и сання̄сӣ) се прави въз основа на качествата на хората, на тяхното образование и култура и на духовния напредък, който те са постигнали чрез овладяване на ума и сетивата. Това делене се основава на специфичната природа на всеки конкретен човек, а не на произхода му. В тази строфа произходът дори не се споменава, защото е фактор без съществено значение. От историята научаваме, че Видура бил син на майка шӯдра̄н̣ӣ; и въпреки това той притежава качества, които го правят по-достоен и от бра̄хман̣а, защото, както виждаме тук, е ученик на великия мъдрец Маитрея Муни. Човек не може да разбере смисъла на ведическите химни, ако не е постигнал качества поне на бра̄хман̣а. Маха̄бха̄рата също е част от Ведите, но е предназначена за жени, шӯдри и двиджа-бандху, недостойни потомци на висшите съсловия. Като изучават Маха̄бха̄рата, по-малко интелигентните хора също могат да се възползват от наставленията на Ведите.

Особено важна тук е думата тантрам. Понякога хората се заблуждават, че тантрам е науката за черните магии, която използват материалистите, отдали се на сетивно наслаждение. В случая обаче тантрам се отнася до науката за преданото служене, изложена от Шрӣла На̄рада Муни. Човек може да се възползва от неговите обяснения за регулиращите принципи и правила в преданото служене и да напредва по пътя на преданото служене за Бога. Философията са̄н̇кхя лежи в основата на процеса на познанието, както ще обясни мъдрецът Маитрея. Тази философия, изложена от Капиладева, сина на Девахӯти, е единствено достоверният източник на знание за Върховната Истина. Знанието, което не се основава на философията са̄н̇кхя, е произволно умопостроение и не може да донесе никаква съществена полза.

Комбинирането между живи същества, които се намират в различни гун̣и на материалната природа, се нарича кръстосване. Безверните атеисти отричат съществуването на Бога, затова техните философски системи са пълни с противоречия. Атеистичните философии винаги си противоречат помежду си. Различните видове живот са доказателство за многообразието от съчетания на гун̣ите на материалната природа.

На различните планети, звезди и светещи небесни тела продължителността на деня и нощта, както и на месеците и годините е различна. Измеренията на времето на висшите планети като Луната и Венера се различават от измеренията му на Земята. Казано е, че един ден на висшите планети по продължителност е равен на шест земни месеца. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че един ден на Брахмалока е равен на общата продължителност на четирите юги, умножена по хиляда, т.е. на четири милиона и триста хиляди по хиляда. По аналогичен начин може да се изчисли продължителността и на месеците и годините на Брахмалока.

Изкопаването на водоизточници за обществени нужди е важна форма на благотворителност, а оттеглянето от семейния живот след навършването на петдесет години е велика проява на отречение, на която са способни само мъдрите хора.

Всички религиозни дейности в крайна сметка са предназначени да удовлетворят Върховната Божествена Личност. Богът е бащата на всички религиозни принципи. В Бхагавад-гӣта̄ (7.16) се казва, че четири вида благочестиви хора се обръщат към Бога чрез предано служене – нуждаещите се, нещастните, мъдрите и любопитните. Предаността и на четирите групи е примесена с материални привързаности. Над тях стоят чистите предани, чиято преданост не е осквернена от материалните примеси на плодоносните дейности или умозрителното познание. А хората, които през целия си живот са вършили само грехове, са наречени демони (7.15). Те са напълно лишени от знание, независимо че може да са направили научна кариера. Такива грешници никога не изпитват желание да удовлетворят Бога.

Много неща могат да се научат от един истински духовен учител. Истинският духовен учител не прави разлика между своите последователи, ученици и синове. Той е неизменно милостив към тях и винаги им говори по трансценденталните въпроси, дори когато те не го молят за това. Такава е природата на истинския духовен учител. Видура призовал Маитрея Муни да говори и за нещата, за които може да е пропуснал да го помоли.

В Брахма сам̇хита̄ (5.47 – 48) се казва, че всички материални творения с неизброимите вселени се появяват и изчезват с диханието на Маха̄-виш̣н̣у, който лежи, потънал в йога-нидра̄, своя мистичен сън.

„Говинда, изначалната Върховна Божествена Личност (Бог Кр̣ш̣н̣а), спи вечен сън във водите на Причинния океан, за да сътвори в съня си безброй вселени. Той лежи в тези води чрез собствената си вътрешна енергия. Аз обожавам него – изначалния Върховен Бог.

От диханието му се появяват неизброими вселени, а когато Той отново си поеме дъх, всички повелители на вселените загиват. Тази пълна част на Върховния Бог се нарича Маха̄-виш̣н̣у и е част от частта на Бог Кр̣ш̣н̣а. Обожавам Говинда, изначалния Бог“.

След унищожението на материалните творения Богът и неговото царство отвъд Причинния океан продължават да съществуват, както и обитателите на това царство, спътниците на Бога. Спътниците на Бога са далеч по-много на брой от живите същества, които са забравили Бога заради контакта с материята. Тук се опровергава имперсоналното тълкуване на думата ахам от четирите първоначални строфи на Бха̄гаватам – ахам ева̄сам ева̄гре и т.н. Богът и вечните му спътници остават да съществуват и след унищожението. Въпросът на Видура недвусмислено сочи, че цялото обкръжение на Бога остава да съществува и след унищожението на материалния свят. Това се потвърждава също така в Ка̄шӣ кхан̣д̣а, която Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ цитират, следвайки примера на Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ.

„Преданите на Бога никога не прекратяват индивидуалното си съществуване, дори и при разрушаването на цялото космическо проявление. Богът и преданите, които общуват с него, съществуват вечно както в материалния, така и в духовния свят“.

По природа живите същества са слуги на Бога, който може да приема всякакъв вид служене от всекиго. Ясно е казано (Бхагавад-гӣта̄, 5.29), че Богът е върховният наслаждаващ се на плодовете от всички жертвоприношения и отречения, собственикът на всичко съществуващо и приятелят на всички живи същества. Това е неговото истинско положение. Затова когато живото същество признава, че всичко принадлежи на Бога, и действа по начин, който съответства на това разбиране, то възвръща истинското си положение. За да може живото същество да се издигне до това равнище на знание, то се нуждае от духовно общуване. Истинският духовен учител желае учениците му да се научат как да отдават на Бога трансцендентално служене, а учениците от своя страна разбират, че трябва да научат за вечните отношения на Бога и живото същество от себепознала се душа. За да може да разпространява трансцендентално знание, човек трябва да се просветли с мъдростта на Ведите и да прекрати светските си дейности. До това се свежда смисълът въпросите, зададени в тази строфа.

Мнозина неопитни хора твърдят, че човек може да постигне себепознание и без помощта на духовен учител. Те отхвърлят необходимостта от приемане на духовен учител и като отстояват възгледа, че духовният учител не е нужен, сами се опитват да влязат в ролята на духовни учители. Но Шрӣмад Бха̄гаватам не одобрява подобни схващания. Дори великият трансцендентален учен Вя̄садева имал нужда от духовен учител и подготвил възвишеното произведение Шрӣмад Бха̄гаватам под наставленията на своя духовен водач На̄рада. Дори Бог Чайтаня, който е самият Кр̣ш̣н̣а, имал духовен учител. Нещо повече, за да получи знание, дори Бог Кр̣ш̣н̣а се обърнал към духовен учител (Са̄ндӣпани Муни). Всички а̄ча̄рии и светци на този свят са имали духовни учители. В Бхагавад-гӣта̄ Арджуна приел Бог Кр̣ш̣н̣а за свой духовен учител, въпреки че това формално признание съвсем не било нужно. И така, необходимостта от приемане на духовен учител не подлежи на съмнение. Единственото условие е духовният учител да бъде истински, т.е. да е звено от веригата на автентична ученическа последователност, наречена парампара̄.

Сӯрите – великите учени и философи – далеч невинаги са безгрешни (анагха). Анагха-сӯри е чистият предан на Бога. Ония, които не са чисти предани или искат да бъдат равни на Бога, не принадлежат към анагха-сӯрите. Чистите предани са оставили много книги, които откриват на хората знанието, съдържащо се в автентичните свещени писания. По поръка на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ и неговите помощници са написали редица произведения, които да ръководят начинаещите предани. Всеки, който иска да се издигне до равнището на чист предан на Бога, трябва да се обърне за помощ към тези книги.

Видура задал много въпроси, за да може да разбере принципите на трансценденталното любовно служене за Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (2.41), преданото служене за Бога е единствената цел на предания, затова неговият ум не се отклонява в други посоки и не знае съмнения. Видура се стремял напълно да се потопи в служенето за Бога, без да се отклонява към нищо друго. Тук той нарича Маитрея Муни свой приятел не защото е негов син, а защото Маитрея наистина е приятел на всички, които под влиянието на материята са загубили духовното си зрение.

Най-съвършеният акт на благотворителност е да се даде закрила на обикновените хора от тревогите на материалното съществуване. Това може да се постигне само като се извършват дейности в предано служене за Бога. Подобно знание е несравним дар. Изучаването на Ведите, извършването на жертвоприношения и щедрото раздаване на милостиня – всичко това, взето заедно, не може да защити човека дори отчасти от страданията на материалното съществуване, от които преданото служене дава пълна закрила. Милостта на Маитрея е помощ, насочена не само към Видура; предназначена за цялото човечество, тя носи освобождение и на всички останали, от всички епохи. Тази милост на Маитрея го прави безсмъртен.

Великите учени мъдреци като Маитрея Муни винаги са готови да разказват за трансценденталните дейности на Бога. Подканен от Видура да говори, Маитрея Муни се усмихнал, защото изпитвал истинско трансцендентално блаженство.