Шрӣмад Бха̄гаватам 3.7.38

По природа живите същества са слуги на Бога, който може да приема всякакъв вид служене от всекиго. Ясно е казано (Бхагавад-гӣта̄, 5.29), че Богът е върховният наслаждаващ се на плодовете от всички жертвоприношения и отречения, собственикът на всичко съществуващо и приятелят на всички живи същества. Това е неговото истинско положение. Затова когато живото същество признава, че всичко принадлежи на Бога, и действа по начин, който съответства на това разбиране, то възвръща истинското си положение. За да може живото същество да се издигне до това равнище на знание, то се нуждае от духовно общуване. Истинският духовен учител желае учениците му да се научат как да отдават на Бога трансцендентално служене, а учениците от своя страна разбират, че трябва да научат за вечните отношения на Бога и живото същество от себепознала се душа. За да може да разпространява трансцендентално знание, човек трябва да се просветли с мъдростта на Ведите и да прекрати светските си дейности. До това се свежда смисълът въпросите, зададени в тази строфа.