Шрӣмад Бха̄гаватам 3.7.37

В Брахма сам̇хита̄ (5.47 – 48) се казва, че всички материални творения с неизброимите вселени се появяват и изчезват с диханието на Маха̄-виш̣н̣у, който лежи, потънал в йога-нидра̄, своя мистичен сън.

„Говинда, изначалната Върховна Божествена Личност (Бог Кр̣ш̣н̣а), спи вечен сън във водите на Причинния океан, за да сътвори в съня си безброй вселени. Той лежи в тези води чрез собствената си вътрешна енергия. Аз обожавам него – изначалния Върховен Бог.

От диханието му се появяват неизброими вселени, а когато Той отново си поеме дъх, всички повелители на вселените загиват. Тази пълна част на Върховния Бог се нарича Маха̄-виш̣н̣у и е част от частта на Бог Кр̣ш̣н̣а. Обожавам Говинда, изначалния Бог“.

След унищожението на материалните творения Богът и неговото царство отвъд Причинния океан продължават да съществуват, както и обитателите на това царство, спътниците на Бога. Спътниците на Бога са далеч по-много на брой от живите същества, които са забравили Бога заради контакта с материята. Тук се опровергава имперсоналното тълкуване на думата ахам от четирите първоначални строфи на Бха̄гаватам – ахам ева̄сам ева̄гре и т.н. Богът и вечните му спътници остават да съществуват и след унищожението. Въпросът на Видура недвусмислено сочи, че цялото обкръжение на Бога остава да съществува и след унищожението на материалния свят. Това се потвърждава също така в Ка̄шӣ кхан̣д̣а, която Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ цитират, следвайки примера на Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ.

„Преданите на Бога никога не прекратяват индивидуалното си съществуване, дори и при разрушаването на цялото космическо проявление. Богът и преданите, които общуват с него, съществуват вечно както в материалния, така и в духовния свят“.