Шрӣмад Бха̄гаватам 3.7.14

Ведическите писания, които са съкровищница на мъдростта, препоръчват два различни метода за овладяване на материалните сетива. Единият е процесът на гя̄на, т.е. пътят на философското опознаване на Върховния в аспектите му Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Другият е непосредственото трансцендентално служене за Бога, отдавано с любов и преданост. От тези два най-разпространени метода дадената строфа препоръчва пътя на преданото служене, защото човекът, който е поел по него, не трябва да чака, докато съзреят плодовете на благочестивите му дейности или натрупването на знания донесе резултат. Процесът на преданото служене минава през два етапа. В първия етап човек се занимава с предано служене, като използва сегашните си сетива и съблюдава правилата, изложени в авторитетните свещени писания, а във втория етап развива искрена привързаност към това да служи на прашинките в лотосовите нозе на Бога. Първият етап се нарича са̄дхана-бхакти. Той е предано служене за начинаещи, което се извършва под ръководството на чист предан. Вторият етап се нарича ра̄га-бхакти и в него зрелият предан вече служи спонтанно, воден само от искрената си привързаност към Бога. С тази строфа великият мъдрец Маитрея дава окончателен отговор на всички въпроси на Видура: преданото служене е най-висшето средство да се прекратят страданията на материалното битие. Пътят на философското познание и на мистичната йога може да се използва само като средство за постигане на целта, но ако не е свързан с бхакти, с предано служене, той няма да изведе човека до желания резултат. Като практикува са̄дхана-бхакти, човек постепенно може да се издигне до равнището на ра̄га-бхакти, а с помощта на ра̄га-бхакти, трансценденталното любовно служене, той става толкова могъщ, че придобива власт дори над Всемогъщия Върховен Бог.