Шрӣмад Бха̄гаватам 3.7.13
Деванагари
यदेन्द्रियोपरामोऽथ द्रष्ट्रात्मनि परे हरौ ।
विलीयन्ते तदा क्लेशा: संसुप्तस्येव कृत्स्नश: ॥ १३ ॥
विलीयन्ते तदा क्लेशा: संसुप्तस्येव कृत्स्नश: ॥ १३ ॥
Стих
ядендрийопара̄мо 'тха
драш̣т̣ра̄тмани паре харау
вилӣянте тада̄ клеш̣а̄х̣
сам̇суптасйева кр̣тснашах̣
драш̣т̣ра̄тмани паре харау
вилӣянте тада̄ клеш̣а̄х̣
сам̇суптасйева кр̣тснашах̣
Дума по дума
яда̄ — когато; индрия — сетива; упара̄мах̣ — удовлетворени; атха — така; драш̣т̣р̣-а̄тмани — наблюдателя, Свръхдушата; паре — в Трансценденталното; харау — на Върховната Божествена Личност; вилӣянте — потъва в; тада̄ — тогава; клеш̣а̄х̣ — страдания; сам̇суптася — този, който се е насладил на здрав сън; ива — като; кр̣тснашах̣ — напълно.
Превод
Когато сетивата намерят удовлетворение в Свръхдушата, Божествената Личност, която наблюдава дейностите на живото същество, и потънат в Нея, всички страдания окончателно ще се разсеят като след пробуждане от дълбок сън.
Пояснение
Неустойчивостта на живото същество, за която говорихме по-горе, се дължи на сетивата му. Понеже цялото материално съществуване е предназначено за постигане на сетивно наслаждение, сетивата са оръдия на материалната дейност и причина за трепкането на устойчивата душа. Следователно те трябва да се откъснат от всички материални дейности. Имперсоналистите спират дейностите на сетивата си, като потапят душата в Свръхдушата, Брахман. Но преданите не възпират материалните си сетива от дейности, а вместо това ангажират трансценденталните си сетива в служене на Трансценденталната Върховна Божествена Личност. Във всички случаи придобиването на знание трябва да води до прекратяване на дейностите на сетивата в материалната сфера. След това, ако е възможно, сетивата трябва да се въвлекат в служене за Бога. По природа сетивата са трансцендентални, но заради контакта с материята дейностите им се замърсяват. Човек трябва да излекува сетивата си от материалната болест, а не да ги възпира, както предлагат имперсоналистите. В Бхагавад-гӣта̄ (2.59) се казва, че човек може да преустанови всички материални дейности само когато е удовлетворен благодарение на това че извършва дейности от по-висш порядък. Съзнанието е активно по природа и не може да спре да действа. Принудителното ограничаване на палавото дете не може да разреши проблема. Човек трябва да намери за детето друго, по-интересно занимание и тогава то само ще спре да прави пакости. По същия начин замърсените дейности на сетивата могат да бъдат спрени само когато бъдат заместени с по-съвършени дейности – дейности, свързани с Върховната Божествена Личност. Когато очите съзерцават красивата форма на Бога, а езикът вкусва праса̄д – остатъците от храната, предложена на Бога, – когато ушите слушат за славните му деяния, ръцете почистват храма му, а краката посещават различните храмове на Бога – с две думи, когато всички сетива са заети в разнообразни трансцендентални дейности, само тогава трансценденталните сетива се насищат и завинаги се освобождават от плена на материалните дейности. Богът, който под формата на Свръхдушата се намира във всяко сърце, а в образа на Върховна Божествена Личност пребивава в трансценденталния свят далеч отвъд пределите на материалното творение, наблюдава всички наши дейности. За да може Той да ни дари с благосклонния си поглед и да ни направи свои трансцендентални слуги, всичките ни сетива трябва да бъдат погълнати от трансцендентални дейности. Само тогава сетивата ни ще постигнат пълно удовлетворение и повече няма да чувстват влечение към съблазните на материалния свят.