Шрӣмад Бха̄гаватам 3.7.19
Деванагари
यत्सेवया भगवत: कूटस्थस्य मधुद्विष: ।
रतिरासो भवेत्तीव्र: पादयोर्व्यसनार्दन: ॥ १९ ॥
रतिरासो भवेत्तीव्र: पादयोर्व्यसनार्दन: ॥ १९ ॥
Стих
ят-севая̄ бхагаватах̣
кӯт̣а-стхася мадху-двиш̣ах̣
рати-ра̄со бхавет тӣврах̣
па̄дайор вясана̄рданах̣
кӯт̣а-стхася мадху-двиш̣ах̣
рати-ра̄со бхавет тӣврах̣
па̄дайор вясана̄рданах̣
Дума по дума
ят — на когото; севая̄ — чрез служене; бхагаватах̣ — на Божествената Личност; кӯт̣а-стхася — на неизменния; мадху-двиш̣ах̣ — врага на Мадху асура; рати-ра̄сах̣ — привързаност в различни взаимоотношения; бхавет — се развива; тӣврах̣ — в най-висш екстаз; па̄дайох̣ — на нозете; вясана — страдания; арданах̣ — избавящо.
Превод
Като служи в нозете на духовния учител, човек постига състоянието на трансцендентален екстаз в служенето за Божествената Личност, неизменния враг на демона Мадху, а това служене го избавя от всички материални страдания.
Пояснение
Общуването с истински духовен учител, подобен на мъдреца Маитрея, е абсолютно необходимо условие за постигане на трансцендентална привързаност към непосредственото служене за Бога. Богът е враг на демона Мадху, или, с други думи, враг на страданията на своя чист предан. В тази строфа особено важна е думата рати-ра̄сах̣. Човек служи на Бога в различни трансцендентални настроения, или отношения: отношения на неутралитет, на служене, на приятелство, на родителска и на съпружеска любов. Живото същество, което е постигнало освобождение и отдава на Бога трансцендентално служене, изпитва влечение към някое от описаните по-горе отношения и погълнато от трансценденталното любовно служене, по естествен начин се освобождава от привързаността си да служи на материалния свят. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (2.59): раса-варджам̇ расо 'пй ася парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате.