Напускането на Бог Кр̣ш̣н̣а

Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, Богът дошъл на Земята, за да защити вярващите и да унищожи неблагочестивите. С приключването на битката при Курукш̣етра и установяването на управлението на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира мисията на Бога била изпълнена. Па̄н̣д̣авите, и особено Шрӣ Арджуна, били вечни спътници на Бога, затова Арджуна отишъл в Два̄рака̄ да попита Бога какво смята да прави по-нататък.

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е ад инфинитум, безкрайно по-могъщ от слънцето – най-могъщото нещо, което познаваме. По време на едно негово вдишване и издишване се създават и унищожават милиони и милиарди слънца. В материалния свят слънцето е източникът на всичко, което се създава, също и на цялата материална енергия и само благодарение на него имаме всичко, което ни е необходимо за живот. Затова когато Богът бил на Земята, благодарение на личното му присъствие всичко, което е необходимо, за да живеят хората в мир и благоденствие, и особено религията и знанието, било проявено в пълна степен, както благодарение на сияйното слънце всичко се облива в светлина. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира започнал да забелязва някои смущаващи явления в царството си и много се разтревожил за Арджуна, който вече дълго време отсъствал. Царят не знаел дали в Два̄рака̄ всичко е наред. Той предчувствал, че Бог Кр̣ш̣н̣а вече е напуснал Земята, иначе нямало да се явяват такива страшни знамения.

Когато човешката общност прекъсне любовните си взаимоотношения с Върховната Божествена Личност, се нарушава реда в хода на годишните времена, хората започват да изкарват прехраната си по нечестни начини, разпространяват се алчността, гнева и измамите. Промяната в естествения ход на годишните времена означава явленията, характерни за даден сезон, да се появяват в друг сезон – например дъждовният сезон да идва през есента, а цветята и плодовете, характерни за даден сезон, да узряват в друг. Нерелигиозните хора винаги са алчни, гневни и коварни. Те са способни да си изкарват прехраната с всякакви средства – почтени и непочтени. По време на управлението на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не съществували такива явления. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира с удивление забелязал леките изменения в религиозната атмосфера на царството си и веднага предположил, че Богът вече е напуснал Земята. Когато човек се отклонява от предписания си професионален дълг, той изкарва прехраната си по нечестен начин. За всички – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри – има предписани задължения. Когато човек се отклони от предписания си дълг и започне да следва нечий чужд дълг, той е поел по нечестен и неверен път. Той започва да се стреми към богатства и власт, защото няма по-висша цел в живота си и мисли, че всичко свършва със земното му съществуване, продължаващо само някакви жалки години. Причина за всички такива отклонения в човешкото общество е невежеството; и могъщото слънце Шрӣмад Бха̄гаватам разпръсква лъчите си, за да разсее това невежество, особено в тази епоха на деградация.

Обусловеното същество е получило четири недостатъка, които развалят дейностите му: склонността да извършва грешки, склонността да бъде заблуждавано, склонността да мами другите и несъвършенството на сетивата му. Това са признаците на несъвършенството, а от тях най-забележителна е склонността му да мами другите. Обусловените души я притежават, защото в материалния свят са обладани предимно от противоестественото желание да господстват над материалната природа. В чистото си състояние живото същество не е обусловено от тези закони, защото съзнава, че е вечно подчинено на Върховното същество и е по-добре да остане подчинено, отколкото неестествено да се опитва да господства над собствеността на Върховния Бог. Обусловеното живо същество никога не може да постигне удовлетворение, даже и да стане господар на всичко, което съзира (което е абсолютно невъзможно), затова то става жертва на много измами, дори и в отношенията си с най-близките. Когато всички се намират в такова състояние на неудовлетвореност, не може да има съгласие дори между бащи и синове или между съпрузи. Но всички тези трудности могат да се преодолеят по един начин – с предано служене на Бога. Лицемерието може да бъде прогонено от този свят само като се отдава предано служене на Бога. Когато видял тези отклонения, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира предположил, че Бог Кр̣ш̣н̣а е напуснал Земята.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил благочестив цар и веднага се разтревожил, когато сред обществото се разпространили такива неестествени за човека пороци като алчността, гнева, неверието и лицемерието. Оттук става ясно, че по онова време хората не познавали тези признаци на деградацията в обществото и с удивление наблюдавали появата им, съпътстваща идването на Кали юга, епохата на раздорите.

Както вече казахме, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, има множество пълни експанзии, които макар да са еднакво могъщи, изпълняват различни задачи. В Бхагавад-гӣта̄ има най-различни изявления на Бога, които се отнасят до различни пълни части или части от пълните му части. Например в Бхагавад-гӣта̄ Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:

„Аз идвам всеки път, когато настъпи упадък в следването на религиозните принципи и безбожието вземе връх“ (Бхагавад-гӣта̄, 4.7).

„Аз се появявам във всяка епоха, за да освободя вярващите, да унищожа негодниците и да възстановя принципите на предписаните задължения“ (Бхагавад-гӣта̄, 4.8).

„Ако престанех да действам, цялото човечество щеше да тръгне в погрешна посока. По този начин Аз щях да стана причина за създаването на нежелано поколение и щях да наруша мира и спокойствието на всички дарени със съзнание същества“ (Бхагавад-гӣта̄, 3.24).

„Обикновените хора следват всичко, което извършва великият човек. Нормите и правилата, които той установява с примера си, ги следва целият свят“ (Бхагавад-гӣта̄, 3.21).

Горните твърдения на Бога се отнасят до различни пълни негови части, до такива експанзии, като Сан̇карш̣ан̣а, Ва̄судева, Прадюмна, Анируддха и На̄ра̄ян̣а. Те са различни трансцендентални проявления на същността му, но въпреки това като Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Богът обменя трансцендентални взаимоотношения с различните си предани в едно друго измерение. Бог Кр̣ш̣н̣а идва лично във всяка вселена веднъж на всеки двадесет и четири часа от живота на Брахма̄ (или веднъж на всеки 8 640 000 000 земни години) и проявява всичките си трансцендентални забавления в определена последователност. Но в тези забавления функциите, които изпълняват Бог Кр̣ш̣н̣а, Бог Ва̄судева и т.н., са неразгадаемо сложни за обикновените хора. Между Аза на Бога и трансценденталното му тяло няма разлика. Експанзиите му изпълняват различни дейности. Но когато Той се появи лично като Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, благодарение на непроницаемата му енергия, наречена йога-ма̄я̄, останалите пълни части също се присъединяват към него; така Бог Кр̣ш̣н̣а от Вр̣нда̄вана се различава от Бог Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄. Благодарение на непроницаемата му енергия формата на Бог Кр̣ш̣н̣а като вира̄т̣-рӯпа също се различава от него самия. Вира̄т̣-рӯпа, която Той показал на бойното поле Курукш̣етра, е материалното схващане за формата му. Следователно човек трябва да разбере, че когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил „убит“ от стрелата на ловеца, Той просто оставил „материалното“ си тяло в материалния свят. Богът е каиваля, за него няма разлика между материята и духа, защото Той създава всичко. Затова фактът, че напуска един вид тяло или приема друго тяло, не означава, че Той е като обикновените живи същества. Всички тези дейности са едновременно еднакви и различни помежду си благодарение на действието на непроницаемата му енергия. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира оплаквал вероятното заминаване на Бога, защото е естествено човек да скърби, когато се разделя със скъп приятел. Но в действителност Богът никога не напуска трансценденталното си тяло, въпреки че неинтелигентните мислят другояче. Самият Бог в Бхагавад-гӣта̄ осъжда тези ограничени хора и ги нарича мӯд̣хи. Това, че Богът напуска тялото си, означава, че отново оставя пълните си части в съответните дха̄ми (трансцендентални обители), както оставил вира̄т̣-рӯпа в материалния свят.

Материално благоденствие означава да имаш добра съпруга, достатъчно земя, добри деца, аристократичен произход, да побеждаваш съперниците си и чрез извършването на благочестиви дейности да си осигуриш раждане във висшите небесни планети, където има по-големи материални удобства. Тези благоприятни условия се постигат не с упорит труд или по нечестен начин, а само по милостта на Бога. Към усилията, които полага човек, трябва да се прибави и благословията на Бога. Без неговата благословия, само със собствени усилия никой не може да постигне успех. Съвременните хора от Кали юга вярват само в собствените си сили и отричат благословията на Върховния Бог. Дори един виден сання̄сӣ от Индия в една своя реч, произнесена в Чикаго, отхвърли милостта на Върховния Бог. Но ако се обърнем към ведическите ша̄стри, към Шрӣмад Бха̄гаватам, ще открием, че крайното разрешение за успешното осъществяване на всички дейности се намира в ръцете на Върховния Бог. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира признава това, говорейки за успеха, който постигнал в личния си живот. Добре е човек да следва примера на великия цар и предан на Бога, за да бъде животът му ползотворен. Ако човек можеше да постига успех без разрешението на Бога, тогава всеки лекар щеше да може да излекува всичките си пациенти. Един болен може да умре въпреки най-съвременното лечение, провеждано от най-квалифициран специалист. И в същото време става така, че за най-голямо удивление на всички друг оздравява, въпреки че е бил безнадежден случай и не е бил подложен на правилно лечение. Следователно разрешението на Бога е непосредствената причина за всичко, което се случва, било то добро или лошо. Всеки преуспял човек трябва да бъде благодарен на Бога за това, което е постигнал.

Материалният прогрес на цивилизацията означава усилване на трите вида страдания, причинявани от влиянието на небесните сили, от природните явления по земята и от страданията на тялото или на ума. Под влияние на звездите и на другите небесни тела настават много природни бедствия: нетърпими горещини, студове, проливни дъждове, суша, епидемии и глад. Те всички носят страдания за тялото и за ума. Създадената от човека материална наука не е в състояние да направи нищо, за да победи трите вида страдания. Те са като наказания, наложени от висшата енергия ма̄я̄ по указание на Върховния Бог. Така че постоянното съприкосновение с Бога чрез предано служене може да донесе на човека облекчение, без да препятства изпълнението на човешките му задължения. Но асурите, които не вярват в съществуването на Бога, си измислят собствени начини да се избавят от тези страдания и никога не успяват. В Бхагавад-гӣта̄ (7.14) ясно се казва, че насрещното влияние на материалната енергия никога не може да се преодолее заради обвързващите следствия от действието на трите проявления. Може да го превъзмогне само този, който се посвети напълно на преданото служене в лотосовите нозе на Бога.

Материалното съществувание е изпълнено с нежеланите неща, които ни налага една по-висша енергия. Ние не можем да разберем, че те идват под въздействието на трите проявления на материалната природа. Ако очите, ръцете и бедрата на човек постоянно треперят, той трябва да знае, че предстои нещо неприятно. Тези нежелани тревоги могат да се сравнят с горски пожар. Никой не отива в гората, за да прави пожар; той възниква сам и поставя горските обитатели в изключителни трудности. Хората не са в състояние да потушат такъв пожар. Той може да бъде угасен само от дъждовните облаци, които изпраща милостивият Бог. По същия начин с плановете си човек не може да спре нещастията в живота си, макар и да не ги желае. Те могат да бъдат отстранени само по милостта на Бога, който изпраща упълномощените си представители, за да просветли човешките същества и да ги спаси от всички страдания.

Това са някои от лошите предзнаменования, които показват, че скоро ще се случи нещо неприятно.

Хастина̄пура, столицата на Па̄н̣д̣авите, се намирала някъде близо до днешния Ню Делхи, а царството на Уграсена било в Матхура̄. Връщайки се от Два̄рака̄ в Делхи, Арджуна със сигурност бил минал през Матхура̄, затова въпросите за царя на Матхура̄ били напълно основателни. Редом с имената на другите роднини е споменато и името на Ра̄ма (Балара̄ма) и към него са добавени думите „Божествената Личност“, защото като прака̄ша-виграха на Бог Кр̣ш̣н̣а Бог Балара̄ма е непосредствена експанзия на виш̣н̣у-таттва. Макар че Върховният Бог е единствен и неповторим, Той се разширява в много други живи същества. Живите същества, които са виш̣н̣у-таттва, са експанзии на Върховния Бог, равни с него в качествено и количествено отношение. Но експанзиите джӣва-шакти, отнасящи се към категорията на обикновените живи същества, не са равни на Бога. Който смята, че джӣва-шакти и виш̣н̣у-таттва са на едно равнище, е обречена душа от този свят. Шрӣ Ра̄ма (Балара̄ма) е покровител на преданите на Бога. Баладева е духовният учител на всички предани и падналите души се освобождават благодарение на неговата милост. По времето на Бог Чайтаня Шрӣ Баладева се появил като Шрӣ Нитя̄нанда Прабху и показал безпричинната си милост, освобождавайки братята Джага̄и и Ма̄дха̄и, две най-паднали души. Затова тук се подчертава, че Балара̄ма е покровител на преданите на Бога. Само с неговата божествена милост човек може да се доближи до Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Шрӣ Балара̄ма е инкарнация на милостта на Бога и се появява във формата на духовния учител, спасител на чистите предани.

Прадюмна и Анируддха също са експанзии на Божествената Личност и затова те също са виш̣н̣у-таттва. В Два̄рака̄ Бог Васудева извършва трансценденталните си забавления заедно с пълните си експанзии Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха и затова всяка една от тях може да бъде наречена Божествена Личност, както тук е назован Анируддха.

Както вече се каза, Бог Кр̣ш̣н̣а имал шестнайсет хиляди сто и осем съпруги и всяка му родила десет сина. Това прави сто шейсет и една хиляди и осемдесет синове. Те израснали и на свой ред всеки от тях имал десет сина. Това означава, че общият брой на членовете на семейството на Бога бил около един милион шестстотин и десет хиляди и осемстотин. Богът е баща на всички живи същества, а те са безброй, затова само някои от тях можели да участват в трансценденталните му забавления на Земята в Два̄рака̄. Не е чудно, че семейството на Бога било толкова многочислено. По-добре ще бъде, ако се откажем да сравняваме положението на Бога с нашето. Ако разберем поне отчасти измеренията на трансценденталната същност на Бога, ще разберем тази истина много лесно. Когато питал за синовете и внуците на Бога от Два̄рака̄, Юдхиш̣т̣хира споменал само най-главните от тях, защото не можел да помни имената на всички негови потомци.

Уддхава и останалите постоянни придружители на Бог Кр̣ш̣н̣а са освободени души, които дошли с Бог Кр̣ш̣н̣а в материалния свят, за да подпомогнат изпълнението на мисията му. Па̄н̣д̣авите също са освободени души, дошли с Бог Кр̣ш̣н̣а, за да му служат по време на трансценденталните му забавления на Земята. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.8), Богът и вечните му придружители, освободени души като него, идват на Земята през определени периоди от време. Богът помни всички тези появявания, но придружителите му, въпреки че са освободени, ги забравят, защото са тат̣астха̄ шакти, т.е. междинна енергия на Бога. Това е разликата между виш̣н̣у-таттва и джӣва-таттва. Джӣва-таттвите са безкрайно малки частици от енергията на Бога и затова имат нужда от постоянното покровителство на Бога. Богът винаги с радост закриля вечните си слуги. Затова освободените души никога не мислят, че имат свободата на Бога или че са могъщи като него. Напротив, те винаги, при всички обстоятелства търсят закрилата му – и в материалния, и в духовния свят. Тази зависимост е органически присъща на освободената душа, защото освободените души са като искрите на огъня, които не могат да блестят отделно от него. Когато бляскавите искри се отделят и станат самостоятелни, те губят светлината си, макар че тя им е естествено присъща. Така тези, които се отказват от покровителството на Бога и сами стават „богове“, заради духовното си невежество отново идват в материалния свят дори ако дълго време са се подлагали на най-сурови отречения. Това твърдят ведическите писания.

Тук Богът е описан като бхагава̄н, говинда, брахман̣я и бхакта-ватсала. Той е бхагава̄н сваям, изначалната Върховна Божествена Личност, изпълнена с всички богатства, сила, знание, красота, слава и отречение. Никой не е равен на него и никой не го превъзхожда. Той е Говинда, защото доставя удоволствие на кравите и на сетивата. Тези, които са пречистили сетивата си чрез предано служене на Бога, наистина могат да му служат и да изпитват по този начин с чистите си сетива трансцендентално удоволствие. Само замърсените обусловени живи същества не могат да получат от сетивата си никакво удоволствие и заблудени от неистинското сетивно наслаждение, стават техни слуги. Човек се нуждае от закрилата на Бога, това е за негово собствено добро. Богът е защитник на кравите и покровител на брахминската култура. Общество, в което не се покровителстват кравите и брахминската култура, не е под закрилата на Бога, както затворниците се намират не под покровителството на царя, а под надзора на строгите му представители. Ако не се защитават кравите и сред членовете на обществото (или поне сред част от тях) не се развиват брахмински качества, човешката цивилизация не може да процъфтява. С помощта на брахминската култура, развивайки природно заложените у него качества от проявлението на доброто (честност, уравновесеност, контрол над сетивата, търпение, простота, обширни познания, трансцендентално знание и твърда вяра във ведическата мъдрост), човек може да стане бра̄хман̣а и да види Бога в истинската му същност. А след като се издигне над брахминското съвършенство, той трябва да стане предан, за да може да спечели любовта на Бога, която се проявява по различен начин в зависимост от ролята, която Богът приема: на негов собственик, господар, приятел, син или любим. Човек не може да постигне равнището, на което е обект на трансценденталната привързаност на Бога, ако не е развил брахминските качества, които изброихме. Бра̄хман̣ите печелят Бога с истинските си качества, а не с фалшивата си гордост. Тези, които притежават качества, по-низши от брахминските, не могат да имат с Бога никакви взаимоотношения, както от суровата пръст не може да се запали огън, а само от дърво, макар че между пръстта и дървото има връзка. Тъй като Богът е съвършен сам по себе си, нямало съмнение за благоденствието му и затова Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не попитал за него. Той попитал само за Два̄рака̄ Пурӣ – града, в който Богът живеел и където се събирали благочестиви хора. Богът отива само там, където се събират благочестиви хора, и се наслаждава, когато те славят Върховната Истина. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира с нетърпение очаквал да научи за благочестивите хора в град Два̄рака̄ и за добрите им дела.

Както отбелязвахме на много места, Виш̣н̣у, Божествената Личност, се намира във всяка вселена в качеството си на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и на Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у има своя собствена планета в северната част на вселената. На нея се намира един огромен млечен океан, където Богът лежи върху Ананта (инкарнация на Баладева) като върху ложе. Тук Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира сравнява династията Яду с млечния океан, Шрӣ Баладева – с Ананта, върху когото лежи Бог Кр̣ш̣н̣а, а жителите на Два̄рака̄ – с освободените обитатели на Ваикун̣т̣халоките. Далече отвъд материалното небе, много по-далеч, отколкото можем да видим с очите си, и отвъд седемте обвивки на вселената се намира Причинният океан, в който плуват всички вселени, като футболни топки. Отвъд Причинния океан се простира необятното духовно небе, наречено сияние Брахман. В това сияние се намират безброй духовни планети на име Ваикун̣т̣ха. Всяка една от тях е много, много по-голяма и от най-голямата материална вселена и има безброй обитатели, които на външен вид изглеждат съвсем като Бог Виш̣н̣у. Те се наричат маха̄-пауруш̣ики, или личности, които отдават лично служене на Бога. Освободени от всички страдания, те живеят щастливо на тези планети, те са вечно млади и животът им е изпълнен с блаженство и знание. Те не са застрашени от раждане, смърт, старост или болести и не са подвластни на ка̄ла, вечното време. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира сравнява жителите на Два̄рака̄ с маха̄-пауруш̣иките от Ваикун̣т̣халока заради това че са много щастливи с Бога. В Бхагавад-гӣта̄ Ваикун̣т̣халоките се споменават на много места, а тук са наречени мад-дха̄ма, царство на Бога.

Сатябха̄ма̄ е една от главните царици на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄. След като убил Нарака̄сура, заедно с нея Бог Кр̣ш̣н̣а посетил двореца му. Със Сатябха̄ма̄ Той отишъл и на Индралока, където Шачӣдевӣ я посрещнала и я представила на Адити, майката на полубоговете. Адити много харесала Сатябха̄ма̄ и я благословила да запази младостта си непокътната, докато Бог Кр̣ш̣н̣а се намира на Земята. Освен това Адити я развела и ѝ показала богатствата, които имат полубоговете на райските планети. Сатябха̄ма̄ видяла растението па̄риджа̄та и поискала да го има в двореца си в Два̄рака̄. След това двамата със съпруга си се завърнали в Два̄рака̄ и тя му открила желанието си. Дворецът на Сатябха̄ма̄ бил украсен от горе до долу със скъпоценни камъни и дори и през най-големите летни горещини вътре било прохладно сякаш имало климатична инсталация. Сатябха̄ма̄ украсила двореца си с разноцветни знамена, оповестявайки по този начин идването на съпруга си. Веднъж двамата с Кр̣ш̣н̣а срещнали Драупадӣ и Сатябха̄ма̄ я помолила да я научи как да удовлетворява съпруга си. Драупадӣ притежавала много умения в това отношение, защото имала петима съпрузи и всички те били много доволни от нея. Сатябха̄ма̄ с радост изслушала съветите и като ѝ пожелала всичко най-добро, се завърнала в Два̄рака̄. Сатябха̄ма̄ била дъщеря на Сатра̄джит. След като Бог Кр̣ш̣н̣а вече бил заминал, Арджуна посетил Два̄рака̄ и видял, че Сатябха̄ма̄, Рукмин̣ӣ и всички останали царици скърбят за него с цялото си сърце. В края на живота си Сатябха̄ма̄ се оттеглила в гората, за да се подложи на сурови отречения.

Сатябха̄ма̄ накарала съпруга си да донесе от райските планети цветето па̄риджа̄та и Богът със сила го отмъкнал от полубоговете, като обикновен мъж, който носи подаръци на съпругата си, за да я зарадва. Както вече бе обяснено, Богът не бил привързан към многобройните си съпруги и не бил длъжен да изпълнява исканията им като всеки обикновен съпруг. Но Той приел да играе ролята на съвършен и верен съпруг, защото съпругите му му отдавали висше предано служене, осигурявайки му всички удобства. Нито едно земно създание не може да притежава нещата, използвани от полубоговете в небесното царство, и особено растението па̄риджа̄та. Но тъй като били верни съпруги на Бога, цариците се наслаждавали на изключителните блага, преимущество на съпругите на великите небесни жители. Казано с други думи, Богът е собственик на всичко, което се намира в творението му, затова не е чудно, че цариците на Два̄рака̄ притежавали редки и ценни вещи от всички краища на вселената.

Богът защитава от всички опасности тези, които му служат лично. Те се наслаждават на най-доброто, дори и да се наложи то да бъде спечелено със сила. Богът се отнася еднакво към всички живи същества, но е пристрастен и много привързан към чистите си предани. Надарен с най-големите блага на материалния свят, град Два̄рака̄ процъфтявал. Сградата на Парламента трябва да съответства на величието на държавата. Сградата за съвещания на райските планети се наричала Судхарма̄ и отговаряла на славата на най-издигнатите полубогове. Такава сграда не може да съществува на Земята, защото човешките същества не са в състояние да я построят, колкото и напреднала да е държавата им в материално отношение. Но когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил на Земята, потомците на рода Яду със сила превзели небесната сграда и я донесли на Земята, в град Два̄рака̄. Те си позволили да употребят сила, защото били сигурни в милостта и протекцията на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Иначе казано, чистите предани носят на Бога всичко най-хубаво от цялата вселена. Потомците на династията Яду осигурили на Бог Кр̣ш̣н̣а всички удобства и блага, които могат да се намерят във вселената, и в замяна били освободени от страх и защитени от всякакви опасности.

Обусловената душа, която се намира в плен на забравата, е изпълнена с всякакви страхове. Но освободените души никога не изпитват страх, както малките деца не се боят от никого, защото изцяло са се предали на милостта на бащите си. Страхът на живото същество е един вид илюзия, възникваща когато то е потънало в сън, когато е забравило вечната си връзка с Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (2.20), живото същество е безсмъртно – нима тогава има причина да се страхува? Човек може да се бои от тигъра, който вижда в съня си, но този, който е буден до него, не вижда никакъв тигър. И за спящия, и за будния тигърът е нереален, защото не съществува наистина, но човекът, потънал в забравата на съня, се бои, докато другият, който помни истинското си положение, не изпитва никакъв страх. Потомците на династията Яду напълно се били пробудили за служене на Бога, затова не се бояли от никакви „тигри“. Дори и да се появял тигър, Богът бил готов да ги защити.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира разпитал Арджуна за цялото благополучие на Два̄рака̄ и накрая стигнал до извода, че щом там е самият Бог Кр̣ш̣н̣а, не може да се е случило нищо лошо. Но в същото време Арджуна изглеждал потиснат, загубил цялата си жизненост и излъчване. Затова царят го разпитал дали всичко с него е наред и му задал толкова много въпроси за живота му.

Понякога хората, които имат нужда от пари, отиват при кш̣атрии или при богати хора. Когато ги молят за подаяния, тези, които притежават богатства, са длъжни да дадат милостиня, като се съобразят с това, кой ги моли и какви са времето и обстоятелствата. Ако един кш̣атрия или един богат човек не изпълни това свое задължение, той трябва да чувства голяма вина. Щом човек обещае, че ще даде милостиня, винаги трябва да държи на думата си. Понякога такива грешки стават причина за униние и човек получава много упреци за това, че не е успял да изпълни обещанието си. Това също би могло да бъде причина за лошото настроение на Арджуна.

Бра̄хман̣ите, които постоянно придобиват нови знания за материалното и духовното благосъстояние на обществото, заслужават пълното покровителство на царя. Децата, кравите, болните и особено старите хора също имат нужда от закрилата на държавата или на царя, който трябва да е кш̣атрия. Правителство или кш̣атрии (членове на царското съсловие), които не дават защита на тези създания, трябва да се срамуват. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира горял от нетърпение да научи дали с Арджуна не се е случило нещо недостойно.

От тези стихове става ясно, че по времето на Па̄н̣д̣авите общуването между мъжете и жените се разрешавало само при спазването на определени условия. Мъжете от висшите касти, т.е. бра̄хман̣ите и кш̣атриите, можели да приемат жена от общността на вайшите и шӯдрите, но мъж от низшите касти не можел да има връзка с жена от по-висша каста. Дори един кш̣атрия не можел да общува с жена от кастата на бра̄хман̣ите. Съпругата на бра̄хман̣а е смятана за една от седемте майки (родната майка, съпругата на наставника или на духовния учител, съпругата на бра̄хман̣а, съпругата на царя, кравата, дойката и земята). Този вид отношения между мъжете и жените се наричат уттама и адхама. Отношенията между бра̄хман̣а и жена от кастата на кш̣атриите са уттама, но отношенията между кш̣атрия и жена от кастата на бра̄хман̣ите са адхама и затова са осъдителни. Един мъж не трябва да отпраща жена, която търси близостта му, но в същото време е добре да действа според горните ограничения. Хид̣имбӣ, която била по-низша и от шӯдра, отишла при Бхӣма, а Яя̄ти отказал да се ожени за дъщерята на Шукра̄ча̄ря, защото Шукра̄ча̄ря бил бра̄хман̣а. Вя̄садева, който бил бра̄хман̣а, бил помолен да зачене Па̄н̣д̣у и Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Сатяватӣ произхождала от семейство на рибари, но родила Вя̄садева от великия бра̄хман̣а Пара̄шара. И така, има много примери, които потвърждават съществуването на подобни връзки с жени, но в никой от тези случаи контактът не е бил отвратителен, напротив, винаги е довеждал до добър край. Взаимоотношенията между мъжете и жените са естествени, но трябва да се осъществяват при спазване на регулиращите принципи, за да не подронват нравствените устои на обществото и да не създават недостойно поколение, което носи нещастия за целия свят.

За един кш̣атрия е позорно да търпи поражение от някой, който е по-слаб от него или му е равен по сила. Ако поражението е неизбежно, по-добре е то да бъде нанесено от някой, който е по-силен. Арджуна бил победен от Бхӣш̣мадева, но Бог Кр̣ш̣н̣а го спасил от надвисналата опасност. Това поражение не било унизително за Арджуна, защото Бхӣш̣мадева го превъзхождал във всичко: по възраст, по положение, по сила. Но Карн̣а бил равен на Арджуна, затова докато се сражавал с него, Арджуна много се тревожел. Това чувство било нетърпимо и той дори прибегнал до измама, за да убие Карн̣а. Такива са действията на кш̣атриите, затова Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира попитал брат си дали на връщане от Два̄рака̄ с него не се е случило нещо недобро.

Семейните са длъжни да нахранят първо всички деца, възрастните членове на семейството, бра̄хман̣ите и болните и немощни хора. Освен това преди да седне да се храни, един образцов семеен трябва първо да покани на трапезата всеки непознат, който е гладен. Той трябва да излезе на пътя и да повика три пъти всички гладни хора. Непростимо е, ако семейните пренебрегват тези си предписани задължения, особено ако става дума за старци и за деца.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира искал да научи какво е положението в света, защото предполагал, че Бог Кр̣ш̣н̣а вече е напуснал Земята. Като гледал болезненото отчаяние на Арджуна, за което не можело да има никаква друга причина, той споделил съмненията си. Макар и да не бил сигурен, че това се е случило, той помнел думите на Шрӣ На̄рада и бил длъжен да попита Арджуна съвсем направо.