ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Напускането на Бог Кр̣ш̣н̣а
ТЕКСТ 1: Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ каза: Арджуна отиде в Два̄рака̄, за да види Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и другите си приятели, а също и да научи от Бога какви са бъдещите му намерения.
ТЕКСТ 2: Изминаха няколко месеца, а Арджуна не се завръщаше. В това време Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира гледаше как започват да се появяват страшни знамения, предсказващи нещо недобро.
ТЕКСТ 3: Той видя, че се е променила посоката на вечното време, и това беше много страшно. Беше се нарушила последователността на годишните времена. Хората бяха станали алчни, гневни и коварни. Той забеляза, че бяха започнали да изкарват прехраната си по нечестни начини.
ТЕКСТ 4: Всички взаимоотношения и дела, дори и между приятели, започнаха да се оскверняват от измами. В семейството започнаха да възникват разногласия между бащата, майката, синовете, доброжелателите и братята. Дори отношенията между съпрузите станаха напрегнати и се помрачиха от кавги.
ТЕКСТ 5: С течение на времето хората постепенно привикнаха към алчността, гнева, гордостта и пр. Виждайки всички тези предзнаменования, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира се обърна към по-младия си брат.
ТЕКСТ 6: Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира каза на по-малкия си брат Бхӣмасена: Аз изпратих Арджуна в Два̄рака̄, за да посети приятелите си и да научи от Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, какви са бъдещите му намерения.
ТЕКСТ 7: Изминаха вече седем месеца от заминаването му, а той още не се завръща. Не знам всъщност дали там всичко е наред.
ТЕКСТ 8: Нима Богът възнамерява да прекрати забавленията си на Земята, както каза Деварш̣и На̄рада? Дойде ли вече това време?
ТЕКСТ 9: Само благодарение на него ние се сдобихме с царски съкровища, добри съпруги, потомство, власт над поданиците си, победа над враговете и бъдещ живот на райските планети. Всичко това дължим на безпричинната му милост към нас.
ТЕКСТ 10: Само виж, о, човече със силата на тигър, колко много бедствия, причинени от влиянието на небесните тела, от природните явления по земята и от страданията на тялото, ни заплашват в близко бъдеще и объркват интелигентността ни.
ТЕКСТ 11: Лявата страна на тялото ми – бедрото, ръката и окото ми – непрекъснато трепери. От страх сърцето ми се блъска в гърдите. Всичко това показва, че ще се случи нещо недобро.
ТЕКСТ 12: О, Бхӣма, чуй само как женският чакал вие срещу изгряващото слънце, виж пламъците, които бълват от устата му. Чуй как кучето лае по мен без никакъв страх.
ТЕКСТ 13: О, Бхӣмасена, тигре сред човеците, виж как кравите и другите полезни животни минават покрай мен от лявата ми страна и как низшите животни, такива като магаретата, ме заобикалят. Конете ми сякаш заплакват, щом ме видят.
ТЕКСТ 14: О, погледни! Този гълъб е като пратеник на смъртта. Крясъците на бухалите и на гаргите, които се мъчат да ги надвикат, карат сърцето ми да тръпне. Те като че ли искат да опразнят цялата вселена.
ТЕКСТ 15: Само виж как пушек изпълва цялото небе! Земята и планините като че ли треперят. Чуй екота на гръмотевиците в безоблачното небе и виж светкавиците, които пронизват синевата му.
ТЕКСТ 16: С бясна сила духа ураганът и вдига облаци от прах, които скриват светлината. От небето навсякъде се лее дъжд, носещ смърт.
ТЕКСТ 17: Слънчевите лъчи губят силата си, а звездите сякаш се блъскат една в друга. Обърканите живи същества като че ли горят в огън и стенат.
ТЕКСТ 18: Реките, притоците, езерата и всички водни басейни са неспокойни, неспокоен е и умът. От маслото вече не може да се запали огън. Какво е това необикновено време? Какво ще се случи?
ТЕКСТ 19: Теленцата не сучат от виметата на кравите, а кравите не дават мляко. Те стоят и стенат със сълзи на очи. А биковете вече не се радват на пасищата.
ТЕКСТ 20: От Божествата в храмовете се лее пот, те плачат и тъгуват и като че ли се готвят скоро да си заминат. Всички градове, села, градини, рудници и отшелнически обители са загубили красотата си и щастието ги е напуснало. Не знам какви беди ни чакат.
ТЕКСТ 21: Мисля, че всички странни явления по Земята са знак за една тежка загуба за целия свят. Земята имаше щастието да бъде белязана със стъпките от лотосовите нозе на Бога. Но тези предзнаменования показват, че повече няма да бъде така.
ТЕКСТ 22: О, бра̄хман̣е Шаунака, докато Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бе зает с тези мисли, наблюдавайки зловещите знаци по Земята, Арджуна се завърна от града на Я̄давите (Два̄рака̄).
ТЕКСТ 23: Когато той се поклони в нозете му, царят видя, че отчаянието му няма равно на себе си. Главата му бе сведена надолу, а от лотосовите му очи се стичаха сълзи.
ТЕКСТ 24: Щом видя Арджуна побледнял от дълбока мъка, царят си припомни думите на мъдреца На̄рада и го запита пред приятелите си.
ТЕКСТ 25: Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира каза: Скъпи братко, моля те, кажи ми щастливи ли са нашите приятели и роднини Мадху, Бходжа, Даша̄рха, А̄рха, Са̄твата, Андхака и потомците на рода Яду.
ТЕКСТ 26: Щастлив ли е уважаваният ми дядо Шӯрасена? Добре ли са вуйчо Васудева и по-малките му братя?
ТЕКСТ 27: Седемте му съпруги, водени от Девакӣ, са сестри. Щастливи ли са те, техните синове и снахите им?
ТЕКСТОВЕ 28 – 29: Още ли са живи Уграсена, чийто син бе злият Кам̇са, и по-малкият му брат? Щастливи ли са Хр̣дӣка и синът му Кр̣таварма̄? Ами Акрӯра, Джаянта, Гада, Са̄ран̣а и Шатруджит? Как е Балара̄ма, Божествената Личност, който е покровител на преданите?
ТЕКСТ 30: Как е Прадюмна, великият пълководец на рода Вр̣ш̣н̣и? Щастлив ли е Анируддха, който е пълна експанзия на Божествената Личност?
ТЕКСТ 31: Добре ли са всичките велики герои, синове на Бог Кр̣ш̣н̣а – Суш̣ена, Ча̄рудеш̣н̣а, Са̄мба (синът на Джа̄мбаватӣ) и Р̣ш̣абха, – и техните синове?
ТЕКСТОВЕ 32 – 33: Шрутадева, Уддхава и другите, Нанда, Сунанда и останалите предводители на освободените души са постоянни спътници на Бога и също са под закрилата на Бог Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а. Наред ли е всичко с делата им? Сещат ли се за нас, свързаните с тях във вечно приятелство?
ТЕКСТ 34: Забавлява ли се добре в благочестивото си събрание в Два̄рака̄ Пурӣ, заобиколен от приятелите си, Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, който доставя удоволствие на кравите, на сетивата и на бра̄хман̣ите и много обича преданите си?
ТЕКСТОВЕ 35 – 36: Божествената Личност, вечният наслаждаващ се, и Балара̄ма, изначалният Бог Ананта, се намират в океана на династията Яду в името на благополучието, защитата и прогреса на цялата вселена. А потомците на династията Яду, защитени от ръцете на Бога, живеят блажено като обитателите на духовното небе.
ТЕКСТ 37: Просто като осигуряваха всички удобства за лотосовите нозе на Бога, което е най-важното служене, цариците на Два̄рака̄, най-главната от които бе Сатябха̄ма̄, накараха Бога да победи полубоговете. Така те имаха възможност да се наслаждават на блага, които бяха привилегия изключително на съпругите на повелителя на мълниите.
ТЕКСТ 38: Защитавани от ръцете на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, великите герои на династията Яду никога не се страхуват. Затова стъпките им могат да се чуят в Судхарма̄, сградата за съвещания, която заслужаваха най-издигнатите полубогове, но която им бе отнета.
ТЕКСТ 39: О, братко Арджуна, моля те, кажи ми добре ли се чувстваш? Тялото ти е загубило свежестта и блясъка си. Да не би причина да е пренебрежението и неуважението към теб, показано от другите по време на дългото ти гостуване в Два̄рака̄?
ТЕКСТ 40: Да не би някой да те е обидил с груби думи или да те е заплашил? Или може би някой те е помолил за милостиня, а ти не си могъл да му дадеш? Или пък не си могъл да изпълниш обещанието, което си дал някому?
ТЕКСТ 41: Ти винаги закриляш живите същества, които се нуждаят от покровителство: бра̄хман̣ите, децата, кравите, жените и болните. Може би не си успял да ги защитиш, когато са те молели за помощ?
ТЕКСТ 42: Или пък си имал връзка с жена със съмнителна репутация? Или може би си се държал непочтено с някоя достойна жена? Може би по пътя си бил победен от някой, който е стоял по-ниско от теб или пък ти е бил равен?
ТЕКСТ 43: Или не си се погрижил за старците и децата, които заслужават да се хранят заедно с теб, пренебрегнал си ги и си се нахранил сам? Или пък си допуснал ужасна и непростима грешка?
ТЕКСТ 44: Или пък чувстваш в себе си страшна пустота, защото си загубил Бог Кр̣ш̣н̣а, най-близкия си приятел? О, братко Арджуна, не виждам никаква друга причина за отчаянието ти.