Шрӣмад Бха̄гаватам 1.14.3

कालस्य च गतिं रौद्रां विपर्यस्तर्तुधर्मिण: ।
पापीयसीं नृणां वार्तां क्रोधलोभानृतात्मनाम् ॥ ३ ॥
ка̄лася ча гатим̇ раудра̄м̇
випарястарту-дхармин̣ах̣

па̄пӣясӣм̇ нр̣н̣а̄м̇ ва̄рта̄м̇
кродха-лобха̄нр̣та̄тмана̄м

Дума по дума

ка̄ласяна вечното време; часъщо; гатимпосока; раудра̄мстрашен; випарястаобратен; р̣тусезонен; дхармин̣ах̣ред; па̄пӣясӣмгреховни; нр̣н̣а̄мна човешкото същество; ва̄рта̄мсредства за препитание; кродхагняв; лобхаалчност; анр̣таизмама; а̄тмана̄мна хората.

Превод

Той видя, че се е променила посоката на вечното време, и това беше много страшно. Беше се нарушила последователността на годишните времена. Хората бяха станали алчни, гневни и коварни. Той забеляза, че бяха започнали да изкарват прехраната си по нечестни начини.

Пояснение

Когато човешката общност прекъсне любовните си взаимоотношения с Върховната Божествена Личност, се нарушава реда в хода на годишните времена, хората започват да изкарват прехраната си по нечестни начини, разпространяват се алчността, гнева и измамите. Промяната в естествения ход на годишните времена означава явленията, характерни за даден сезон, да се появяват в друг сезон – например дъждовният сезон да идва през есента, а цветята и плодовете, характерни за даден сезон, да узряват в друг. Нерелигиозните хора винаги са алчни, гневни и коварни. Те са способни да си изкарват прехраната с всякакви средства – почтени и непочтени. По време на управлението на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не съществували такива явления. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира с удивление забелязал леките изменения в религиозната атмосфера на царството си и веднага предположил, че Богът вече е напуснал Земята. Когато човек се отклонява от предписания си професионален дълг, той изкарва прехраната си по нечестен начин. За всички – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри – има предписани задължения. Когато човек се отклони от предписания си дълг и започне да следва нечий чужд дълг, той е поел по нечестен и неверен път. Той започва да се стреми към богатства и власт, защото няма по-висша цел в живота си и мисли, че всичко свършва със земното му съществуване, продължаващо само някакви жалки години. Причина за всички такива отклонения в човешкото общество е невежеството; и могъщото слънце Шрӣмад Бха̄гаватам разпръсква лъчите си, за да разсее това невежество, особено в тази епоха на деградация.