Шрӣмад Бха̄гаватам 1.14.2
Деванагари
व्यतीता: कतिचिन्मासास्तदा नायात्ततोऽर्जुन: ।
ददर्श घोररूपाणि निमित्तानि कुरूद्वह: ॥ २ ॥
ददर्श घोररूपाणि निमित्तानि कुरूद्वह: ॥ २ ॥
Стих
вятӣта̄х̣ катичин ма̄са̄с
тада̄ на̄я̄т тато 'рджунах̣
дадарша гхора-рӯпа̄н̣и
нимитта̄ни курӯдвахах̣
тада̄ на̄я̄т тато 'рджунах̣
дадарша гхора-рӯпа̄н̣и
нимитта̄ни курӯдвахах̣
Дума по дума
Превод
Изминаха няколко месеца, а Арджуна не се завръщаше. В това време Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира гледаше как започват да се появяват страшни знамения, предсказващи нещо недобро.
Пояснение
Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е ад инфинитум, безкрайно по-могъщ от слънцето – най-могъщото нещо, което познаваме. По време на едно негово вдишване и издишване се създават и унищожават милиони и милиарди слънца. В материалния свят слънцето е източникът на всичко, което се създава, също и на цялата материална енергия и само благодарение на него имаме всичко, което ни е необходимо за живот. Затова когато Богът бил на Земята, благодарение на личното му присъствие всичко, което е необходимо, за да живеят хората в мир и благоденствие, и особено религията и знанието, било проявено в пълна степен, както благодарение на сияйното слънце всичко се облива в светлина. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира започнал да забелязва някои смущаващи явления в царството си и много се разтревожил за Арджуна, който вече дълго време отсъствал. Царят не знаел дали в Два̄рака̄ всичко е наред. Той предчувствал, че Бог Кр̣ш̣н̣а вече е напуснал Земята, иначе нямало да се явяват такива страшни знамения.