Шрӣмад Бха̄гаватам 1.14.32-33
Деванагари
तथैवानुचरा: शौरे: श्रुतदेवोद्धवादय: ।
सुनन्दनन्दशीर्षण्या ये चान्ये सात्वतर्षभा: ॥ ३२ ॥
अपि स्वस्त्यासते सर्वे रामकृष्णभुजाश्रया: ।
अपि स्मरन्ति कुशलमस्माकं बद्धसौहृदा: ॥ ३३ ॥
सुनन्दनन्दशीर्षण्या ये चान्ये सात्वतर्षभा: ॥ ३२ ॥
अपि स्वस्त्यासते सर्वे रामकृष्णभुजाश्रया: ।
अपि स्मरन्ति कुशलमस्माकं बद्धसौहृदा: ॥ ३३ ॥
Стих
татхаива̄нучара̄х̣ шаурех̣
шрутадеводдхава̄даях̣
сунанда-нанда-шӣршан̣я̄
йе ча̄нйе са̄тватаршабха̄х̣
шрутадеводдхава̄даях̣
сунанда-нанда-шӣршан̣я̄
йе ча̄нйе са̄тватаршабха̄х̣
апи свастй а̄сате сарве
ра̄ма-кр̣ш̣н̣а-бхуджа̄шрая̄х̣
апи смаранти кушалам
асма̄кам̇ баддха-саухр̣да̄х̣
ра̄ма-кр̣ш̣н̣а-бхуджа̄шрая̄х̣
апи смаранти кушалам
асма̄кам̇ баддха-саухр̣да̄х̣
Дума по дума
татха̄ ева — подобно; анучара̄х̣ — постоянни спътници; шаурех̣ — на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, такива като; шрутадева — Шрутадева; уддхава-а̄даях̣ — Уддхава и останалите; сунанда — Сунанда; нанда — Нанда; шӣршан̣я̄х̣ — останалите предводители; йе — всички те; ча — и; анйе — другите; са̄твата — освободени души; р̣ш̣абха̄х̣ — най-достойните хора; апи — ако; свасти — чувства се добре; а̄сате — са; сарве — всички те; ра̄ма — Балара̄ма; кр̣ш̣н̣а — Бог Кр̣ш̣н̣а; бхуджа-а̄шрая̄х̣ — под покровителството на; апи — ако също; смаранти — помнят; кушалам — добруване; асма̄кам — за нас; баддха-саухр̣да̄х̣ — свързани с вечно приятелство.
Превод
Шрутадева, Уддхава и другите, Нанда, Сунанда и останалите предводители на освободените души са постоянни спътници на Бога и също са под закрилата на Бог Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а. Наред ли е всичко с делата им? Сещат ли се за нас, свързаните с тях във вечно приятелство?
Пояснение
Уддхава и останалите постоянни придружители на Бог Кр̣ш̣н̣а са освободени души, които дошли с Бог Кр̣ш̣н̣а в материалния свят, за да подпомогнат изпълнението на мисията му. Па̄н̣д̣авите също са освободени души, дошли с Бог Кр̣ш̣н̣а, за да му служат по време на трансценденталните му забавления на Земята. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.8), Богът и вечните му придружители, освободени души като него, идват на Земята през определени периоди от време. Богът помни всички тези появявания, но придружителите му, въпреки че са освободени, ги забравят, защото са тат̣астха̄ шакти, т.е. междинна енергия на Бога. Това е разликата между виш̣н̣у-таттва и джӣва-таттва. Джӣва-таттвите са безкрайно малки частици от енергията на Бога и затова имат нужда от постоянното покровителство на Бога. Богът винаги с радост закриля вечните си слуги. Затова освободените души никога не мислят, че имат свободата на Бога или че са могъщи като него. Напротив, те винаги, при всички обстоятелства търсят закрилата му – и в материалния, и в духовния свят. Тази зависимост е органически присъща на освободената душа, защото освободените души са като искрите на огъня, които не могат да блестят отделно от него. Когато бляскавите искри се отделят и станат самостоятелни, те губят светлината си, макар че тя им е естествено присъща. Така тези, които се отказват от покровителството на Бога и сами стават „богове“, заради духовното си невежество отново идват в материалния свят дори ако дълго време са се подлагали на най-сурови отречения. Това твърдят ведическите писания.