Шрӣмад Бха̄гаватам 1.14.37
Деванагари
यत्पादशुश्रूषणमुख्यकर्मणा
सत्यादयो द्व्यष्टसहस्रयोषित: ।
निर्जित्य सङ्ख्ये त्रिदशांस्तदाशिषो
हरन्ति वज्रायुधवल्लभोचिता: ॥ ३७ ॥
सत्यादयो द्व्यष्टसहस्रयोषित: ।
निर्जित्य सङ्ख्ये त्रिदशांस्तदाशिषो
हरन्ति वज्रायुधवल्लभोचिता: ॥ ३७ ॥
Стих
ят-па̄да-шушрӯш̣ан̣а-мукхя-карман̣а̄
сатя̄дайо двй-аш̣т̣а-сахасра-йош̣итах̣
нирджитя сан̇кхйе три-даша̄м̇с тад-а̄шиш̣о
харанти ваджра̄юдха-валлабхочита̄х̣
сатя̄дайо двй-аш̣т̣а-сахасра-йош̣итах̣
нирджитя сан̇кхйе три-даша̄м̇с тад-а̄шиш̣о
харанти ваджра̄юдха-валлабхочита̄х̣
Дума по дума
ят — чиито; па̄да — нозе; шушрӯш̣ан̣а — създаване на удобства; мукхя — най-важното; карман̣а̄ — чрез действията на; сатя-а̄даях̣ — цариците, оглавявани от Сатябха̄ма̄; дви-аш̣т̣а — два пъти по осем; сахасра — хиляда; йош̣итах̣ — нежният пол; нирджитя — покорявайки; сан̇кхйе — в битката; три-даша̄н — на обитателите на рая; тат-а̄шиш̣ах̣ — това, на което се наслаждават полубоговете; харанти — отнемат; ваджра-а̄юдха-валлабха̄ — съпругите на тази личност, която управлява мълниите; учита̄х̣ — заслужавайки.
Превод
Просто като осигуряваха всички удобства за лотосовите нозе на Бога, което е най-важното служене, цариците на Два̄рака̄, най-главната от които бе Сатябха̄ма̄, накараха Бога да победи полубоговете. Така те имаха възможност да се наслаждават на блага, които бяха привилегия изключително на съпругите на повелителя на мълниите.
Пояснение
Сатябха̄ма̄ е една от главните царици на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄. След като убил Нарака̄сура, заедно с нея Бог Кр̣ш̣н̣а посетил двореца му. Със Сатябха̄ма̄ Той отишъл и на Индралока, където Шачӣдевӣ я посрещнала и я представила на Адити, майката на полубоговете. Адити много харесала Сатябха̄ма̄ и я благословила да запази младостта си непокътната, докато Бог Кр̣ш̣н̣а се намира на Земята. Освен това Адити я развела и ѝ показала богатствата, които имат полубоговете на райските планети. Сатябха̄ма̄ видяла растението па̄риджа̄та и поискала да го има в двореца си в Два̄рака̄. След това двамата със съпруга си се завърнали в Два̄рака̄ и тя му открила желанието си. Дворецът на Сатябха̄ма̄ бил украсен от горе до долу със скъпоценни камъни и дори и през най-големите летни горещини вътре било прохладно сякаш имало климатична инсталация. Сатябха̄ма̄ украсила двореца си с разноцветни знамена, оповестявайки по този начин идването на съпруга си. Веднъж двамата с Кр̣ш̣н̣а срещнали Драупадӣ и Сатябха̄ма̄ я помолила да я научи как да удовлетворява съпруга си. Драупадӣ притежавала много умения в това отношение, защото имала петима съпрузи и всички те били много доволни от нея. Сатябха̄ма̄ с радост изслушала съветите и като ѝ пожелала всичко най-добро, се завърнала в Два̄рака̄. Сатябха̄ма̄ била дъщеря на Сатра̄джит. След като Бог Кр̣ш̣н̣а вече бил заминал, Арджуна посетил Два̄рака̄ и видял, че Сатябха̄ма̄, Рукмин̣ӣ и всички останали царици скърбят за него с цялото си сърце. В края на живота си Сатябха̄ма̄ се оттеглила в гората, за да се подложи на сурови отречения.
Сатябха̄ма̄ накарала съпруга си да донесе от райските планети цветето па̄риджа̄та и Богът със сила го отмъкнал от полубоговете, като обикновен мъж, който носи подаръци на съпругата си, за да я зарадва. Както вече бе обяснено, Богът не бил привързан към многобройните си съпруги и не бил длъжен да изпълнява исканията им като всеки обикновен съпруг. Но Той приел да играе ролята на съвършен и верен съпруг, защото съпругите му му отдавали висше предано служене, осигурявайки му всички удобства. Нито едно земно създание не може да притежава нещата, използвани от полубоговете в небесното царство, и особено растението па̄риджа̄та. Но тъй като били верни съпруги на Бога, цариците се наслаждавали на изключителните блага, преимущество на съпругите на великите небесни жители. Казано с други думи, Богът е собственик на всичко, което се намира в творението му, затова не е чудно, че цариците на Два̄рака̄ притежавали редки и ценни вещи от всички краища на вселената.