Шрӣмад Бха̄гаватам 1.14.38
Деванагари
यद्बाहुदण्डाभ्युदयानुजीविनो
यदुप्रवीरा ह्यकुतोभया मुहु: ।
अधिक्रमन्त्यङ्घ्रिभिराहृतां बलात्
सभां सुधर्मां सुरसत्तमोचिताम् ॥ ३८ ॥
यदुप्रवीरा ह्यकुतोभया मुहु: ।
अधिक्रमन्त्यङ्घ्रिभिराहृतां बलात्
सभां सुधर्मां सुरसत्तमोचिताम् ॥ ३८ ॥
Стих
яд ба̄ху-дан̣д̣а̄бхюдая̄нуджӣвино
яду-правӣра̄ хй акутобхая̄ мухух̣
адхикрамантй ан̇гхрибхир а̄хр̣та̄м̇ бала̄т
сабха̄м̇ судхарма̄м̇ сура-саттамочита̄м
яду-правӣра̄ хй акутобхая̄ мухух̣
адхикрамантй ан̇гхрибхир а̄хр̣та̄м̇ бала̄т
сабха̄м̇ судхарма̄м̇ сура-саттамочита̄м
Дума по дума
ят — чиито; ба̄ху-дан̣д̣а — ръце; абхюдая — повлиян от; ануджӣвинах̣ — вечно живи; яду — потомците на династията Яду; правӣра̄х̣ — велики герои; хи акутобхая̄х̣ — лишени от всякакъв страх; мухух̣ — постоянно; адхикраманти — обхождайки; ан̇гхрибхих̣ — пеша; а̄хр̣та̄м — донесена; бала̄т — насила; сабха̄м — сграда за съвещания; судхарма̄м — Судхарма̄; сура-сат-тама — най-добър сред полубоговете; учита̄м — заслужавайки.
Превод
Защитавани от ръцете на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, великите герои на династията Яду никога не се страхуват. Затова стъпките им могат да се чуят в Судхарма̄, сградата за съвещания, която заслужаваха най-издигнатите полубогове, но която им бе отнета.
Пояснение
Богът защитава от всички опасности тези, които му служат лично. Те се наслаждават на най-доброто, дори и да се наложи то да бъде спечелено със сила. Богът се отнася еднакво към всички живи същества, но е пристрастен и много привързан към чистите си предани. Надарен с най-големите блага на материалния свят, град Два̄рака̄ процъфтявал. Сградата на Парламента трябва да съответства на величието на държавата. Сградата за съвещания на райските планети се наричала Судхарма̄ и отговаряла на славата на най-издигнатите полубогове. Такава сграда не може да съществува на Земята, защото човешките същества не са в състояние да я построят, колкото и напреднала да е държавата им в материално отношение. Но когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил на Земята, потомците на рода Яду със сила превзели небесната сграда и я донесли на Земята, в град Два̄рака̄. Те си позволили да употребят сила, защото били сигурни в милостта и протекцията на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Иначе казано, чистите предани носят на Бога всичко най-хубаво от цялата вселена. Потомците на династията Яду осигурили на Бог Кр̣ш̣н̣а всички удобства и блага, които могат да се намерят във вселената, и в замяна били освободени от страх и защитени от всякакви опасности.
Обусловената душа, която се намира в плен на забравата, е изпълнена с всякакви страхове. Но освободените души никога не изпитват страх, както малките деца не се боят от никого, защото изцяло са се предали на милостта на бащите си. Страхът на живото същество е един вид илюзия, възникваща когато то е потънало в сън, когато е забравило вечната си връзка с Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (2.20), живото същество е безсмъртно – нима тогава има причина да се страхува? Човек може да се бои от тигъра, който вижда в съня си, но този, който е буден до него, не вижда никакъв тигър. И за спящия, и за будния тигърът е нереален, защото не съществува наистина, но човекът, потънал в забравата на съня, се бои, докато другият, който помни истинското си положение, не изпитва никакъв страх. Потомците на династията Яду напълно се били пробудили за служене на Бога, затова не се бояли от никакви „тигри“. Дори и да се появял тигър, Богът бил готов да ги защити.