Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 1.14.8

Текст

апи деварш̣ин̣а̄диш̣т̣ах̣
са ка̄ло 'ям упастхитах̣

яда̄тмано 'н̇гам а̄крӣд̣ам̇
бхагава̄н утсиср̣кш̣ати

Дума по дума

апи – дали; дева-р̣ш̣ин̣а̄ – от полубога светец (На̄рада); а̄диш̣т̣ах̣ – даде наставления; сах̣ – че; ка̄лах̣ – вечното време; аям – това; упастхитах̣ – настъпи; яда̄ – когато; а̄тманах̣ – на самия него; ан̇гам – пълна част; а̄крӣд̣ам – проявление; бхагава̄н – Божествената Личност; утсиср̣кш̣ати – готви се да напусне.

Превод

Нима Богът възнамерява да прекрати забавленията си на Земята, както каза Деварш̣и На̄рада? Дойде ли вече това време?

Пояснение

Както вече казахме, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, има множество пълни експанзии, които макар да са еднакво могъщи, изпълняват различни задачи. В Бхагавад-гӣта̄ има най-различни изявления на Бога, които се отнасят до различни пълни части или части от пълните му части. Например в Бхагавад-гӣта̄ Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:

„Аз идвам всеки път, когато настъпи упадък в следването на религиозните принципи и безбожието вземе връх“ (Бхагавад-гӣта̄, 4.7).

„Аз се появявам във всяка епоха, за да освободя вярващите, да унищожа негодниците и да възстановя принципите на предписаните задължения“ (Бхагавад-гӣта̄, 4.8).

„Ако престанех да действам, цялото човечество щеше да тръгне в погрешна посока. По този начин Аз щях да стана причина за създаването на нежелано поколение и щях да наруша мира и спокойствието на всички дарени със съзнание същества“ (Бхагавад-гӣта̄, 3.24).

„Обикновените хора следват всичко, което извършва великият човек. Нормите и правилата, които той установява с примера си, ги следва целият свят“ (Бхагавад-гӣта̄, 3.21).

Горните твърдения на Бога се отнасят до различни пълни негови части, до такива експанзии, като Сан̇карш̣ан̣а, Ва̄судева, Прадюмна, Анируддха и На̄ра̄ян̣а. Те са различни трансцендентални проявления на същността му, но въпреки това като Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Богът обменя трансцендентални взаимоотношения с различните си предани в едно друго измерение. Бог Кр̣ш̣н̣а идва лично във всяка вселена веднъж на всеки двадесет и четири часа от живота на Брахма̄ (или веднъж на всеки 8 640 000 000 земни години) и проявява всичките си трансцендентални забавления в определена последователност. Но в тези забавления функциите, които изпълняват Бог Кр̣ш̣н̣а, Бог Ва̄судева и т.н., са неразгадаемо сложни за обикновените хора. Между Аза на Бога и трансценденталното му тяло няма разлика. Експанзиите му изпълняват различни дейности. Но когато Той се появи лично като Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, благодарение на непроницаемата му енергия, наречена йога-ма̄я̄, останалите пълни части също се присъединяват към него; така Бог Кр̣ш̣н̣а от Вр̣нда̄вана се различава от Бог Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄. Благодарение на непроницаемата му енергия формата на Бог Кр̣ш̣н̣а като вира̄т̣-рӯпа също се различава от него самия. Вира̄т̣-рӯпа, която Той показал на бойното поле Курукш̣етра, е материалното схващане за формата му. Следователно човек трябва да разбере, че когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил „убит“ от стрелата на ловеца, Той просто оставил „материалното“ си тяло в материалния свят. Богът е каиваля, за него няма разлика между материята и духа, защото Той създава всичко. Затова фактът, че напуска един вид тяло или приема друго тяло, не означава, че Той е като обикновените живи същества. Всички тези дейности са едновременно еднакви и различни помежду си благодарение на действието на непроницаемата му енергия. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира оплаквал вероятното заминаване на Бога, защото е естествено човек да скърби, когато се разделя със скъп приятел. Но в действителност Богът никога не напуска трансценденталното си тяло, въпреки че неинтелигентните мислят другояче. Самият Бог в Бхагавад-гӣта̄ осъжда тези ограничени хора и ги нарича мӯд̣хи. Това, че Богът напуска тялото си, означава, че отново оставя пълните си части в съответните дха̄ми (трансцендентални обители), както оставил вира̄т̣-рӯпа в материалния свят.