Въпросите на Видура

Според философията на гаудийските ваиш̣н̣ави, известна като ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва, всяко едно нещо, което удовлетворява сетивата на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, също е Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Например Шрӣ Вр̣нда̄вана-дха̄ма по нищо не се различава от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а (тад-дха̄ма вр̣нда̄ванам), защото там Богът се наслаждава на трансценденталното блаженство на вътрешната си енергия. Домът на Па̄н̣д̣авите също бил източник на трансцендентално блаженство за Бога. Тук се казва, че Богът не правел разлика между този дом и самия себе си. Тоест домът на Па̄н̣д̣авите не се различавал от Вр̣нда̄вана и Видура не бивало да напуска това място на трансцендентално блаженство. Следователно причина за заминаването на Видура не бил семейният конфликт; по-скоро той искал да се възползва от възможността да се срещне с Р̣ш̣и Маитрея и да беседва с него за трансценденталното знание. Един свят човек като Видура не взема надълбоко светските неприятности. И все пак понякога този вид тревоги са благоприятни за духовното развитие – така Видура се възползвал от разногласието в семейството, за да се срещне с Маитрея Р̣ш̣и.

Както Сӯта Госва̄мӣ отговарял на въпросите на Шаунака Р̣ш̣и, така и Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ отговарял на цар Парӣкш̣ит. Царят бил преизпълнен с желание да чуе мъдрия разговор на двете велики души.

Въпросите и отговорите на различните категории хора имат различна стойност. Не можем да очакваме, че въпросите на търговците от борсата ще бъдат наситени с дълбок духовен смисъл. За характера на въпросите и отговорите на различните хора може да се съди по самите хора. Бхагавад-гӣта̄ е разговор между Бог Кр̣ш̣н̣а и Арджуна – Върховната Личност и върховния предан. Богът сам нарича Арджуна свой предан и приятел (Бхагавад-гӣта̄, 4.3) и всеки разумен човек може да се досети, че тема на беседата им ще бъде системата на бхакти йога. Всъщност в цялата Бхагавад-гӣта̄ става дума единствено за бхакти йога. Трябва да правим разлика между карма и карма йога. Карма означава регламентирано действие, което човек извършва, за да се наслаждава на плодовете му. Карма йога обаче е дейност, която преданият извършва, за да удовлетвори Бога. В основата на карма йога лежи бхакти, удовлетворяването на Бога, докато цел на карма е да бъдат удовлетворени сетивата на самия извършител. Шрӣмад Бха̄гаватам препоръчва на този, който наистина иска да пита за най-висшите аспекти на духовността, да се обърне към истински духовен учител. Но е безсмислено към духовен учител да се обръща простият човек, който всъщност не се интересува от духовните ценности. Няма смисъл той да прави това просто за да не изостава от модата.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил сериозен ученик, който наистина искал да овладее науката за Бога, а Шукадева Госва̄мӣ бил духовен учител, който преподавал трансценденталната наука по правилен начин. И двамата знаели, че разговорът между Видура и Р̣ш̣и Маитрея е бил на възвишени теми. Затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит горял от желание да узнае съдържанието на този разговор от истински духовен учител.

Дхр̣тара̄ш̣т̣ра бил сляп по рождение, но слепотата, която го карала да върши неблагочестиви дейности в името на безчестните си синове, била по-страшна от физическия му недъг. Физическата слепота не е пречка за духовния напредък. Но когато човек е сляп духовно, дори и да е здрав физически, тази слепота е опасно препятствие за усъвършенстването му в духовно отношение.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил законен наследник на бащиното си царство. Но за да облагодетелства собствените си синове, оглавявани от Дурьодхана, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, който се падал вуйчо на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, използвал най-различни непочтени средства и интриги, само и само да лиши племенниците си от полагащия им се дял от царството. Накрая Па̄н̣д̣авите поискали само пет села – по едно за всеки от петимата, – но узурпаторите отказали да изпълнят дори и тази молба. Техният отказ станал причина да избухне войната при Курукш̣етра. Следователно виновници за битката при Курукш̣етра били Кауравите, а не Па̄н̣д̣авите.

Па̄н̣д̣авите били кш̣атрии и затова управлението било основното и единствено занятие, с което можели да си изкарват прехраната. Бра̄хман̣ите, кш̣атриите и вайшите при никакви обстоятелства не трябва да работят като наемници, за да се издържат.

Бог Кр̣ш̣н̣а, който е духовен учител на цялата вселена, приел ролята на посланик и по молба на Арджуна отишъл в двореца на цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра да води преговори за мир. Кр̣ш̣н̣а е господар на всичко съществуващо, но понеже бил трансцендентален приятел на Арджуна, с радост приел да стане негов пратеник, сякаш бил най-обикновен приятел. Ето колко прекрасно е отношението на Бога към чистите предани. Кр̣ш̣н̣а отишъл в тронната зала, говорил за мир и Бхӣш̣ма и останалите велики пълководци изслушали посланието му с истинска радост – нали било изговорено от самия Бог. Но Дурьодхана и баща му Дхр̣тара̄ш̣т̣ра не приели думите на Кр̣ш̣н̣а сериозно, защото резултатите от миналите им благочестиви дейности вече напълно се били изчерпали. Така постъпват неблагочестивите хора. Човек, който е натрупал достатъчно благочестиви деяния, в следващия си живот може да стане цар, но запасът от минали благочестиви постъпки на Дурьодхана и на хората му постепенно се изчерпвал и вече по всичко личало, че те са обречени да загубят царството, което щяло да премине в ръцете на Па̄н̣д̣авите. За преданите посланието на Бога е като нектар, ала за неотдадените то е нетърпимо горчиво. Бонбоните са сладки на вкус за този, който е здрав, но за болния от жълтеница са много горчиви.

Видура се славел с мъдрите си политически съвети. Подобна слава има Пан̣д̣ита Ча̄н̣акя, който в днешно време е смятан за най-големият авторитет по въпросите на политиката и морала.

Видура дал на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра много мъдър съвет – да сключи политически съюз със синовете на Пр̣тха̄, Па̄н̣д̣авите. Той изтъкнал на първо място факта, че те са близки роднини на Бог Кр̣ш̣н̣а, който им се пада братовчед. А тъй като Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, него го обожават всички бра̄хман̣и и полубогове, които управляват вселенските дела. Освен това Бог Кр̣ш̣н̣а и роднините му – принцовете от династията Яду – били покорили всички царе по света.

В миналото кш̣атриите имали обичай да се сражават с владетелите на различните царства и когато ги победят, да похитят дъщерите им, красивите принцеси. Това бил славен обичай, защото благодарение на него кш̣атриите можело да се оженят само ако са проявили мъжество и героизъм. Всички млади принцове от династията Яду се били оженили за царски дъщери именно по този начин, благодарение на силата и геройството си, и затова били смятани за покорители на всички царе по света. Видура искал да внуши на големия си брат, че враждата с Па̄н̣д̣авите е много опасна, защото петимата братя имали подкрепата на Бог Кр̣ш̣н̣а, а Той още в детството си побеждавал демони като Кам̇са и Джара̄сандха и полубогове като Брахма̄ и Индра. С други думи, на страната на Па̄н̣д̣авите били силите на цялата вселена.

Добрият син се нарича апатя, което значи „този, който не позволява на баща си да пропадне“. След смъртта на баща си синът се грижи за душата му, като извършва жертвоприношения, с които да удовлетвори Върховния Бог, Виш̣н̣у. Този обичай се следва в Индия и до днес. След смъртта на бащата синът отива в Гая̄, за да извърши жертвоприношения в лотосовите нозе на Виш̣н̣у и така да освободи душата на баща си, ако той е бил грешник. Но ако синът е враг на Виш̣н̣у и се отнася с ненавист към него, как ще може да извърши жертвоприношение в лотосовите му нозе? Бог Кр̣ш̣н̣а бил самата Божествена Личност, Виш̣н̣у, а Дурьодхана изпитвал омраза към него. Следователно той нямало да може да помогне на баща си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра след смъртта му. Самият той бил обречен на падение, защото не вярвал във Виш̣н̣у. Как тогава можело да се очаква, че ще защити баща си? Видура посъветвал Дхр̣тара̄ш̣т̣ра колкото се може по-скоро да се отрече от недостойния си син, ако наистина желае добруването на рода си.

Една от моралните сентенции на Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита гласи: „Каква полза от син, който не е нито учен, нито предан на Бога?“. Синът, който не е предан на Бога, е като сляпото око – извор само на мъки. Понякога лекарите препоръчват това око да се извади, за да се спаси човек от ненужните болки. Дурьодхана бил като сляпо болно око и Видура предсказал, че той ще донесе големи беди на рода на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Затова основателно посъветвал най-големия си брат да пропъди този извор на злини. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра поддържал самото олицетворение на греха и в заблуждението си смятал, че Дурьодхана е добър син, който може да осигури освобождение на баща си.

Казва е, че добрият съвет само разгневява глупака, както змията става по-отровна, когато я храним с мляко. Светецът Видура бил толкова благородна личност, че всички достойни хора му се възхищавали. Дурьодхана обаче бил толкова глупав, че дръзнал да го обиди. Постъпката му била резултат от лошото влияние, което му оказвали неговият вуйчо Шакуни и приятелят му Карн̣а. Те поощрявали Дурьодхана във всичките му нечестиви деяния.

Когато царят кш̣атрия се женел, заедно с бъдещата си съпруга той вземал и няколко други млади момичета. Тези слугини на царя се наричали да̄сӣ, придворни държанки. От интимните отношения на тези слугини с царя се раждали синове, наречени да̄сӣ-пӯтра. Синовете на държанките не се ползвали с правата на принцовете, но били отглеждани наравно с тях и живеели сред същия разкош. Видура бил син на такава да̄сӣ и затова не се числял към обществото на кш̣атриите, ала Дхр̣тара̄ш̣т̣ра много го обичал, защото той му бил добър приятел и мъдър наставник. Дурьодхана добре знаел, че Видура е велика душа и доброжелател на техния род, но въпреки това обидил невинния си вуйчо с тежки думи. Той се подиграл не само на произхода му, но и го нарекъл предател, защото му се струвало, че Видура е взел страната на Юдхиш̣т̣хира, когото той смятал за свой враг. Дурьодхана поискал тозчас да изхвърлят Видура от двореца и да му отнемат цялото имущество. Ако можело, той би заповядал и да го бият с пръчки, докато остане без дъх. Дурьодхана обвинил Видура, че е шпионин на Па̄н̣д̣авите, задето дал на цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра съвет, който бил в тяхна полза. Дворцовите интриги и подмолните дипломатически игри са такива, че дори честни и чисти хора като Видура могат да бъдат обвинени в най-долни деяния и осъдени на наказание. Видура бил поразен до дъното на душата си, защото не очаквал подобно отношение от страна на своя племенник Дурьодхана. И още преди да са го изхвърлили със сила, той решил завинаги да напусне двореца.

Чистият предан не се смущава и сред най-трудните обстоятелства, които външната енергия на Бога създава. В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се казва:

Под влиянието на гун̣ите на външната енергия обусловената душа изцяло се потапя в материалното съществуване и, обсебена от лъжливото его, си мисли, че тя е тази, която върши всички действия. Външната енергия на Бога, материалната природа, е изцяло подчинена на Върховния Бог, а обусловената душа се намира в пълната власт на външната енергия. Следователно обусловената душа напълно зависи от законите на Бога. Под влиянието на илюзията обаче тя си мисли, че е независима в действията си. Постъпките на Дурьодхана били предизвикани от външната енергия, която накрая причинила и собственото му унищожение. Той не само че не приел мъдрия съвет на Видура, но дори оскърбил този благороден човек, който желаел доброто на целия род. Видура разбирал всичко това, защото бил чист предан на Бога. Въпреки че Дурьодхановите думи му причинили болка, той виждал, че Дурьодхана е под влиянието на ма̄я̄, на външната енергия, и върви към собствената си гибел. Той разбирал, че никой не е в състояние да се противопостави на външната енергия, и в същото време виждал в създалата се ситуация помощ, която вътрешната енергия на Бога му оказва. Преданият винаги е готов да се отрече от света, защото светските съблазни не му носят никакво удовлетворение. Видура никога не изпитвал особено силно желание да живее в царския дворец на брат си. Той бил готов да напусне палата всеки миг, за да се посвети на трансценденталното любовно служене за Бога. И сега благодарение на Дурьодхана получавал такава възможност. Затова вместо да се измъчва от тежките му думи, вътрешно му бил признателен, задето вече можел да отиде да живее сам в някое свято място и изцяло да се посвети на предано служене за Бога. Показателна е думата гата-вятхах̣ („без съжаление“), която подчертава, че Видура се освободил от безпокойствата, с които неизбежно са свързани материалните дейности. Той си помислил, че е безсмислено вече да защитава брат си, щом брат му е обречен на гибел. И като оставил лъка си, Видура напуснал двореца, преди Дурьодхана да е предприел каквито и да било действия. Така в случая ма̄я̄, върховната енергия на Бога, действала едновременно и като вътрешна, и като външна енергия.

Видура безспорно бил много възвѝшена и благочестива душа, иначе не би се родил в семейството на Кауравите. Знатният произход, богатството, образоваността и красотата са резултат от минали благочестиви дейности. Но тези достояния не са достатъчни, за да спечели човек милостта на Бога и да получи възможност да му отдава трансцендентално любовно служене. Видура мислел за себе си, че не е достатъчно добродетелен, и затова решил да обиколи всички велики места за поклонение по света, така че да стане по-благочестив и да се приближи до Бога. По това време Бог Кр̣ш̣н̣а лично се намирал на планетата и Видура можел да отиде направо при него. Ала той не направил това, защото още не се бил очистил от всичките си грехове. Човек не може да се посвети на Бога, докато не се освободи изцяло от всички последици на греховете си. Видура съзнавал, че заради близкия си контакт с лицемерния Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Дурьодхана е загубил своето благочестие и затова не е достоен да общува веднага със самия Бог. В Бхагавад-гӣта̄ (7.28) това се потвърждава със следната строфа:

Потъналите в грехове асури като Кам̇са и Джара̄сандха не могат да видят у Бог Кр̣ш̣н̣а Върховната Божествена Личност, Абсолютната Истина. Само чистите предани, които следват препоръчаните от писанията регулиращи принципи на религиозния живот, могат да извършват карма йога, след това гя̄на йога и после с помощта на чистата медитация да разберат природата на чистото съзнание. А когато е развил у себе си съзнание за Бога, човек може да извлече истинска полза от общуването си с чистите предани. Ся̄н махат-севая̄ випра̄х̣ пун̣я-тӣртха-ниш̣еван̣а̄т – човек може да общува с Бога дори още в този си живот.

Местата за поклонение са предназначени да унищожават греховете на поклонниците и са пръснати из цялата вселена, за да могат всички, които желаят, да ги посетят и да постигнат чисто съществуване и съзнание за Бога. Но човек не трябва да се задоволява просто с посещаването на святите места и извършването на предписани ритуали. Той трябва да се стреми към срещи с великите души, които са там и служат на Бога.

Във всяко място за поклонение Богът присъства в многообразните си трансцендентални форми. Тези форми се наричат арча̄-мӯрти – форми на Бога, които са достъпни за възприятието на обикновения човек. Богът е трансцендентален, отвъд възможностите на материалните ни сетива. Ние не можем да го видим със сегашните си очи, не можем и да го чуем със сегашните си уши. Можем да усетим присъствието му само до такава степен, до каквато сме се посветили на служенето за него и сме очистили живота си от грехове. Но дори и да не сме се освободили от греховете, Богът много милостиво ни позволява да го видим в неговите арча̄-мӯрти, намиращи се в храма. Той е всемогъщ и може да приема нашето служене, като се въплъти във формата си арча̄. Затова човек не бива да се заблуждава, че мӯртите в храма са идоли. Формата арча̄-мӯрти не е идол, а самият Бог и човек осъзнава значението ѝ до степента, до която се е освободил от греховете. Ето защо е толкова необходимо действията ни винаги да бъдат насочвани от чист предан.

В земите на Бха̄ратаварш̣а има стотици и хиляди места за поклонение. Те са пръснати из цялата страна и по вековна традиция хората се стичат там през всички сезони. Ето някои от проявленията арча̄ на Бога, които са разположени из различните места за поклонение. В Матхура̄ (родното място на Бог Кр̣ш̣н̣а) Богът присъства във формата си на А̄ди-кешава, в Пурӣ (Ориса) – във формата си на Бог Джаганна̄тха (известен още под името Пуруш̣оттама), в Аллахабад (Прая̄г) – като Бинду-ма̄дхава, а в планината Мандара – като Мадхусӯдана. В А̄нанда̄ран̣я Той е известен като Ва̄судева, Падмана̄бха и Джана̄рдана, във Виш̣н̣ука̄н̃чӣ – като Виш̣н̣у, а в Ма̄я̄пур – като Хари. Има милиони и милиарди такива форми арча̄, разпространени из цялата вселена. В Чайтаня чарита̄мр̣та те са описани накратко със следните думи:

„Богът се е разпространил из цялата вселена, за да достави удоволствие на преданите, да даде възможност на хората да се освободят от греховете си и да утвърди по света религиозните принципи“.

Атеистите могат да смятат формите арча̄ на Бога за идоли, но за слугите на Бога като Видура мнението на атеистите няма никаква стойност. В тази строфа формите на Бога са наречени ананта-лин̇га. Те притежават същото безкрайно могъщество, каквото притежава и самият Бог. Между могъществото на арча̄-мӯртите и могъществото на личните форми на Бога няма никаква разлика. Можем да онагледим това, като дадем пример с пощенската служба и пощенските кутии. Пощенските кутии, които могат да се видят из целия град, съдържат в себе си същата сила, каквато има и цялата пощенска служба. Пощенската служба има за задача да изпраща писмата до съответните места. Ако човек пусне писмото си в някоя пощенска кутия, поставена от централната пощенска служба, това писмо със сигурност ще бъде изпратено. Така и арча̄-мӯртито може да проявява същото безкрайно могъщество, което проявява и самият Бог. Затова в различните форми арча̄ Видура виждал единствено Кр̣ш̣н̣а, докато накрая осъзнал, че не съществува нищо друго, освен Кр̣ш̣н̣а.

Първият и най-важен дълг на странстващия поклонник е да удовлетвори Върховния Бог Хари. Когато отива на поклонение, човек не трябва да мисли как да угоди на обществото. Той не бива да обръща внимание на обществените условности и да се тревожи за прехраната и облеклото си. Поклонникът трябва да е погълнат единствено от мисълта, как да удовлетвори Бога. И като освети така своите мисли и действия, благодарение на пътуването си из местата за поклонение той ще може да осъзнае Върховния Бог.

Преди повече от пет хиляди години, когато светецът Видура пътувал по света като поклонник, Индия се наричала Бха̄ратаварш̣а, както продължават да я наричат и днес. Историческата наука не може да предложи никакви точни сведения за събития, които са станали преди повече от три хиляди години, макар че много преди това на земята е имало единна държава, която се е управлявала от императора на целия свят Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, обединил всички страни под един флаг. В днешно време над сградата на Организацията на обединените нации се развяват хиляди знамена, а по времето на Видура по милостта на Аджита, Бог Кр̣ш̣н̣а, имало едно-единствено знаме. Днес народите по света отново се стремят да се обединят в единна държава под един флаг, но за да постигнат тази цел, трябва да спечелят милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а, защото само Той може да помогне на хората да се обединят в едно общо семейство на народите по целия свят.

Видура узнал, че всичките му роднини – и Кауравите, и Я̄давите – са загинали в братоубийствена война. Сравнението на кипящите в човешкото общество страсти с триенето между бамбуковите стъбла в гората е много подходящо. Светът прилича на гора и триенето в нея всеки миг може да предизвика пожар. Никой не отива да подпали гората – пожарът избухва самичък заради триенето между бамбуковите стъбла и изпепелява всичко. По същия начин в огромната гора на световната политика страстите, обладали заблудените от външната енергия обусловени души, подпалват пожара на войната. И както горският пожар може да бъде угасен само от поройния дъжд, който се излива от облаците, така пожарът в света може да се угаси само от дъжда, изливащ се от облака на милостта на светците.

Човешкото общество се състои от четири съсловия и четири духовни подразделения. Тази обществена система, отнасяща се до всеки човек, се нарича варн̣а̄шрама дхарма и вече неведнъж бе дискутирана на страниците на това велико произведение. Мъдреците, т.е. хората, които са се посветили на духовното извисяване на цялото човешко общество, се наричат двиджа-дева, най-велики сред два пъти родените, а жителите на Луната и на другите висши планети са известни като деви. Двиджа-девите и девите постоянно издигат храмове на Бог Виш̣н̣у, в които обожават различните му форми – Говинда, Мадхусӯдана, Нр̣сим̇ха, Ма̄дхава, Кешава, На̄ра̄ян̣а, Падмана̄бха, Па̄ртхаса̄ратхи и много други. Богът се разпространява в безброй форми, но между тях няма разлика. Бог Виш̣н̣у има четири ръце и във всяка държи определен предмет – раковина, диск, боздуган или лотос. Дискът (чакрата) е най-главният от тези четири символа. Бог Кр̣ш̣н̣а, който е първичната форма на Виш̣н̣у, носи само един символ – диск – и затова понякога го наричат Чакрӣ. Чакрата на Бога е символ на силата, чрез която Той властва над цялото проявление. Този символ стои на върха на всеки един храм на Виш̣н̣у, за да могат хората, като го видят отдалече, веднага да си спомнят за Бог Кр̣ш̣н̣а. А храмовете се строят високи, за да се виждат от голямо разстояние. Тази традиция, водеща началото си още от времето, за което историята не разполага с писмени сведения, се следва в Индия и до ден-днешен, когато се строи нов храм. Настоящата строфа показва колко неоснователни са твърденията на атеистите, че храмовете са се появили едва в ново време. Тя свидетелства, че Видура е посещавал храмовете на Виш̣н̣у най-малко преди пет хиляди години, а те от своя страна са били построени много преди той да ги посети. Великите мъдреци и полубогове никога не издигали паметници на хора или полубогове; те строели храмове на Виш̣н̣у за благото на простосмъртните, за да ги извисят до равнището на съзнанието за Бога.

Земята, която се простира от днешния Делхи до областта Матхура̄ в Уттар Прадеш, включвайки в себе си и част от областта Гурджаон в Пенджаб (Източна Индия), обхваща около двеста и шейсет квадратни километра и се смята за най-святото място в цяла Индия. Тази земя е свещена, защото по нея много пъти е минавал Бог Кр̣ш̣н̣а. Той се появил на света в Матхура̄, в дома на вуйчо си Кам̇са, и после бил отгледан от приемния си баща Маха̄ра̄джа Нанда във Вр̣нда̄вана. И днес ще видим много предани на Бога, които, изпълнени с екстаз, бродят из тези земи и търсят Кр̣ш̣н̣а и гопӣте, неговите приятелки от детството му. И макар да не срещат там самия Кр̣ш̣н̣а, това не е толкова важно, защото когато го търсят неуморно, с цялото си същество, за тях това е равносилно да го виждат лице в лице. Трудно е да се обясни как става така, но това е напълно реално усещане у чистите предани на Бога. Философски погледнато, Бог Кр̣ш̣н̣а и помненето на Кр̣ш̣н̣а са абсолютни по природата си и самото настроение, в което преданият търси Бога във Вр̣нда̄вана в чисто съзнание за него, му доставя по-голямо удоволствие дори от личната среща със самия Бог. Такива предани виждат Бога очи в очи всеки миг, което се потвърждава и в Брахма сам̇хита̄ (5.38):

„Тези, които са обзети от екстаза на любовта към Върховната Божествена Личност, Бог Шя̄масундара (Кр̣ш̣н̣а), постоянно го виждат в сърцата си заради това че му служат предано и с любов“. И Видура, и Уддхава били такива извисени предани и затова и двамата се отправили към брега на река Ямуна̄, където се и срещнали.

Видура бил по-стар от Уддхава – бил на възрастта на баща му, – затова когато се срещнали, Уддхава му се поклонил, а Видура на свой ред го прегърнал като роден син. Па̄н̣д̣у, братът на Видура, бил вуйчо на Бог Кр̣ш̣н̣а, а Уддхава бил братовчед на Кр̣ш̣н̣а, следователно Уддхава трябвало да почита Видура като баща – такъв бил обичаят. Уддхава бил известен като син (ученик) на Бр̣хаспати, високообразования жрец и духовен учител на полубоговете, и притежавал дълбоки познания в областта на логиката. Видура попитал Уддхава за благоденствието на роднините си, макар да знаел, че те вече не са сред живите. Този въпрос изглежда доста странен, но по думите на Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ вестта за гибелта на роднините така смаяла Видура, че той, подтикван от желание да узнае нещо повече, отново попитал за това. С други думи, въпросът му не бил предизвикан от практически съображения, а бил следствие от психологическото му състояние.

Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма не са две различни Божествени Личности. Богът е единствен, но се разпространява в най-различни форми, които са неотделими една от друга. Те всичките са негови пълни експанзии. Непосредствената експанзия на Бог Кр̣ш̣н̣а е Баладева, а Брахма̄, който се родил от лотоса на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, е експанзия на Баладева. Това показва, че Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма не са подвластни на законите на вселената. Тъкмо обратното, цялата вселена се намира под тяхната власт. Те се появили по молба на Брахма̄, за да облекчат земята от бремето ѝ, и като извършили множество свръхестествени дейности, освободили света, така че всички да живеят в щастие и благоденствие. Без милостта на Бога никой не може да бъде нито щастлив, нито да преуспява. Тъй като щастието на семейството на преданите на Бога зависи от щастието на самия Бог, Видура най-напред попитал за благоденствието на Бога.

Васудева, бащата на Бог Кр̣ш̣н̣а, имал шестнайсет съпруги, една от които, на име Пауравӣ или Рохин̣ӣ (майката на Баладева), била сестра на Видура. Следователно Васудева бил зет на Видура, защото бил съпруг на сестра му. Сестрата на Васудева, Кунтӣ, пък била съпруга на Па̄н̣д̣у, по-големия брат на Видура, и по тази линия те двамата пак били роднини. Кунтӣ била по-малка от Васудева, а братът е длъжен да се отнася към по-малките си сестри като към свои дъщери. Васудева щедро давал на Кунтӣ всичко, от което тя се нуждаела, защото много я обичал. Той нежно се грижел за съпругите си и в същото време осигурявал и на сестра си всичко, което тя пожелаела. Той се отнасял с особено внимание към Кунтӣ, защото тя овдовяла много млада. Когато попитал за зет си Васудева, Видура си спомнил всички тези неща, както и роднинските си отношения с него.

Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ, Смара (Купидон, или Ка̄мадева) е един от вечните спътници на Бог Кр̣ш̣н̣а. Джӣва Госва̄мӣ обяснява това много подробно в трактата си Кр̣ш̣н̣а сандарбха.

Шива, който е една от трите качествени инкарнации на Божествената Личност, е пълна експанзия на Бога. Синът му Ка̄рттикея е на равнището на Прадюмна, друг от синовете на Бог Кр̣ш̣н̣а. Когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а идва в материалния свят, с него се появяват и всичките му пълни части, за да му помогнат да осъществи различните си цели. С изключение на забавленията във Вр̣нда̄вана, всички останали деяния на Бога се осъществяват от различните му пълни експанзии. Ва̄судева е пълна експанзия на На̄ра̄ян̣а. Когато Богът се появил пред Девакӣ и Васудева като Ва̄судева, Той бил в качеството си на На̄ра̄ян̣а. А полубоговете от небесното царство се появили на земята като негови спътници в образите на Прадюмна, Са̄мба, Уддхава и много други. От разглежданата строфа научаваме, че Ка̄мадева се появил в образа на Прадюмна, Ка̄рттикея се появил като Са̄мба, а един от Васувците – като Уддхава. Всички те служели на Бога, като играели отредените им роли, за да обогатят забавленията на Кр̣ш̣н̣а.

Целта на всички трансценденталисти е да станат лични спътници на Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, известен като адхокш̣аджа – „този, който е отвъд възможностите на сетивата“. Сання̄сӣте, които приемат обет за отречение, слагат край на всички светски връзки, като изоставят семейството си, съпругата си, децата, приятелите, дома и богатството си – с две думи всичко, – за да постигнат трансценденталното блаженство на сливането с Брахман. Но щастието, което човек изпитва, когато осъзнае Адхокш̣аджа, е много по-висше от блаженството на този, който се е слял с Брахман. Философите-емпирици изпитват трансцендентално наслаждение, когато разсъждават за Върховната Истина, но тяхното наслаждение не може да се мери с удоволствието, което изпитва Брахман във вечната си форма на Божествена Личност. Живите същества постигат блаженството на Брахман, когато се освободят от материалното робство. Но Парабрахман, Божествената Личност, черпи вечно блаженство от собствената си енергия, наречена хла̄динӣ. Философите-емпирици, които изучават Брахман, като отричат външните му характеристики, все още не са опознали природата на енергията му хла̄динӣ. Сред многобройните енергии на Всемогъщия се открояват трите аспекта на вътрешната му енергия: сам̇вит, сандхинӣ и хла̄динӣ. Колкото и стриктно да следват принципите на яма, нияма, а̄сана, дхя̄на, дха̄ран̣а̄ и пра̄н̣а̄я̄ма, великите йогӣ и гя̄нӣ не могат да проникнат във владенията на вътрешната енергия на Бога. Ала преданите се приобщават към вътрешната енергия много лесно благодарение на преданото служене, което отдават. Ююдха̄на постигнал това равнище на съществуване така, както овладял висшата военна наука от Арджуна. По този начин животът му се увенчал с успех както от материална, така и от духовна гледна точка. Такава е природата на преданото служене за Бога.

Когато Акрӯра дошъл във Вр̣нда̄вана, за да търси Кр̣ш̣н̣а, в прахта на Нанда-гра̄ма той видял следите от стъпките на Бога и мигом паднал върху тях, в прахта, обзет от екстаза на трансценденталната любов. Подобен екстаз може да изпита само преданият, който непрекъснато е потопен в мисли за Кр̣ш̣н̣а. Такъв предан на Бога е безгрешен и чист, защото винаги общува с върховночистата Божествена Личност. Непрекъснатите мисли за Бога са като антисептично средство, което предпазва човек да не се зарази с материални качества. Когато мисли за Бога, чистият предан постоянно е редом с него. Но при определени обстоятелства трансценденталните емоции могат да приемат други форми и да нарушат душевното равновесие на предания. Ярки примери за подобен трансцендентален екстаз е показвал Бог Чайтаня, както можем да научим от животоописанията на тази инкарнация на Бога.

Ведите съдържат трансценденталното знание и духовните ценности, а майка Девакӣ, майката на Бог Кр̣ш̣н̣а, носела в утробата си Бога, който е олицетворената мъдрост на Ведите. Между Бога и Ведите няма разлика. Целта на Ведите е да бъде разбран Богът, а Богът е тяхно олицетворение. Девакӣ е сравнена с мъдрите Веди, а Богът е олицетворение на смисъла им.

А̄ди-чатурбхуджа, първичните експанзии от Баладева, са Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха. Всички те са виш̣н̣у-таттва, т.е. тъждествени една на друга Божествени Личности. Когато се появил Шрӣ Ра̄ма, всички тези различни експанзии дошли с него, за да осъществят определени забавления. Бог Ра̄ма е изначалният Ва̄судева, а Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха станали братя на Бог Ра̄ма. Анируддха е и източникът на Маха̄-виш̣н̣у, от чието дихание се е появила Р̣г Веда. Всичко това е обяснено много добре в Ма̄ркан̣д̣ея Пура̄н̣а. Когато Бог Кр̣ш̣н̣а дошъл на Земята, Анируддха се появил като негов син. Бог Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄ е Ва̄судева от а̄ди-чатурбхуджа. Изначалният Бог Кр̣ш̣н̣а никога не напуска Голока Вр̣нда̄вана. Всички пълни експанзии на Бога са една и съща виш̣н̣у-таттва и между енергиите им няма разлика.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил символ на религията. Когато с помощта на Бог Кр̣ш̣н̣а и Арджуна управлявал царството си, богатствата му надминавали и най-бленуваните райски съкровища. Той превъзхождал всички по богатство и разкош, защото негови верни ръце били Бог Кр̣ш̣н̣а и Арджуна. Дурьодхана, който завиждал на богатството на Юдхиш̣т̣хира, кроял какви ли не заговори, за да му навреди, и така накрая се стигнало до битката при Курукш̣етра. След края на битката Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира отново започнал да управлява своето законно царство и възстановил в него принципите на честността и уважението към религията. В това е и красотата на царството, което се управлява от добродетелен цар като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.

Видура добре познавал силата на Бхӣма. Всеки път, когато Бхӣма излезел на бойното поле, тежките му стъпки и необикновената игра на боздугана му карали врага да затрепери. Дълго време могъщият гигант не предприемал никакви действия срещу синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, затова Видура питал дали той вече е излял гнева си, подобен на гнева на ранена кобра. Когато кобрата, дълго потискала своя гняв, накрая изхвърли отровата си, жертвата ѝ е обречена да загине.

Веднъж Шива решил да изпита силата на Арджуна и се скарал с него заради един убит глиган. Така, преоблечен като ловец, Шива се изправил срещу Арджуна и великият воин започнал да го обсипва със стрели, докато Шива не се почувствал напълно доволен от схватката. Той благословил Арджуна и му подарил оръжието Па̄шупати. Тук Видура пита за добруването на великия воин.

Небесният цар Индра държи в ръката си мълния и е необикновено силен, но въпреки това Гаруд̣а, който носи на гърба си Бог Виш̣н̣у, успял да грабне нектара направо от устата му. Дурьодхана не отстъпвал по сила на небесния цар, но въпреки това синовете на Пр̣тха̄, Па̄н̣д̣авите, успели да изтръгнат царството си от него. И Гаруд̣а, и Па̄ртхите били любими предани на Бога и затова успели да удържат победа над такива силни противници.

Видура питал за най-малките от петимата Па̄н̣д̣ави – Накула и Сахадева. Тези братя близнаци били синове на Ма̄дрӣ, втората майка на останалите Па̄н̣д̣ави. Но въпреки че не били родни синове на Кунтӣ, след кончината на Ма̄дрӣ и на Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у Кунтӣ започнала да се грижи за тях като за свои собствени деца, без да прави разлика между тях и останалите трима Па̄н̣д̣ави – Юдхиш̣т̣хира, Бхӣма и Арджуна. Петимата били известни по целия свят като родни братя. Тримата по-големи се грижели за по-малките, както клепачите пазят очите. Видура искал да знае дали след като са си отвоювали царството от ръцете на Дурьодхана, близнаците отново живеят щастливо под грижите на по-големите си братя.

Вярната жена не може да живее без съпруга си, своя господар, затова вдовиците доброволно се хвърляли в погребалния огън, където горели телата на мъртвите им съпрузи. Този обичай бил широко разпространен из Индия, защото всички жени били много добродетелни и верни на съпрузите си. По-късно, с настъпването на епохата на Кали, жените постепенно започнали да губят предаността си към своя съпруг и доброволната смърт в погребалния огън взела да се превръща в отживелица от миналото. Съвсем наскоро този обичай беше забранен, защото бе изгубил доброволния си характер и се бе превърнал в насилствена повинност, осъществявана единствено под натиска на общественото мнение.

Когато Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у починал, и двете му съпруги – Кунтӣ и Ма̄дрӣ – били готови да се хвърлят в огъня, но Ма̄дрӣ помолила Кунтӣ да остане да живее заради невръстните им деца, петимата Па̄н̣д̣ави. Кунтӣ се съгласила, когато към тази молба се присъединил и Вя̄садева. Въпреки мъчителната си скръб тя решила да остане да живее, но не за да се радва на живота без своя съпруг, а само за да се грижи за децата. Видура споменава този факт, защото знаел всичко за снаха си Кунтӣдевӣ. А Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у от своя страна бил велик воин и съвсем сам, единствено с лък и стрели, успял да покори четирите посоки на света. След смъртта на такъв съпруг Кунтӣ просто нямала сили да продължи да живее, пък дори и като вдовица, ала била принудена да стори това заради петте деца.

Видура не питал за добруването на големия си брат, защото знаел, че не могат да се очакват добри новини за някого, който се е устремил към ада. Видура наистина желаел доброто на брат си и в дълбините на сърцето си продължавал да мисли за него. Той бил огорчен, че Дхр̣тара̄ш̣т̣ра се е опълчил срещу синовете на покойния си брат Па̄н̣д̣у и подучен от злите си синове, е прогонил дори него от собствения му дом. Ала въпреки тези злодеяния на брат си, Видура не му станал враг, а продължил да му желае доброто. В последните дни от живота на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра станало ясно, че Видура е единственият му истински приятел. Всеки един ваиш̣н̣ава постъпва като Видура: той желае доброто на всички, дори и на враговете си.

Въпреки че били братя, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Видура напълно се различавали помежду си. По милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а Видура не бил глупав като брат си и това, че общувал с него, не му повлияло. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и неговите синове материалисти се стремели със сила към илюзорно господство над света. Богът ги поощрявал в намеренията им и от това заблудата им само повече и повече нараствала. Но Видура искал да отдава безкористно предано служене на Бога и затова станал душа, напълно подчинена на Абсолютната Божествена Личност. Когато по време на поклонението си стигнал до това прозрение, той се освободил и от последните си съмнения. Видура ни най-малко не съжалявал, че бил прогонен от бащиния си дом, защото проумял, че свободата да си зависим от милостта на Бога е много по-голяма от мнимата свобода у дома. Само човек, който е твърдо убеден, че Богът винаги го закриля, може да се отрече от света. За този етап от живота Бхагавад-гӣта̄ казва: абхаям̇ саттва-сам̇шуддхих̣ – всяко живо същество зависи изцяло от милостта на Бога, но само който е пречистил съществуването си, може да осъзнае тази истина. Състоянието на зависимост от Бога се нарича саттва-сам̇шуддхих̣, пречистване на съществуването. В резултат от това пречистване у човек изчезват всички страхове. Преданият, наричан на̄ра̄ян̣а-пара, не се бои от нищо, защото знае, че във всички обстоятелства е под закрилата на Бога. Убеден в това, Видура пътувал сам, без да го видят или разпознаят нито приятели, нито врагове. Така той се радвал на пълна свобода, отхвърлил бремето на всички задължения към света.

Когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се намирал в този тленен свят в своята вечна, изпълнена с блаженство форма на Шя̄масундара, тези, които не били чисти предани, не можели нито да го разпознаят, нито да осъзнаят величието му. Аваджа̄на̄нти ма̄м̇ мӯд̣ха̄ ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам (Бхагавад-гӣта̄, 9.11) – Той остава загадка за неотдадените, ала преданите постоянно го виждат благодарение на чистото предано служене, което му отдават.

Както е казано в Бхагавад-гӣта̄, Богът се появява в тленния свят, за да осъществи една крайно необходима мисия – да унищожи злодеите и да защити вярващите, които страдат. И въпреки че имал такава мисия, Бог Кр̣ш̣н̣а позволил на Кауравите да оскърбят Драупадӣ, не предприел нищо в отговор на несправедливостите, извършени срещу Па̄н̣д̣авите, и търпеливо понасял оскърбления дори срещу самия себе си. Някой основателно може да попита: „Защо Той допуснал да се вършат такива оскърбления и несправедливости в негово присъствие? Защо веднага не наказал Кауравите?“ Когато в тронната зала Кауравите оскърбили Драупадӣ, като се опитали да я разсъблекат гола пред всички, Богът я спасил, като направил дрехата ѝ безкрайно дълга. Но не наказал веднага виновниците. Мълчанието на Бога обаче не означавало, че Той е простил на Кауравите. По земята имало много други царе, които се били възгордели с богатство, образованост и последователи (тези три вида притежания) и постоянно измъчвали планетата с безкрайните си сражения и военни походи. Богът просто чакал всички те да се съберат в битката при Курукш̣етра, за да ги убие наведнъж и така да ускори мисията си, свързана с унищожаването на демоните. Когато невярващите в Бога царе или държавници се възгордеят с богатството, знанията и разрастването на нацията си, те започват да демонстрират военна сила и да причиняват тревоги на невинните. По времето, когато Бог Кр̣ш̣н̣а лично бил на Земята, по света имало много такива царе и затова Той предизвикал битката при Курукш̣етра. Като проявил своята виш̣ва-рӯпа, Богът формулирал унищожителната си мисия по следния начин: „По своя воля Аз дойдох на Земята в образа си на неумолимото време, за да покося недостойните. Аз ще унищожа всички, които са се събрали тук, с изключение на вас, Па̄н̣д̣авите. Това изтребление не зависи от вашето участие в него. То вече е предрешено – всички ще бъдат убити от мен. И ако искаш да се прославиш като герой в битката и да се наслаждаваш на завоюваното от теб, тогава, о, Савяса̄чӣ, просто стани непосредствената причина за тяхната смърт и се покрий със слава. Аз вече съм убил всички тези велики воини – Бхӣш̣ма, Дрон̣а, Джаядратха, Карн̣а и многото други военачалници. Не се тревожи. Сражавай се в битката и се прочуй като велик герой“ (Бхагавад-гӣта̄, 11.32 – 34).

Богът обича да прави така, че цялата слава за подвизите, които самият Той извършва, да се приписва на неговите предани. Той искал да види своя предан и приятел Арджуна като герой на битката при Курукш̣етра и затова изчаквал да се съберат всички злодеи от целия свят. Това е единственото обяснение за неговото бавене.

Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ – формата на Бога е вечна, изпълнена с блаженство и знание (Брахма сам̇хита̄, 5.1). Следователно неговото раждане е само привидно. То прилича на раждането на слънцето на хоризонта. За разлика от раждането на всички живи същества, неговото раждане не се осъществява под въздействието на материалната природа и не е резултат от миналите му деяния. Постъпките и дейностите на Бога са независими забавления, които не са подвластни на законите на материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ (4.14) се казва:

Законът на кармата, който Върховният Бог е създал за живите същества, няма власт над него самия и, за разлика от обикновените живи същества, Богът никога не извършва някакви дейности, за да подобри положението си. Обикновените същества работят, за да подобряват условията на обусловеното си съществуване. Но Богът така или иначе е собственик на цялото богатство, сила, слава, красота, знание и отреченост. Защо трябва да се стреми към нещо? Никой не може да го превъзхожда в нито едно от достоянията му, затова за него е напълно безсмислено да желае да усъвършенства положението си. Човек винаги трябва да прави разлика между дейностите на Бога и дейностите на обикновените живи същества; по този начин той ще може правилно да разбере трансценденталното положение на Бога. Този, който е в състояние да осъзнае, че Богът е трансцендентален, може да стане негов предан и да се освободи от всички последици на миналите си дела. Казано е: карма̄н̣и нирдахати кинту ча бхакти-бха̄джа̄м – Богът свежда до минимум или напълно отстранява последиците от миналите дела на предания (Брахма сам̇хита̄, 5.54).

Всички живи същества трябва да слушат за дейностите на Бога и да им се наслаждават. Те имат за цел да привлекат хората към Бога. Богът винаги действа в полза на преданите си и ги покровителства и с това привлича обикновените хора, които се занимават с плодоносни дейности или се стремят към освобождение. Тези, които се трудят, за да се наслаждават на плодовете от работата си, могат да постигнат своите цели с помощта на преданото служене за Бога; същото важи и за ония, които търсят спасение. Но преданите не се стремят нито към резултатите от дейността си, нито към някакъв вид освобождение. Те се наслаждават на славните, свръхестествени дейности на Бога, например на това, как в детството си повдигнал хълма Говардхана и как убил демоницата Пӯтана̄. Богът извършва тези свои дейности, за да привлече към себе си всички хора – кармӣ, гя̄нӣ и бхакти. Той е трансцендентален и е отвъд всички закони на кармата, затова никога не приема форма, създадена от ма̄я̄, каквато са принудени да приемат обикновените живи същества, обвързани от своите действия и реакциите от тях.

Втората по значимост цел на появяването на Бога е Той да унищожи самонадеяните асури и да спре атеистичната пропаганда, която водят не особено разумните хора. По безпричинната му милост асурите, които Той лично убива, получават освобождение. Появяването на Бога е изпълнено с дълбок смисъл и напълно се различава от раждането на обикновените хора. Щом дори чистите предани не зависят от материалното тяло, няма съмнение, че Богът, който се появява в истинския си вид, в своята форма сач-чид-а̄нанда, не може да бъде ограничаван от никаква материална форма.

На различните планети във вселената управляват различни управници и полубогове и те са безброй: на Слънчевата планета – слънчевият бог, на Луната – лунният бог, Индра – на райските планети, както и Ва̄ю, Варун̣а и тези, които обитават планетите Брахмалока, където живее Брахма̄… Всички те са покорни слуги на Бога. Всеки път, когато срещат някакви трудности в управляването на неизброимите планети от различните вселени, управниците се молят на Бога да се появи и Той идва. Бха̄гаватам (1.3.28) потвърждава това със следната строфа:

Във всеки милениум, когато преданите на Бога управници се сблъскат с някакви трудности, Богът им идва на помощ. Той се появява и заради своите чисти предани, които са лишени от всякакви замърсявания. Преданите управници и чистите предани винаги и във всичко се подчиняват на Бога и никога не въстават срещу желанията му. Затова и Той винаги се грижи за тях.

Целта на поклоненията из святи места е човек постоянно да помни Бога. Затова Богът е известен като тӣртха-кӣрти. Смисълът на пътуването до място за поклонение е човек да получи възможност да слави Бога. Въпреки че времената са се променили, дори и днес в Индия са се запазили много святи места. Например в Матхура̄ и Вр̣нда̄вана, където имах възможността да живея, хората се събуждат още в четири часа сутринта и до късна вечер постоянно прославят Бога по един или друг начин. Точно в това е красотата на подобни места за поклонение – че човек неусетно е принуден да помни святото величие на Бога. Името, славата, качествата, формата, забавленията и обкръжението на Бога не се различават от самия него и затова там, където се възславя Върховният, Той присъства лично. Когато чистите предани се събират и възпяват величието на Бога, сред тях е самият Бог. Богът сам казва, че винаги се намира там, където неговите чисти предани възпяват величието му.