Шрӣмад Бха̄гаватам 3.1.40
Деванагари
अहो पृथापि ध्रियतेऽर्भकार्थे
राजर्षिवर्येण विनापि तेन ।
यस्त्वेकवीरोऽधिरथो विजिग्ये
धनुर्द्वितीय: ककुभश्चतस्र: ॥ ४० ॥
राजर्षिवर्येण विनापि तेन ।
यस्त्वेकवीरोऽधिरथो विजिग्ये
धनुर्द्वितीय: ककुभश्चतस्र: ॥ ४० ॥
Стих
ахо пр̣тха̄пи дхрияте 'рбхака̄ртхе
ра̄джарш̣и-варйен̣а вина̄пи тена
яс тв ека-вӣро 'дхиратхо виджигйе
дханур двитӣях̣ какубхаш чатасрах̣
ра̄джарш̣и-варйен̣а вина̄пи тена
яс тв ека-вӣро 'дхиратхо виджигйе
дханур двитӣях̣ какубхаш чатасрах̣
Дума по дума
ахо — о, господарю мой; пр̣тха̄ — Кунтӣ; апи — също; дхрияте — изживява дните си; арбхака-артхе — заради осиротелите деца; ра̄джарш̣и — цар Па̄н̣д̣у; варйен̣а — най-великият; вина̄ апи — без него; тена — него; ях̣ — този, който; ту — но; ека — сам; вӣрах̣ — воин; адхиратхах̣ — военачалник; виджигйе — можа да победи; дханух̣ — лъкът; двитӣях̣ — вторият; какубхах̣ — посоки; чатасрах̣ — четири.
Превод
О, господарю мой, жива ли е още Пр̣тха̄? Тя остана да живее единствено заради осиротелите си деца, иначе не би понесла смъртта на цар Па̄н̣д̣у, великия военачалник, който с втория си лък съвсем сам завладя четирите посоки на света.
Пояснение
Вярната жена не може да живее без съпруга си, своя господар, затова вдовиците доброволно се хвърляли в погребалния огън, където горели телата на мъртвите им съпрузи. Този обичай бил широко разпространен из Индия, защото всички жени били много добродетелни и верни на съпрузите си. По-късно, с настъпването на епохата на Кали, жените постепенно започнали да губят предаността си към своя съпруг и доброволната смърт в погребалния огън взела да се превръща в отживелица от миналото. Съвсем наскоро този обичай беше забранен, защото бе изгубил доброволния си характер и се бе превърнал в насилствена повинност, осъществявана единствено под натиска на общественото мнение.
Когато Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у починал, и двете му съпруги – Кунтӣ и Ма̄дрӣ – били готови да се хвърлят в огъня, но Ма̄дрӣ помолила Кунтӣ да остане да живее заради невръстните им деца, петимата Па̄н̣д̣ави. Кунтӣ се съгласила, когато към тази молба се присъединил и Вя̄садева. Въпреки мъчителната си скръб тя решила да остане да живее, но не за да се радва на живота без своя съпруг, а само за да се грижи за децата. Видура споменава този факт, защото знаел всичко за снаха си Кунтӣдевӣ. А Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у от своя страна бил велик воин и съвсем сам, единствено с лък и стрели, успял да покори четирите посоки на света. След смъртта на такъв съпруг Кунтӣ просто нямала сили да продължи да живее, пък дори и като вдовица, ала била принудена да стори това заради петте деца.